5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
[населено място], 11.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1135/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 237/26.01.2017 г. по т.д.№ 3206/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2150/16.03.2016 г. по гр.д.№ 3541/2011 г. на Софийски градски съд, като са отхвърлени предявените от [фирма] против В. И. В. искове, с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , за сумата от 108 253 лева, предявени като частични от вземане в общ размер от 1 082 530,81 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.55 ал.1 ЗЗД – и задължителните указания на ППВС № 1/1979 год., досежно решаващия извод на съда, обусловил отхвърлянето на исковете – че разпоредените в полза на ответника, по негови сметки, открити в банката – ищец , парични средства не са собственост на „И. АД. По начало страната твърди липса на аргументация относно извода за собствеността върху разпоредените в полза на ответника парични средства. Касаторът твърди и необоснованост на въззивното решение,като последица от едностранното и пристрастно обсъждане на доказателства по делото, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с принципите за равенство на страните в процеса и правото на защита на банката.
Ответната страна – В. В. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради фактологичен характер на зададените въпроси.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
[фирма] е предявила обективно съединени искове срещу В. В. , частични по характер, с правно основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД, с твърдението , че от вътрешни разчетни сметки на банката, в периода 10.07.2007 г. – 03.04.2009 год., са преведени по сметки на ответника / депозитна,разплащателна,безсрочен влог,заемна,за отчитане на лихви по кредит /, открити в същата банка, парични средства, без основание, предвид което претендира връщането им.Част от сумите са захранили сметките,други са отишли в погашение задължения на ответника,но все без правно основание за ответника.Банката – ищец твърди, че разпореждането със средства от разчетните сметки е било възможно или при осъществен превод в полза на ответника, който се инициира чрез платежно нареждане за кредитен превод,платежно нареждане за директен дебит или съгласие за директен дебит, или чрез внасяне на пари по сметка на клиента на каса, което се осъществява чрез вносна бележка. Банката твърди, че за никоя от сумите няма разпореден надлежно и в съответствие с Наредба № 3/29.09.2005 год. за паричните преводи и платежните системи,превод,нито има постъпила вноска. Ответникът е оспорвал исковете с твърдението, че постъпилите в негова полза суми са внесени от него на каса, за което представя мемориални ордери. В този смисъл, ответникът оспорва собствеността на ищеца върху преведените по негови сметки суми, съответно визира основание за получаването на сумите, в качеството им на лично негови средства. Изключително акцентира на обстоятелството, че в предходно отправен сигнал до Софийска градска прокуратура ищецът твърди именно този факт: че ответникът внася на каса лични средства, с неустановен произход,ползвайки разчетните сметки на банката, за което е благоприятствало и качеството му на Изпълнителен директор на банката към същия този момент.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, въз основа заключение на съдебно-икономическа експертиза, установила, че липсват първични счетоводни документи / мемориалните ордери са вторични такива / установяващи внасяне на сумите на каса,като и представените мемориални ордери не съдържат необходимите, съгласно Наредбата, реквизити , вкл. не сочат вносител, нито подпис на такъв. При липсата на съставени вносни бележки, в качеството на първичен счетоводен документ, установяващ внесени от ищеца средства, съдът е приел, че ответникът не доказва правно основание за получаване на сумите, като безспорно е установена по делото от ищеца първата предпоставка за уважаването на иска – постъпили суми по сметките му, вкл. преведени в погашение задължения на ответника суми. Съдът изрично е посочил, че без правно значение за крайния спор е възражението на ответника, че паричните средства, разпоредени в негова полза, не са собственост на банката.Независимо от този си извод,е приел, че парите, набирани по клиентски сметки на банката стават нейна собственост,като в патримониума на титулярите на тези сметки възниква вземане срещу банката за същите.
Въззивният съд е променил правният резултат, отхвърляйки исковете, с решаващия извод, че не е установена собствеността на банката върху паричните средства по разчетните й сметки, от които е извършено разпореждането в полза на ответника. Въпреки възпроизведените констатации на съдебно-икономическата експертиза, въззивният съд обосновава решаващите си изводи при прието за установено внасяне на средства на каса, вкл. кредитирайки, с качеството на признание, твърдението на ищеца в отправения до СГП сигнал, че ответникът внася лични средства, ползвайки разчетните сметки на банката. Съдът е приел, че преминаването на паричните средства през разчетните сметки не е основание да се приеме смяна на собствеността им, тъй като тези сметки са оперативни, транзитни, а не клиентски сметки, като парите по същите постъпват с конкретна цел – превод по друга сметка . Във факта,че превод от такава сметка не би могъл да се осъществи преди предварителното й захранване със съответната сума, въззивният съд намира потвърждение за извода, че по тези сметки не се съхраняват пари на банката. Същевременно и в разрив с предходната си логика, е приел, че въпросът за произхода на внесените средства, вкл. кой е конкретният им вносител, е ирелевантен за спора.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, настоящият състав открива за изводим от съдържанието единствено въпроса: Процесните парични средства собственост на банката ли са ? – посочен като „въпрос от значение за правото”. Касаторът формално е посочил противоречие на въззивното решение със задължителна и казуална практика , цитирайки чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , а също и чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но не посочва такава, а видно от изложението се позовава на противоречивото разрешаване на спора от всяка от предходните инстанции, което не обосновава допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В останалата си част, както раздел І от касационната жалба, изрично отнесен към „ допускане на касационното обжалване „ , така и останалите раздели , съдържат единствено обосноваване неправилност на въззивното решение, с касационни доводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Изводимият от изложението единствен въпрос е формулиран като фактологичен, предпоставящ съобразяване на конкретната фактическа обстановка ,а не отнесен към приложението на материална правна норма, с цел обосноваване еднозначен и общоважим отговор за същото. В случая въззивният съд не е изхождал единствено от вида на сметките, от които е извършено разпореждането, а от установения според него факт, че последващо разпоредените парични средства в съответен размер са предходно внесени на каса, който въпрос е изцяло фактологичен,така на практика въвеждайки противоречие в мотивите си. Релевантни в случая биха били въпроси, относими към цененето на счетоводните документи – обект на изследване от икономическата експертиза / единствено мемориални ордери, като вторичен счетоводен документ, при това с липсващи задължителни реквизити в същите /. Дори да се приеме, че въпросът е допустимо да се конкретизира с релевантно спрямо решаващия извод на съда съдържание, отнесено към вида на разчетните сметки, а именно – „Паричните средства по разчетни сметки са ли собственост на банката ?„ – то не се явява обоснован допълнителен селективен критерий. Наред с непосочена задължителна или казуална съдебна практика, необосновано е и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, единствено с формалното цитиране на разпоредбата,доколкото и съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС хипотезата предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, породила противоречиво тълкуване в практиката или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна, но неправилна , предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съдебна практика. Релевантен и обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с ППВС № 1/1979 год. – би бил въпроса – „ От значение ли е изобщо собствеността върху средствата, предвид характеристиката им на родовоопределени вещи и облигационния характер на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, при установено държане от банката ?, но такъв въпрос страната не е формулирала, а подобно правомощие, извън конкретизация на иначе ясно поставен и относим към решаващите изводи на съда въпрос, настоящия състав няма.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 /26.01.2017 г. по т.д.№ 3206/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :