О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
[населено място] , 13.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1140/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С разпореждане от 19.02.2018г.,постановено по т.д.№2276/16г. по молба на Р. Б., [фирма] и [фирма] по чл.245 ал.3 ГПК, Софийски апелативен съд е отказал да издаде обратен изпълнителен лист в полза на молителите.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Р. Б., [фирма] и [фирма],в която са изложени оплаквания за неправилност на акта на апелативния съд,претендира се неговата отмяна и постановяване на друг,с който да се разпореди издаването на искания обратен изпълнителен лист.
Ответната страна по частната жалба [фирма] я е оспорил като неоснователна и е поискал да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
За да отхвърли молбата за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ответниците по делото с обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд се е позовал на т.13 от ТР №4/13г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието,че при отхвърляне отчасти или изцяло на иска по чл.422 ГПК поради невъзникване или погасяване на вземането поради давност,на ответника се издава обратен изпълнителен лист за сумата,предмет на отхвърлената част от иска,но само ако има получени от взискателя суми чрез осъществено принудително изпълнение на вземането по издадения въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист и то само до размера на тези суми.Съобразил е обстоятелствата по делото,а именно – че първоинстанционното решение,с което на основание чл.422 ГПК са признати изцяло вземанията на [фирма] срещу Р. Б.,В. К. М., [фирма] и [фирма] по издадените в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,е отменено от въззивния съд в частта относно признатото вземане за договорна лихва за разликата от 19 186,37 евро до присъдената в заповедното производство сума на това вземане – 144 812,81 евро и в тази му част искът по чл.422 ГПК е отхвърлен; че по молбата на ответниците за издаване на обратен изпълнителен лист многократно – и от първоинстанционния,и от въззивния съд е указвано да конкретизира искането си като размер,съответстващ на недължимото вземане и да представи съответните доказателства,че в този размер вземането е събрано от взискателя за сметка на длъжниците.Посочено е,че в хода на производството по молбата такова доказателство за реално получена от взискателя в резултат на допуснатото предварително изпълнение сума,относима към погасяване именно на вземането, което е отречено с въззивното решение, не е представено. Липсата на такива данни е приета от съда като пречка за положително произнасяне по молбата.
Така постановеното разпореждане на Софийски апелативен съд е правилно.
Съгласно т.13 от ТР №4813г. на ОСГТК на ВКС от значение за издаването на обратен изпълнителен лист по чл.245 ал.3 изр.2 ГПК за връщане на сумите, получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК е дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото. Установяването на обстоятелството,че в производството по принудително изпълнение е събрана и изплатена на взискателя именно сумата,чиято дължимост след присъждането й със заповедта за изпълнение е отречена с последващо постановеното съдебно решение по установителния иск по чл.422 ГПК, е в тежест на длъжника- ответник в исковото производство,поискал издаването на обратния изпълнителен лист. Това доказване се извършва чрез удостоверяване от съдия-изпълнителя,че събраната от длъжника сума е отнесена за погасяване на конкретното вземане и реално е изплатена на взискателя. В случая молителите са представили в подкрепа на искането си по чл.245 ал.3 ГПК неколкократно едно и също удостоверение,издадено от ЧСИ,в което са описани протоколи за разпределение на постъпили суми от продажбата на имущество на длъжниците и съответното им разпределение за такси,данъци върху имотите и вземания на взискателя. От това удостоверение не може да бъде изведено по категоричен начин,че е погасено чрез превод в полза на взискателя вземането /или конкретна част от него/,отречено като дължимо с решението на апелативния съд.Тъй като съдът е обвързан от последния факт при извършване на преценката си за издаването на обратен изпълнителен лист,в който като обратно дължимо вземане се посочва конкретната недължимо платена сума,липсата на категорични доказателства,които да го установяват,е основание да бъде постановен отказ за уважаване молбата по чл.245 ал.3 ГПК. Без значение е дали съдът може да извърши изчисления за съотношението между дължимите като цяло и реално общо платените по изпълнението суми или се нуждае от специалните познания на експерт в областта, тъй като само в компетентността на органа по принудително изпълнение е, с оглед извършените от него действия, да извърши преценка и да посочи дали и в каква степен конкретното отречено вземане е било погасявано,както и съответно какъв е размерът на понесените от длъжниците пропорционално на това вземане разноски. Изчисления на последните не биха могли и принципно да бъдат извършени от съда,доколкото събираните в изпълнителното производство такси са освен пропорционални,и обикновени. Отделно от това следва да бъде отбелязан и фактът,че представеното в случая удостоверение на ЧСИ изобщо не установява превод в полза на взискателя на постъпилите от продажбите суми,а до извършването на такъв недължимите суми биха могли да бъдат директно изплатени на длъжниците от постъпилите по сметката на ЧСИ плащания само въз основа на съдебното решение.
Предвид изложеното,атакуваното разпореждане на Софийски апелативен съд подлежи на потвърждаване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.02.2018г.,постановено по т.д.№2276/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.