ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
[населено място], 30.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1073/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „ Геоминерал” АД, [населено място] против определение № 464 от 01.11.2017 г. по гр.д. № 622/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „Минерали индустриали България” ООД, [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по частната касационна жалба- „Булгар минерали – Стрелча ” АД / н/, чрез особеният си представител – адв. В. К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане определението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд, е потвърдил определение № 559 от 08.09.2017г., по т.д. №190/14г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „ Геоминерали”АД за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на определение №449/07.07.2014г., по същото дело, в частта му за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предявяването на иска по чл.694, ал.1 ТЗ, с оглед което е образувано, прекратеното с определението, чието допълване се иска, дело е предприето, поради повторното предявяване пред синдика на „ Булгар минерали – Стрелча” АД /н/на част от вземанията на настоящият частен касатор по фактура № 349/12.03.2010г., включването им в приетите вземания като такива на „ Геоминерал”АД и от отхвърляне на възражението по чл.692 ТЗ. С оглед тези фактически данни, съдът е обосновал и правния интерес на ищеца от завеждане на иска по чл.694,ал.1 ТЗ, а оттам е преценен като правилен и извода на първостепенния съд за това, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, поради което и не са налице предпоставките по чл.78, а.2 ГПК. Като неоснователно е преценено още и възражението за недопустимост на изменение на обжалваното определение, с което е присъдено възнаграждение в полза особеният представител на несъстоятелното дружество – „ БМ-С” АД. Мотивирано е задължението да бъде определено допълнително възнаграждение за особения представител с оглед Наредба № 1/04г.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК. Частният касатор е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил въпросът – „ Дължи ли и при какви обстоятелства ответника разноски при прекратяване на исковото производство поради недопустимост на иска”. Страната е посочила, че разрешението дадено по този въпрос противоречи на тези дадени с определение № 626/12г. на ВКС, ІV г.о. и определение №352/15г. на ВКС, ІІІ г.о. С оглед тези определения е интерпретиран извод, че било задължително да се изследва дали след предявяване на иска, ново обстоятелство е възникнало в резултат на поведението на ответника след образуване на делото и това да е довело до отпадане на неговия интерес от произнасяне по иска. Така е изведено, че след като такова действие липсва, то определението на съда е постановено в отклонение на цитираната практика. Поставен е и втори процесуален въпрос – „ Длъжен ли е въззивният съд в пределите на своята компетентност и при постановяване на окончателния си акт да обсъди всички защитни възражения и доводи на страните.” Изброена е практика на ВКС, за която е поддържано противоречие с изводите по поставения въпрос между нея и обжалвания съдебен акт.Страната в тази връзка буквално е възпроизвела част от касационната си жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на акта. Други доводи не са развити.
Частният касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос е релевантен, доколкото очертава предмета на спор и поради това е свързан с решаващите изводи на съда.По същите съображения е релевантен и вторият въпрос, доколкото е относим към всяко производство, при което страната поддържа нарушени процесуални правила от страна на съда, довели до постановяване на обжалвания правен резултат. Или поставените въпроси могат да се приемат за релевантни, поради което е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,като по първият поставен въпрос е извел противоречие с определение № 626/12г. на ВКС, ІV г.о. Такова противоречие, обаче, не е налице, доколкото с обжалваното определение не е направен интерпретираният свободно от касатора извод, нито е отречено това, че когато ответникът е станал причина за завеждане на иска той понася разноските по делото – в какъвто смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС. В случая с цитираното определение изрично е посочено, че правото на ответника да му бъдат присъдени разноски е пряко изведено по аргумент на обратното основание от чл.78,ал.2 ГПК, като е мотивирано, че само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, разноските се възлагат на ищеца. Или правните изводи са в съответствие с тези на въззивният съд. Определение №332/15г. е постановено изцяло с оглед цитирания първи съдебен акт, на който съставът изрично се е позовал, разглеждайки тясната хипотеза, при която при прекратяване на производството, поради недопустимост на иска, оттеглянето му или отказ от него по незаявена и неустановена причина, разноските се възлагат на ищеца, но в случаите когато отказът от иска / респ. оттеглянето му/, съставлява процесуално действие, предприето от ищеца, поради новонастъпили обстоятелства след предявяването му и независещи от него, а от ответника и погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Съдът е подчертал, че и в този случай извънпроцесуалното поведение на ответника е повод за завеждане на иска. Т.е. и този акт не е в противоречие с атакувания по поставения въпрос, тъй като с него както и с преждеобсъдения е разгледана хипотеза неотносима към случая.
По вторият поставен въпрос също е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по него страната се е задоволила само да изброи съдебни актове по общо поставения въпрос, като липсват доводи кои конкретни защитни възражения съдът не е разгледал и как те са рефлектирали върху постановения правен резултат, за да е налице отклоняване от така изброената общо практика. Изразеното несъгласие с правните изводи на съда не означава, че той не е обсъдил релевантните за спора доводи на страните, а само това, че всъщност са направени оплаквания за неправилност на определението, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. В тази връзка и страната е възпроизвела буквално своята частна касационна жалба / по доводите за неправилност на акта/, която в тази фаза на производството не е предмет на обсъждане.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на СГС. На ответника по касация – „ Минерали индустриали България „ ООД, [населено място] следва да се присъдят поисканите и установени в производството разноски в размер на 720лв. На особеният представител – Вл. К., следва да му бъде присъдено възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 420лв.,с оглед това, че не е бил определен депозит вносим от ищеца, то той следва да бъде присъден с определението по допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 464 от 01.11.2017 г. по гр.д. № 622/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ Геоминерал” АД, [населено място] да заплати на Минерали индустриали България” ООД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 720лв., а на особеният представител на – Булгар минерали – Стрелча” АД / н/-адв. В. К. възнаграждение за настоящето производство в размер на 420лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: