О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
[населено място], 31.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1810/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от Г. В. Д. частна жалба срещу разпореждане №41/42 от 10.01.2017г. по в.ч.т.д.№227/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което са върнати подадените от него частна жалба вх.№3734/04.05.16г. срещу определение №210/18.04.16г. и частна жалба вх.№4341/25.05.16г. срещу определение №257/09.05.16г. и двете, постановени по същото дело.
В частната жалба се твърди незаконосъобразност на атакувания съдебен акт по съображения,че с подадените частни жалби се атакуват процесуални действия, извършени преди постановяването на решението на ОС Пазарджик по гр.д.№360/15г.,което е следвало да бъде спряно,както и,че, отказвайки да уважи молбата на жалбоподателя по чл.83 ал.2 ГПК, съдът е следвало да даде нов срок за внасяне на държавната такса за обжалването пред ВКС.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
По същество се установява следното:
Ч.в.т.д.№227/16г. на ПАС е образувано по частни жалби на Г. Д. и В. Д. срещу определение №691/06.11.15г. , постановено по гр.д.№360/15г. на ПзОС /образувано по жалба срещу действия на съдия-изпълнител по чл.435 ГПК/,с което определение не са приети за общо разглеждане в това производство предявени от жалбоподателите инцидентен установителен и насрещен иск, като тези искове са отделени и изпратени с разпореждане на председателя на съда за образуване в самостоятелно производство.С определение №210/18.04.16г. апелативният съд е оставил без разглеждане частните жалби като процесуално недопустими.В срока за обжалване на последното пред ВКС Г. Д. е депозирал частна жалба вх.№3734/04.05.16г. срещу определението и молба вх.№ 3735/04.05.16г.,съдържаща искане за освобождаването му от държавна такса /дължима по частната жалба в размер на 15 лв./.По последната ПАС се е произнесъл с определение №257/09.05.16г.,с което е намерил молбата за неоснователна и я е оставил без уважение. Срещу това определение в законния срок е постъпила частна жалба вх.№4341/25.05.16г.,с която отново е поискано освобождаването му от дължимата държавна такса от 15 лв.С определение №309/02.06.16г. апелативният съд отново е оставил без уважение искането по чл.83 ал.2 ГПК.
Последното е обжалвано пред ВКС,като с определение №680/22.12.16г. съставът на ВКС,ТК,второ отделение по ч.к.д.№1468/16г. го е потвърдил.След връщането на делото в ПАС с атакуваното разпореждане №41/42/10.01.17г. въззивният съд е върнал частна жалба вх.№3734/04.05.16г. срещу определение №210/18.04.16г. и частна жалба вх.№4341/25.05.16г. срещу определение №257/09.05.16г.Обосновал е този резултат с мотиви,че към момента на постановяването на определението въпросът за освобождаването от държавна такса е разрешен с влязло в сила определение,като това искане е отхвърлено,поради което проверката за правилността на атакуваните с частните жалби определения по реда на чл.274 ГПК би била лишена от основание.
Съгласно разпоредбите на чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.1 и ал.2 ГПК при постъпила частна жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /каквито са определение №210/18.04.16г. и определение №257/09.05.16г./ съдът,чрез който тя се подава,е длъжен да провери дали тя е подадена в срок и дали са налице изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.Ако констатира , че тези изисквания не са спазени – да укаже на страната да отстрани допуснатата нередовност.Правомощията на долната инстанция за връщане на частната жалба могат да бъдат упражнени,съгласно чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.2 ГПК, ако тя е просрочена и ако след изтичането на срока за изпълнение на указанията недостатъците й не са отстранени.
Макар в случая да не са били налице посочените основания за връщане на частните жалби,атакуваното въззивно определение следва да бъде потвърдено, доколкото към момента на обжалването,инициирано с тях, производството по в.гр.д.№360/15г. по описа на ПзОС,образувано по жалба по чл.435 ГПК, е било приключило с окончателен съдебен акт – решение №611/07.12.15г. С последния факт е отпаднал и правният интерес от заведените частни производства по обжалване откази за освобождаване от държавна такса,образувани срещу процесуални действия на съда,извършени по това основно производство. Тъй като съдът е задължен да следи служебно във всяко положение на делото за наличието на правен интерес у страната, частните производства,образувани въз основа на частна жалба вх.№3734/04.05.16г. и частна жалба вх.№4341/25.05.16г. са подлежали на прекратяване,който ефект непряко е постигнат с връщането им от въззивния съд.
Поради това разпореждането на ПАС,следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на ВКС,ТК,първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №41/42 от 10.01.2017г. по в.ч.т.д.№227/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.