О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 12.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1907/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №3457 от 18.05.2017г. по гр.д. 14768/2016г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е формулирал въпросите: ”Следва ли съдът да обоснове защо не приема някои обстоятелства за недоказани при наличие на писмени и гласни доказателства за това? Следва ли съдът да посочи ако приема, че договорът за извършване на проектантски услуги не е сключен във връзка с предварителния договор то тогава с каква цел е сключен? Следва ли съдът да изясни точното съдържание на волята на страните при сключване на процесния договор и от значение ли е целта за неговото сключване и при какви условия? Трябва ли съдът да анализира всички доказателства по делото или само избирателно, въпреки относимостта им към спора? Следва ли съдът да се произнесе по възражения които ответникът не е правил на която и да било фаза от съдебното производство? Следва ли ответникът с отговора си изчерпателно да изложи всички свои възражения? След като съдът е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на продавача по предварителния договор, то този договор прекратен ли е, както говори съда или следва да се приеме, че е развален поради неизпълнение? Може ли да се приеме, че е уговорен задатък само в полза на едната страна, при липса на изрично волеизявление, че не е задатък за другата страна?” След поставянето на всичките тези въпроси, страната е заявила, че решението противоречи на практиката на ВКС, като е направила лаконичното оплакване, за това, че въпреки, че съдът е „включил” в мотивите си и „поведението на страните” след сключване на предварителния договор, той бил игнорирал тяхното значение при изясняване на действителната им воля и по този начин е постановил „ неправилно решение” в нарушение на чл.20 ЗЗД и задължителната практика на ВКС, като са изброени решения на този съд. Възпроизведени са кратки части от мотивите на две решения, с които, касационните състави са посочили, че при тълкуване волята на страните по чл.20 ЗЗД би могло да се съобразяват и факти извън договора- като поведението на страните. Страната лаконично е посочила, че ответника не бил навеждал доводи, нито възражения за това, че е необходимо съгласието му за сключване на договор за изработване на проект по чл.4.4. от предварителния договор. Направен е извод, че съда в противоречие с практиката на ВКС / посочени две решения на този съд/приел за необходимо съгласуване на действията по сключване на такъв договор.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията, дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него множество въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са фактически, общи, които биха могли да бъдат свързани с оплакване на страната за неправилност на акта, а не с решаващите изводи на въззивният съд, като се основават на твърдения на касатора относно доказване на конкретни факти по спора. Дори обаче да бъде изведен релевантен въпрос от формулираното множество въпроси, страната не е въвела обоснован допълнителен критерий. Освен че, поддържаното във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е обвързано с конкретен въпрос от множеството поставени, за който да се твърди, че е разрешен в противоречие, респективно при отклонение от приетото със задължителна съдебна практика, то и във връзка с изброените съдебни актове е изложено кратко и общо оплакване за неправилност на въззивното решение, а не за противоречиво разрешаване на правен въпрос,относим към решаващите изводи на състава. Посочените решения, с които е формирана задължителна практика по приложението на чл.20 ЗЗД са изцяло в съответствие, а не в противоречие с изводите на въззивният съд, който подробно е разглеждал и тълкувал клаузата на чл.3.7 като е съобразил и интерпретирал правно включително и поведението на страните. Същият е мотивирал извода си относно приетото от него за договореното в тази клауза дължимо изработване на „ идеен проект”, т.е. проект изрично наименован по този начин и относим единствено към тази нормативно заложена отделна фаза на проектиране / чл.2 Наредба № 4/01г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти/, което недвусмислено и ясно определя вида му. Т.е. съдът при възприемането на клаузата не се отклонил от цитираната практика, а съобразно посоченото е достигнал до решаващият си извод в тази връзка за това, че процесните претендирани вреди не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ответника по договора. Доколкото твърдението, отново необвързано от касатора с конкретен въпрос от множеството поставени, относно това, че съдът е разгледал невъведено от ответника възражение, свързано с необходимостта от съгласуване на възложения от ищеца технически проект, то не само, че не се обосновава противоречие с цитираните актове, третиращи различни правни въпроси, при различен вид допуснати процесуални нарушения от съдилищата, но и съставлява неправилно интерпретиран мотив на възивното решение. Съдът не е обсъждал невъведени факти, а е направил конкретен правен извод, базиран на заявените факти, като е приел, че между настъпилата вреда и неизпълнението на ответника няма причинно следствена връзка, тъй като вредите произтичат от поведение на ищеца, което не е било съгласувано с ответника, в смисъл, че във връзка с него ответникът не е поел насрещни задължения. Т.е. обосновано е, че след сключване на договора, с който е поето ясно задължение за финансиране единствено на идеен проект, всяко друго действие, за да ангажира отговорността на ответника, както е поддържал ищеца, се е нуждаело от изрично негово съгласие и поемане на задължения в тази връзка.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и установено заплатени разноски за процесуално представителство за един адвокат в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3457 от 18.05.2017г. по гр.д. 14768/2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: