Определение №366 от 31.7.2018 по ч.пр. дело №2096/2096 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366
[населено място], 31.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2096/2017 година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Плам“ ООД, [населено място], против определение № 604 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 435/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
На 10.07.2018г. е прието тълкувателно решение по т.д. № 1 /15г. на ОСГТК на ВКС на РБ, поради което производството по делото следва да бъде възобновено, с оглед постановеното спиране на основание чл.292 ГПК до постановяване на посоченото тълкувателно решение. След възобновяване на производството, следва да бъде разгледана и частната касационна жалба по допускането й до касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд – Ловеч, е потвърдил определение № 91 от 25.07.2017 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано заличаване на възбрана, съгласно заявление с рег. № 4187 от 25.07.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Ловеч. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ПВ, съгласно която, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е била представена гаранцията или обезпечението. Съдът е разгледал приложимостта на чл.175,ал.1 ЗЗД, като е отчел наличието на противоречива практика по въпроса и е посочил образуваното ТР ОСГТК №1/15г. на ВКС. Решаващият състав е приел още, че на купувачите, на които е възложен недвижимия имот по реда на публичната продан, следва да бъде указано необходимото съдействие от страна на съответния орган, за да могат да упражнят правото си на собственост, като поискат издаване на удостоверение, въз основа, на което да се снабдят с необходимите доказателства, за да поискат заличаване на възбраната. Съдът е констатирал, че по преписка с вх.рег. № 4187 от 25.07.2017 г. на Служба по вписванията няма данни да е направено искане за представяне на документи от органа, наложил възбраната, като е прието, че приложеният препис от определение № 661 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 2328/2011 г. на Районен съд – Ловеч, не разглежда по същество на искане по реда на чл. 402 ГПК и не може да обвърже изхода на спора по настоящото производство.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането на касационно обжалване с наличие предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.В изложението си, частният касатор е поддържал основания по чл.280, ал.`1 т.1-3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Посочил е, че е налице противоречива съдебна практика. Страната накратко е развила съображения за приложение на чл.175, ал.1 ГПК към разглеждания случай като е поддържала, че по силата на нормата с извършване на публичната продан се погасяват не само ипотеките, но и възбраните върху имота предмет на проданта. Изброени са и актове, обективиращи съдебна практика в същият смисъл, но са посочени и такива в обратния смисъл. Посочено е още, че за преодоляване на това противоречие, именно е образувано ТРОСГТК № 1 / 15г. Развити са и съображения в полза на първото застъпено разбиране. Други доводи по допускане на касационно обжалване не са развити.
С т.3 на ТРОСГТК №1/15. е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждането на публична продан. В мотивната част на това тълкувателно решение е пояснено още, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.За правата на трети лица, договаряли относно възбраненото вещно право,от значение е не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. Основанието за отмяна на обезпечителната мярка по чл. 402 ГПК действа по право, и то с обратна сила, поради което е без значение кога е било придобито правото на третото лице дали преди или след възникване на основанието за отмяна на обезпечителната мярка, но това не означава, че вписаната възбрана отпада по право. Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено, обезпеченият ищец няма защитим правен интерес, оправдаващ недействителност на извършеното в полза на третото лице разпореждане, поради което правата на последното върху възбранения имот се запазват.
Доколкото в случая, постановеният от съда резултат и общи изводи съответстват на така дадените разрешения и не са в противоречие с приетото с ТР ОСГТК № 1 / 15г., не е налице основание за допускане на определението до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т.д. № 2096/17г. по описа на Върховен касационен съд, І т.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 604 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 435/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top