О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
[населено място], 13,01,2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1689/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
С определение №401/22.06.2016г. по ч.т.д.№322/16г. Варненски апелативен съд е потвърдил определение №1338/27.05.16г. по гр.д.№2996/15г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
Срещу това определение ищцата по първоинстанционното производство К. Ж. К. е подала частна касационна жалба,в която се твърди неправилност,материална незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила при постановяването на въззивното определение. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на ВОС и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор поставя следните въпроси,които твърди да са били разрешени от ВАпС в обжалваното определение: Кога се преклудират възраженията на ответника за унищожаемост на договор по иск,основан на този договор,ако основанията за унищожаемост са му станали известни след изтичане на срока за отговор на исковата молба и биха могли да бъдат наведени единствено по реда на чл.147 ГПК – след приключване на последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд или в предходен момент? ; В случай,че първоинстанционният съд е отказал да даде на ответника процесуалната възможност да въведе като относими към спора новоузнати от него обстоятелства по реда на чл.147 ГПК по съображения,че нови факти могат да се въвеждат след срока на отговор по реда на чл.147 ГПК само във връзка с възражения,които са направени с отговора на исковата молба,то преклудира ли се правото за възражение на ответника за унищожаемост,което не е направено с отговора на исковата молба или ответникът при тези обстоятелства разполага с процесуалната възможност да предяви иск за унищожаване на договора в отделно производство преди приключването на производството пред първата инстанция по иска,основан на унищожаемия договор? ; Не разполага ли във всички случаи с правен интерес страната,в чийто интерес законът допуска унищожаването, да поиска унищожаване на договора в срока по чл.32 ЗЗД ако вече е изпълнила част от своите задължения по унищожаемия договор преди да е узнала за обстоятелствата,от които произтича порокът на волята й и спорът по ангажиране на отговорността й по договора все още не е приключил с влязло в сила решение? ; Преклудират ли се възраженията на ответника за унищожаемост на договор,съставляващ основание на каквато и да било искова претенция срещу него, ако искът бъде изцяло отхвърлен с влязло в сила решение или при отхвърлен иск настъпва единствено преклузия на претенцията на ищеца на заявените с иска основания поради недопустимост на нов иск със същия предмет? ; Ако за преклузия на възражения на ответника по отхвърлен изцяло иск не може да се говори,то допустимо ли е преди влизане в сила на решението по такъв иск съдът по иска за унищожаване на договора да преценява служебно настъпила преклузия по чл.133 или чл.147 ГПК на възраженията на ответника в друго все още висящо производство,а също така,че при тези обстоятелства за ответника по висящото производство не е налице правен интерес да поиска унищожаването на договора в срока по чл.32 ГПК? ; Допустимо ли е преклузиите по чл.133 и чл.147 ГПК да се съобразяват с неблагоприятен ефект за страната не от съда,пред който е висящо производството,в което те са настъпили,а служебно – от друг съд,разглеждащ друго дело между същите страни и то преди по първото да е постановено влязло в сила решение? и Не е ли компетентен единствено съдът,пред който е висящо дадено производство, да съобразява настъпили преклузии по чл.133 и чл.147 ГПК или за това е компетентен всеки друг съд,който разглежда иск с друг предмет между същите страни? В обосноваване допълнителен критерий за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК частният касатор релевира задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №40/13.05.11г. по т.д.№384/10г. на ВКС,ТК, първо т.о., решение №380/15.10.12г. по гр.д.№1015/11г. на ВКС,четвърто г.о. и решение №55/22.02.12г. по гр.д.№812/11г. на ВКС,второ г.о.,в която се твърди,че посочените въпроси са разрешени в противоречие с възприетите от въззивния съд разрешения.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК, преди произнасяне по същество на наведените в частната касационна жалба доводи и възражения, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение констатира следното:
С определение №1338/27.05.16г. по гр.д.№2996/15г. Варненски окръжен съд е намерил образуваното по искова молба на К. К. срещу Т. К. производство за унищожаване на постигнатото между тях извънсъдебно споразумение от 23.07.2010г. като сключено при измама,за недопустимо,поради което е прекратил същото. Съображенията му са основани на констатирани от него служебно факти за наличие на предходни производства – заповедно и исково по чл.422 ГПК,в които К. е упражнил съдебно правото си на вземане срещу К., произтичащо от това извънсъдебно споразумение,като въз основа на същото се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 100 000 евро; след направено от К. възражение по чл.414 ГПК К. е предявил иск за установяване на вземането,като в образуването за целта производство по чл.422 ГПК К. не е упражнила правото си да направи възражение по чл.32 ал.3 ЗЗД в това производство и поради това правото й да предяви в отделно последващо производство иск за унищожаването на споразумението е преклудирано.
За да потвърди определението на ВОС, ВАпС е описал подробно установените въз основа на извършената и от него служебна проверка обстоятелства по заповедното производство – ч.гр.д.№2698/11г. на ВРС и исково по чл.422 ГПК – гр.д.№864/11г. на ВОС и извършените по тях процесуални действия от съда и страните.Констатирал е,че с отговора си на исковата молба по гр.д.№864/11г. защитната теза на К. е включвала в последователност възражение за нищожност на споразумението,при евентуалност – възражение за унищожаемост на същото поради заплаха и като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия,както и недължимост на претендираното от К. срещу нея вземане.Съдът е отчел факта,че през периода 15.07.11г. – 08.12.14г. делото е било спряно,като първото открито съдебно заседание след възобновяването му е било проведено на 11.02.15г.,като в това заседание процесуалният представител на К. е направил изявление за узнаването на нови обстоятелства – за невярна декларация от страна на К.,направена в споразумението ,за липса на неоповестени на другата страна задължения на общите им дружества към трети лица /които обстоятелства се твърдят и в исковата молба по настоящото производство в обосноваване на иска по чл.29 ЗЗД/.Посочил е,че във връзка с така твърдените новоузнати от страната обстоятелства е направено единствено възражение за прихващане със сумата 100 000 лв.,представляваща неустойка,която К. дължи на К. във връзка с неизпълнението на договорно задължение и,че липсва направено възражение за унищожаемост на споразумението,като сключено при измама. От тези факти въззивният съд е заключил, че, след като в това съдебно заседание,а и до края на съдебното дирене пред първата инстанция жалбоподателката не е направила правоунищожаващото си възражение по чл.32 ал.3 ЗЗД срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия то е загубило качеството си на правнорелевантно за конкретния спор,а поради отпадането на преюдициалния му характер по отношение на висящото производство по гр.д.№864/11г.,същото не би могло да бъде предмет на самостоятелен иск.Доколкото правният интерес от воденето на конститутивния иск по чл.29 ЗЗД е свързан именно с търсената от К. срещу нея неустойка по споразумението, след като правният резултат по него не може да бъде противопоставен в производството по гр.д.№864/11г., а от друга страна правен интерес не е обоснован с други бъдещи или висящи спорове между страните,ВАпС е приел липса на такъв, от което и е направил извода си за недопустимост на производството.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението до касационно обжалване, доколкото възприетите с него разрешения не противоречат на задължителната съдебна практика,включително и по посочените от частния касатор решения. Съгласно постановките на т.11.б и т.11.в от ТР №4/14г. по тълк.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422 ГПК е допустимо да се противопоставят срещу претендираното вземане всички възражения,които биха довели до отхвърлянето на иска,в това число и за недействителност на основанието,от което произтича вземането. Тези възражения по общото правило на чл.133 ГПК се преклудират с подаването на отговора на исковата молба,освен ако не се основават на по-късно възникнал факт /т.4 от ТР №1/13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС/,в който случай преклузията настъпва с приключването на съответното открито заседание,към датата на което страната е била узнала за новото обстоятелство и би могла да направи основаното на него свое възражение /реш.№380/15.10.12г. по гр.д.№1015/11г. на ВКС,четвърто г.о./.Доколкото към датата на съдебното заседание от 11.02.15г. по гр.д.№864/11г. ищцата вече е била узнала обстоятелствата,на които в настоящото производство основава искането си за унищожаване на споразумението,но не е направила такова възражение в производството по посоченото дело,образувано по иска по чл.422 ГПК,отказът на съда в това производство да вземе предвид нововъзникналите факти съобразно направените други възражения,не може да обоснове твърдените от частния касатор липса на възможност за предявяването на възражението за унищожаемост и липса на настъпила преклузия по отношение на него. Това води и до ирелевантност на втория формулиран въпрос. Съобразно приетото в реш.№380/15.10.12г. по гр.д.№1015/11г. на ВКС,четвърто г.о. непредявените възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение , както и ако са били предявени. Относно връзката на обусловеност между настъпила в едно производство преклузия на възражение спрямо предявен на същото основание отделен иск също е налице задължителна съдебна практика – решение №198/10.08.15г. по гр.д.№5252/14г. на ВКС,четвърто г.о.,с което се приема,че „когато по предявен ревандикационен иск ответникът е направил възражение, че е придобил имота по сделка, преклудираните в първото заседание по делото реплики за недействителност на сделката не може да бъдат предявени по-късно с иск в отделно производство. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо.“.Допълнителен аргумент в тази насока представляват и принципните постановки на ТР №5/14.11.12г. по тълк.д.№5/12г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на воденето на отделен иск за оспорване истинността на документ, при пропуснат срок за оспорването му във висящ исков процес,доколкото допустимостта на иска по настоящото производство от гледна точка на правен интерес е обоснован със съображения за наличие на възникналия правен спор по исковото производство по чл.422 ГПК.В същото тълкувателно решение се посочва,че процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект,който настъпва без оглед влизането в сила на съдебното решение по делото,в което е настъпила преклузията,което обосновава и отговор на въпросите от 4 до 7, съответстващ на въприетото от въззивния съд разрешение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №401/22.06.2016г. по ч.т.д.№322/16г. Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.