7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр.София, 27.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2373/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- дружество , регистрирано по законите на САЩ, против решение №326 от 13.02.2017г. по в.т.д.№2062/15г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1932 от 30.12.14г. по т.д.№799/11г. на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от това дружество срещу [фирма] и Х. А. С. искове с правно основание чл.76 ал.1 т.1 и т.2 ЗМГО – за признаване за установено,че ответниците /чрез използване на фирменото наименование на търговското дружество,противоречащо на разпоредбата на чл.7 ал.2 ТЗ, чрез поставянето на знака „с.“ върху търговски книжа,вкл. на печата на дружеството,в реклами и при водене на търговска кореспонденция/ нарушават правата на ищеца върху притежавани от него търговски марки „S.“ и за преустановяване на това нарушение.Отхвърлена е с решението и претенцията за постановяване на основание чл.76 ал.2 т.3 ЗМГО разгласяване за сметка на ответниците на диспозитива на решението в два всекидневника.
Касаторът счита,че решението на САС е незаконосъобразно,поради неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.Претендира се допускане на решението до касационно обжалване и отмяната му.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и Х. А. С. не са взели становище по нея.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за установено,че ищецът е притежател на регистрирани и действащи към датата на исковата молба търговски марки на Общността – словни и комбинирана „S.“ за стоки и услуги в класове по МКСУ 9,14,18,25 и 35; същият е притежавал и регистрирани в ПВ на РБългария словни и комбинирана търговска марка „S.“ /най-старата от които е заявена през м.ноември 2000г. и всички заличени към датата на решението, поради неподновяването на регистрацията им/, което го легитимира да търси защита от нарушения на правата му,произтичащи от това притежание, от всяко лице осъществяващо действия,представляващи такова нарушение.Констатирано е с решението,че ответникът Х. С. е притежавал две регистрирани на негово име национални търговски марки „S S.“ – рег.№38304 от 19.06.2000г. /заличена с решение на ПВ от 01.12.08г.,влязло в сила на 20.07.10г., поради признати в съдебно производство по-ранни авторски права на ищеца върху дизайна на логото,с което се разпространяват спортни обувки S./, както и търговска марка „S.“ с рег. №76409 от 23.02.11г. за стоки от класове 34,35 и 39 по МКСУ,чийто срок на закрила е бил изтекъл през 2015г. Обсъдени са като установени по делото обстоятелствата,че през периода 01.03.2000г. – 02.01.2001г. фирма с наименование [фирма],представлявана от Х. С., е сключила два договора,по силата на които е възложено на трети лица изработването на тениски с надпис „S.“ и заснемане на рекламни клипове и снимки на стоки със същия знак; че дружеството [фирма] , с управител Х. А. С. е вписано в Търговския регистър при СГС на 20.06.11г. с общ , неспецифичен в определена област предмет на дейност,съгласно чл.1 ТЗ,а от началото на 2010г. е вписано в Централния професионален регистър на строителите,като извършващо отделни видове СМР /без да са налице данни,установяващи пряко,че дружеството се е занимавало основно с такава дейност/.Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд е квалифицирал правно претенцията на ищеца за защита на правата му върху марката „S.“,като основана на ЗМГО и действащите регламенти на ЕП и Съвета /в частност на Регламент 2424/2015,в сила от 23.03.16г.,приет от съда като приложим ,поради процесуалната му природа/.Позовал се е на разпоредбата на чл.9 от посочения регламент,която е свързал със съображение 13 от него,приемащо , че объркване по отношение на търговския източник,от който произхождат стоките или услугите,може да възникне,когато едно дружество използва същия или сходен знак като търговско наименование по такъв начин,че се установява връзка между дружеството,носещо наименованието и стоките или услугите,произхождащи от това дружество. Цитирал е задължителна практика на Съда на ЕО /понастоящем – на ЕС/ – решение по дело С-17/06г. , постановено по преюдициално запитване,на което е даден отговор,че „използването от трето лице,без да е получило разрешение за това, на идентично с по-ранна марка наименование на дружество … при търговия със стоки,идентични с тези,за които е регистрирана марката,представлява използване,което притежателят на марката може да забрани … ако използването е за стоки и засяга или може да засегне функциите на марката“,като „в такъв случай … може да не се допусне такава забрана само ако третото лице използва дружественото си наименование … в съответствие с честната производствена или търговска практика“. В съобразяване с това разрешение съдът е приел,че в конкретния спор относимо към преценката за осъществяване на тези предпоставки е установяването на наличие на такава търговска дейност на [фирма],при използването на търговското му наименование,която следва да е идентична с функциите,изпълняващи словните търговски марки,регистрирани от ищеца,чиято защита се търси в процеса. Посочил е,че с първата регистрация,направена от ищеца, на национална търговска марка рег.№75263 от 29.09.2000г. за стоки от клас 25 по МКСУ /облекло,обувки, шапки и други принадлежности за глава/ съществуването на марката е станало общоизвестен факт на територията на страната. Държейки сметка на задължителното тълкуване,дадено от Съда на ЕС и предвид установените по делото факти, съдът е констатирал недоказаност, че ответното дружество е развивало дейност по търговия със стоки,идентични на тези,за които са регистрирани марките на ищеца. Като е съобразил мотивите , изложени в посоченото решение на СЕС ,че наименованието на търговското дружество само по себе си няма за цел отличаването на стоки и услуги,каквото е предназначението на търговската марка,а има за цел идентифицирането му,съдът е отказал да сподели посоченото в заключението на марковата експертиза,че при налична регистрация на марки на ищеца за клас 35 /реклама,управление на търговски сделки,търговска администрация и административна дейност/ посочването на фирменото наименование на ответното дружество в съставяните от него фактури и водена кореспонденция може да доведе потребителя в заблуждение /още повече, че конкретни доказателства за използване по този начин на знака и няма представени по делото/. Обосновал се е с това,че само поставянето на наименованието на дружеството върху фактури не е достатъчно да обуслови извод за използване на знака за продажба на стоките,с които ответникът търгува – врати,фасади,строителство. Въз основа на това е заключил,че по отношение на дружеството [фирма] не може да бъде прието,че нарушава правата върху търговските марки на ищеца с използването на фирменото си наименование. Обобщавайки изложените от ищеца в исковата му молба факти, обосноваващи конституирането на втория ответник – физическо лице,въззивният съд е приел,че исковете срещу него не са основани на факти за негови лични действия по повод притежаваните от ищеца марки,а са свързани с твърдени действия на С. при осъществяването на управлението на друго дружество – [фирма]. Възможността да бъде ангажирана отговорността на втория ответник на основание тези твърдения,съдът е отрекъл на първо място поради недоказана процесуална правосубектност на това дружество,а на второ – поради принципната самостоятелност на дружеството и физическото лице – негов управител като юридически субекти.Посочено е,че ако [фирма] е извършвало търговия със стоки,върху които е бил поставян знакът „S.“, лицето,изразяващо волята на това търговското дружество, не може да отговаря в лично качество за тези действия на търговеца. Доколкото С. носи отговорност само за своите действия в качеството му на физическо лице,а твърдения,че същият е продавал лично стоки , обозначени с посочения знак, ищецът не е излагал, съдът е отрекъл възможността исковете за нарушение и последиците от него да бъдат уважени спрямо това лице.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК, касаторът е поставил въпросите:1.Съставлява ли нарушение на правата за използване на чужда марка регистрация на фирмено наименование,идентично или сходно със защитена марка и какъв е процесуалният ред за защита на марката,нарушена посредством фирмено наименование – чл.76 ЗМГО или чл.7 ал.4 вр. ал.5 ТЗ?; 2.Как се заличава фирма,регистрирана в нарушение на забраната на чл.7 ал.5 ТЗ?; 3. Кое лице носи отговорност за нарушение на правата върху марка чрез използването й като фирма – търговското дружество с нарушаваща фирма или собственикът на капитала му към момента на регистрацията на фирменото наименование?; 4. В контекста на нарушаване на чужди права върху марка,когато се изисква доказване и на субективен елемент – т.е. знание за нарушаване на чуждите права, управителят на нарушаващо дружество носи ли самостоятелна отговорност при доказан факт на знание у него?; 5.В случаите,когато всички решения на едно търговско дружество се определят от едно физическо лице,в качеството на едноличен собственик и управител, това физическо лице пасивно легитимирано ли е при предявяване на установителен иск за нарушаване на права върху чужда марка и при предявяване на конститутивен иск за преустановяване на нарушението, осъществено в рамките на търговската дейност на дружеството?; 6. Съставлява ли вписването в професионален регистър доказателство за предмета на дейност на дружество? и 7. Кое е лицето,което носи отговорност за нарушаване на права в хипотеза на двустранна сделка,при която е осъществена доставка на стоки,обозначени с нарушаващ знак?. Изразено е становище за наличие на обуславяща връзка между въпросите и крайните решаващи изводи на въззивния съд при разрешаването на спора.Тези от 1 до 6 се релевират с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК обоснован с цитиране на текста на закона – че въпросите са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,а по отношение на последният въпрос се твърди наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС,обоснована с цитирано и приложено към изложението решение №58/27.07.12г. по т.д.№216/11г. на първо т.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение не намира да са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Формулираните от касатора въпроси под №№1,2,4, 6 и 7 не са обуславящи по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото нямат връзка с решаващите мотиви на въззивния съд.Първите два са с практическа насоченост и целят отговор как би могъл ищецът да защити правата си върху търговска марка при използването й като фирмено наименование.С първата част от първия въпрос се търси принципно разрешение /без съобразяване на конкретни факти,осъществени в съответен казус/ на въпрос,който принципно е разрешен с ограничаващата правото върху марка разпоредба на чл.14 т.1 ЗМГО,с която е транспонирана разпоредбата на чл.6 §1 б.а от Първа директива 89/104 на Съвета. Вторият въпрос съдържа и твърдения за обстоятелства,които не са установени обективно – търговската регистрация на дружеството [фирма] е извършена /през 2000г./ преди въвеждането на забраната с разпоредбата на чл.7 ал.5 ТЗ /с ДВ бр.34/11г./. Въпросът за знанието „за нарушаване на чуждите права“ у управителя на [фирма] не е коментиран от въззивния съд като обуславящ изхода на спора,като такъв и не е въвеждан в предмета му с оглед обстоятелствата,изложени в исковата молба. Евентуален отговор на шестия от въпросите не би могъл да обуслови противен,в защита на интереса на касатора, правен резултат.Същият не сочи никакви аргументи,основани на събрани в хода на делото доказателства, срещу направената от САС в решението му констатация,че ответното дружество е било вписано в професионален регистър на строителите и следващият от това извод,че същото е извършвало дейност в областта на строителството,с които аргументи и доказателства тази констатация да би могла да бъде оборена и да би било прието нещо различно от направения извод.Самият касатор нито е сочил,нито е представил доказателства за извършвана от ответното дружество друга дейност /само се е позовал на вписване при подаването на заявлението за пререгистрация на дружеството като основен предмет на дейност „търговия с облекло и обувки“, за които стоки е била регистрирана една от марките на ищеца/. Седмият от въпросите е формулиран хипотетично и некоректно,като не предполага отговор,който би бил еднозначен и общоважим за всяка хипотеза на спор,възникнал при определени сходни обстоятелства. Като релевантни за спора /и то само по отношение на исковете,предявени срещу физическото лице Х. А. С./ биха могли да бъдат преценени единствено третия и петият въпроси,доколкото касаят основния извод на въззивния съд,на базата на който са счетени за неоснователни предявените срещу ответника С. искове за нарушение на права върху марка – че персонална отговорност за действия на дружеството,представляващи евентуално нарушаване на интелектуални права върху търговска марка,не може да носи неговият управител и то като ответник в качеството му на физическо лице.
Въпреки последната констатация касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне предвид липсата на обоснован, сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК допълнителен критерий,свързан с приетите за релевантни въпроси, съобразно задължителните указания,разяснени с т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не се сочи конкретна разпоредба , която да е непълна или неясна,за да се нуждае от корективно тълкуване, нито съществуваща противоречива съдебна практика по нейното приложение,която следва да бъде отстранена или такава,която,макар и непротиворечива,да е погрешна и да се налага нейната промяна или да е налице необходимост да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Нещо повече – дадените от въззивния съд разрешения съответстват на принципните постановки,възприети в мотивите на ТР №3/13г. по тълк.д.№3/13г. на ОСГТК на ВКС,че когато едно лице действа в качеството му на органен представител на дадено юридическо лице,то не представлява отделен правен субект,а изявява волята на представлявания и действията му се възприемат като действия на представлявания в отношенията с трети лица. Неотносимо към правните въпроси е приложеното към изложението решение на ВКС,предвид различната хипотеза,предмет на повдигнатия по това дело спор и неидентичния на тях въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Същото разглежда нарушение на права върху търговска марка,извършено в условията на осъществен внос на стоки,декларирани от лице,в качеството му на упълномощен представител на получателя на стоката,приет от състава за фактически вносител и като такъв – извършващ нарушението на правата върху търговска марка.
Липсата на обосновани в изложението предписаните в закона предпоставки мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №326 от 13.02.2017г. по в.т.д.№2062/15г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.