8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
[населено място] ,20.02.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2022/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. М., В. А. Я., Г. Р. Ф., Р. Р. Б., Н. Р. М., К. Р. Б. и В. Р. Б. против решение № 243/25.01.2018 г. по гр.д.№ 2529/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32/ 09.03.2017 г. по гр.д.№ 261/2015 г. на Софийски окръжен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касаторите – ищци искове против ЗД„Лев Инс„ АД, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, за осъждане ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер от по 150 000 лева , за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка със смъртта на тяхната майка – А. М., настъпила в ПТП от 12.08.2015 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение досежно мотивирането на извод за смъртта на наследодателката в резултат на „ случайно събитие „ , а не на деликт, по вина на водача на застрахования автомобил, както и досежно правилността на евентуалните, спрямо главните мотиви за отхвърлянето на исковете, съображения на съда за недоказаност на претърпяването на неимуществени вреди от ищците. Считат, че неправилно въззивният съд, съобразявайки внезапност в навлизането в траекторията на автомобила, движещ се на заден ход , от пешеходката М. , не е съобразил факта, че същата е 80 –годишна,а последното предполага забавеност и тромавост на движенията й. Неправилно съдът не е съобразил, според касатора , липсата на установени от експертизата пречки за видимостта на водача на автомобила и изобщо не е коментирал поведението на същия, независимо от това на пешеходката. Страната, изхождайки от определението за „ случайно деяние„ по чл.15 НК, намира нелогично обосноваването на липса на задължение за водача на автомобила да предвиди възможност от навлизане на пешеходец на пътното платно, при непосредствената близост на жилищни сгради. Намира установено от доказателствата, вкл. заключението на автотехническата експертиза , нарушение на чл.40 ал.1 ЗДвП – преди предприемане движение назад, водачът на автомобила е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението – както и на чл.40 ал.2 ЗДвП – по време на движението си е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице , което да му сигнализира за опасности. Като сочи, че в конкретната хипотеза не са събрани доказателства, които по безспорен начин да установяват, че в конкретния случай са съществували обективни или субективни пречки водачът на увреждащото МПС да би могъл да предвиди появата на пешеходец на пътното платно / предвид местонастъпване на произшествието в населено място / и тъй като вината на същия се презумира, според касаторите е оборена квалификацията „случайно деяние „. Доколкото за пострадалата също е съществувало задължение да съобрази участниците в движението и собственото си поведение на пътното платно, с оглед възможните опасности, е допустим довод за съпричиняване, но не и за изключване отговорността на водача на МПС. Но и съпричиняване страните не приемат да е доказано, в съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, предпоставяща установяване на причинност между конкретното поведение на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат. Изложени са и доводи за неправилност в евентуалния решаващ извод , за липса на търпими от ищците болки и страдания от смъртта на родител, тъй като същият е в противоречие със събраните доказателства. Неотносими към извода за нарушена емоционална връзка касаторите намират съобразените от съда обстоятелства, че с пострадалата са живеели в различни населени места и не са споделяли общо домакинство, като са създали и се грижат за собствени семейства. Позовават се и на превратно възприемане на заявените от свидетелите факти, относно нуждата на пострадалата да работи, за да осигурява допълнително средства, извън полагащата й се пенсия – като проявление на неполагана от децата й грижа , вместо в аспект на довода, че до последно същата се е грижила и подпомагала децата си.
Ответната страна – ЗД „Лев Инс„АД – оспорва подадената касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявените искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ , първоинстанционният съд се е мотивирал с факта, че от доказателствата е неустановима по безспорен начин отговорността на водача на застрахования при ответника лек автомобил, доколкото не се установява главно и пълно, че същият и с конкретния автомобил е причинил увреждането, нито е установим механизма на произшествието. Решаващият извод следователно е недоказаност авторството на деянието. За тези си изводи съдът се е позовал на обстоятелството, че в протокола за оглед от 12.08.2015 г. , направен на местопроизшествието, не е вписано застрахованото МПС,с договора за задължителна застраховка„ Гражданска отговорност „на автомобилистите на което е обосновавана отговорността на конкретния застраховател, както и на обстоятелството, че работилата автотехническа експертиза, предвид липсата на достатъчно данни, е дала заключение въз основа на предполагаем, а не обективно доказан механизъм на произшествието / вкл. относно място на удара, скорост на движение на автомобила, разположение и поведение на пешеходката /. Съдът е отказал да кредитира в тази връзка показанията на свидетеля В., тъй като същите не се базират на преки впечатления от ПТП.
Въззивният съд е споделил идентичен правен резултат, но мотивирайки се с наличие на „ случайно деяние „, по смисъла на чл.15 НК, като е навел и евентуални мотиви относно недоказаност на претърпени от ищците неимуществени вреди. Съдът е коментирал липсата на доказателства, установяващи разположението на пострадалата спрямо увреждащото превозно средство / протоколът за оглед е съставен при изрична констатация, че мястото на произшествието не е запазено и в отсъствие на делинквента, / и изобщо липсата на доказателства, от които да би се установило / релевантно относно преценката за видимост на водача на МПС , при придвижване на заден ход / дали пешеходката е била права, седнала или прилегнала зад автомобила към момента на потеглянето му , движила ли се е по пътното платно и в каква посока – по посока на придвижването на автомобила на заден ход или срещу същия, с каква скорост. Същевременно и от доказателствата съдът е обосновал извод, че пострадалата е била с лице към движещия се на заден ход автомобил и не е направила нищо, за да се отклони от габаритите му. От наличието на охлузвания и протривания по предната повърхност само на лявата подбедрица, е заключил, че същата е навлязла внезапно в траекторията на лекия автомобил, в опасната зона за спиране, поради което ударът е бил непредотвратим. Така е прието, че се касае за „случайно деяние”, по смисъла на чл.15 НК ,изключващо отговорността на водача. В евентуалност е посочено, че липсата на доказателства приживе някой от ищците да е помагал финансово и да се е грижил за благосъстоянието на починалата, всеки създавайки собствено семейство, предпоставя прекъсване връзките им в емоционален и битов план и оттук – недоказаност на търпими неимуществени вреди от смъртта й.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на съдебния акт, когато при постановяването му съдът формира изводи относно механизма на пътнотранспортното произшествие и невиновността на водача, без да се съобрази с приетата по делото автотехническа експертиза ? Допустимо ли е решението да се основава на изводи, които изискват специални знания, но такива няма в назначените по делото експертизи и нарушение ли е това на правото на защита на страните по делото ?; 2/ Съществува ли задължение за съда ,с оглед принципа за установяване на обективната истина и принципа на служебното начало, когато счете че изводите на изготвените по делото експертизи са непълни или неясни, служебно по свой почин да назначи нова, допълнителна или повторна експертиза ? Въпросите се обосновават в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения на състави на ВКС по гр.д.№ 4744/ 2008 г. , гр.д.№ 905/2009 г. , гр.д.№ 4265/2014 г. , гр.д.№ 1609/2014 г. , гр.д.№ 91/2010 г. и гр.д.№ 257/2009 г. на ІV г.о. на ВКС ; 3/ Следва ли при непозволено увреждане , при произнасяне относно наличието или липсата на вина на водача на МПС, да бъде съобразено дължимото поведение на същия и отклонението му от това поведение ? ;4/ Несъобразяването на пешеходец с разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП води ли задължително до отказ за обезвреда или при установена вина на водача на МПС води до прилагане на чл.51 ал.2 ЗЗД ? Въпросите са обосновавани с тълкувателни решения на ОСНК на ВКС – ТР № 2/ 22.12.2016 г. по тълк.дело № 2 / 2016 г. и ТР № 28/1984 г., както и с решение по наказателно дело № 2015/2014 г. и решение № 17 по гр.д.№ 5746/2007 г. на І г.о. на ВКС .Посочени са и решения по т.д.№ 3401/ 21015 г. на І т.о. и по гр.д.№ 565/2011 г. на САС, относими към значимостта на пряка причинност между поведението на пострадалия и вредоносния резултат ;5/ Следва ли единствено поради факта, че децата на починалата са навършили пълнолетие и не всички са живеели заедно в едно домакинство с нея, че те не търпят неимуществени вреди / от смъртта й /, въпреки че по делото се установява, че същите не са прекъснали емоционалната връзка помежду си ? и 6/ Следва ли въззивният съд ,при постановяване решението си, да се съобрази със събраните по делото доказателства относно естеството на отношенията между починалата и нейните деца, като предпоставка за обезщетяване на търпими от последните неимуществени вреди / от смъртта й / или следва да реши спора единствено на база вътрешното си убеждение ? – въпросите се обосновават в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с ППВС № 4/1968 г. и създадена по приложението на чл.52 ЗЗД практика на ВКС, вкл. реш.№ 79 по т.д.№ 1508/2015 г. на І т.о. на ВКС.
Твърди се и „очевидна неправилност„ по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обоснована със заключението на приетите по делото експертизи – автотехническа и съдебномедицинска и несъобразяването им от въззивния съд.
Първите два въпроса биха удовлетворили характеристиката за правни, в случай че приетата по делото автотехническа експертиза се основава на доказателства, установяващи пълно и главно механизма на ПТП и формираните от същата изводи, за причините за ПТП и вината на водача, почиват на обективно установена , пълна и главно, фактическа обстановка. Напротив, в заключението си вещо лице Ал.Д. изрично сочи, че липсват доказателства относно поведението на пешеходката, скоростта на движение на същата и МПС, посоката и траекторията на движение на пешеходката, дали изобщо се е движила или е била в статично положение – изправена или легнала, което би било от значение за видимостта на водача. Формираните изводи, основани изцяло на показанията на свидетел – неочевидец, експертизата практически формира като възможни, а не сигурни и категорични, относно скоростта на движение на автомобила и опасната зона за спиране и изобщо относно механизма на произшествието. В този смисъл, формираните в последния параграф на експертното заключение изводи, за причините за ПТП и поведението на водача, като нарушаващо конкретни правила за движение, са хипотетични, възможни, доколкото биха се потвърдили зададените от експертизата вероятни параметри на значимите за определянето им фактори. Действително, въззивният съд, макар да е отчел липсата на доказателства за установяване конкретните обстоятелства по настъпване на увреждането, достатъчна да обоснове отхвърлянето на иска, немотивирано и фрагментарно е обосновал и извод за „случайно деяние„, съобразявайки, противоречиво на предходното, конкретен механизъм на ПТП , при това изводим единствено от конкретно увреждане по тялото на пострадалата, чиято логичност настоящият състав не споделя. Формулираният втори подвъпрос на първи въпрос е относим именно към формирането на този извод от съда, без допускането на специализирана експертиза в потвърждането му и доколкото не е изводим от приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, но за формирането му са необходими правни знания. Така поставен и кореспондиращ с процесуалните действия на въззивния съд, въпросът би удовлетворил изискването за правен, ако назначаването на експертизата служебно, доколкото не би споделила извода на съда , би била от естество да промени правния резултат. С оглед липсата на достатъчно и убедителни доказателства, за релевантните за установяване механизма на ПТП, вкл. относно участието на конкретния делинквент в същото, факти, евентуално заключение в този смисъл не би могло да изпълни тази функция. Не се касае и за установено от въззивна инстанция непълно или неясно заключение. С оглед необосноваването на общия, е излишен коментар на сочения допълнителен селективен критерий.
По аналогични съображения не съставляват правни и следващите два въпроса, тъй като неустановяването на конкретните обстоятелства по възникването на ПТП и поведението на водача на МПС и пострадалата, изключва обосноваването на категоричен извод, относно дължимото от всеки от тях поведение и оттук – за наличието на нарушение и вида на нарушението на всеки от тях.
Последните два въпроса не биха могли да обосноват различен от настоящия правен резултат, тъй като мотивите на въззивния съд за отхвърлянето на исковете, поради недоказаност на търпими от ищците неимуществени вреди, са само евентуални спрямо решаващия извод за „ случайно деяние „, макар противоречиво съпътстван и от извода за липса на достатъчно доказателства, от които да би се установил механизма на ПТП и оттук отговорността на водача на МПС, който извод следва да бъде споделен като действително правилният, наред с решаващия мотив на първоинстанционния съд за липса на достатъчно доказателства относно авторството на деликта.В тази връзка липсват документирани обективни находки върху увреждащия автомобил, коментирано от експерта, като самият автомобил не е бил открит и на местопроизшествието, нито е запазено мястото на произшествието, изрично посочено в изготвения протокол за оглед, а досъдебното производство е образувано и се е водило срещу неизвестен извършител до приключване на устните състезания във въззивна инстанция.
Не се обосновава и „очевидна неправилност „ на въззивното решение, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Същата предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им,събраните доказателства и тяхното съдържание. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Такова проявление на очевидна неправилност, изводимо от мотивирането на атакувания съдебен акт, настоящият състав не установява. Мотивите изрично коментират приетите заключения на медицинска и автотехническа експертизи. Правилността на тяхното съобразяване,вкл. с оглед всички доказателства по делото, тъй като експертните заключения не са абсолютно доказателствено средство и не изключват възприемането им с резерва от съда, предпоставя анализ извън формалното съдържание на съдебното решение и в този смисъл изключва квалификацията на неправилността като „ очевидна „.
След образуване на касационното дело е постъпила молба от касаторите, с искане за спиране настоящото производство, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до постановяване на присъда по образувано наказателно дело срещу сочения делинквент – А. И. Л. – нохд № 230/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, образувано за ангажиране наказателната отговорност на лицето за процесното ПТП , на основание чл.343 ал.1 б.”в” пр.1 вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК вр. с чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Искането за спиране не следва да бъде уважено. Както изрично е прието в т.8 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, макар при действието на ГПК отм., но доколкото и съгласно ГПК в сила от 01.03.2008 г. касационната инстанция не е инстанция по същество, спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК / аналогична на редакцията на чл.182 б.”г” ГПК отм./ Върховен касационен съд не може да постанови. Това е така , защото с оглед процесуалните си правомощия не би могъл да съобрази при постановяване на решението си новите фактически обстоятелства , каквито биха представлявали установените с решението или с присъдата по обуславящото дело, а трябва да изхожда при упражняване контрола си за законосъобразност само от установената от въззивния съд фактическа обстановка / мотиви към т.8 / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243/25.01.2018 г. по гр.д.№ 2529/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касаторите, за спиране настоящото производство, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на присъда по нохд № 230/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград , заявено с молба вх.№ 1584/18.02.2019 г. .
ОСЪЖДА на Н. Р. М., В. А. Я., Г. Р. Ф., Р. Р. Б., Н. Р. М., К. Р. Б. и В. Р. Б., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ , да заплатят на ЗД „Лев Инс„ АД разноски за настоящото производство, в размер на 280 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: