ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 539
[населено място], 31.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2050/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба с вх. № 7790/11.07.2017 г. на [фирма], [населено място], против определение № 129 от 30.06.2017 г. на Върховния касационен съд, ТК, постановено по т.д. № 343/2017 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивното решение на Бургаски апелативен съд № 105 от 26.08.2016 г. по т.д. № 170/2016 г. в частта, по обективно кумулативно съединените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по частната жалба – Държавата, чрез Министерството на туризма, не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определение № 129 от 30.06.2017 г. по т.д. № 343/2017 г., състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о., е оставил без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба с вх. № 10306/05.10.2016 г., против решение № 105 от 26.08.2016 г. по т.д. № 170/2016 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, по обективно кумулативно съединените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За да постанови този резултат, касационният състав е приел недопустимост на сезирането си в горепосочената част, тъй като в нея жалбата е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В тази връзка е мотивирано, че с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (в приложимата й редакция, обнародвана в ДВ, бр. 50/2015 г.) са изключени от обхвата на касационен контрол решенията с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела, какъвто е и разглежданият случай. Прието е, че въззивното решение, предмет на предприетото касационно обжалване в тази му част, е постановено по обективно кумулативно съединени искове за парични вземания, цената на всеки от които е под законово установения лимит – иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 570,98 лв.; иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 905,92 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на концесионна вноска и иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 193,30 лв. – неустойка за неизпълнение на други задължения по договор за концесия.
Частната жалба е неоснователна.
[фирма], [населено място], чрез своя процесуален представител – адв. В. Г., е предявило, освен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 49 855, 36 лв., в която част касационната жалба е приета за процесуално допустима и следните други обективно кумулативно съединени искове: по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 570,98 лв.- мораторна лихва за периода 01.12.2014-31.05.2015г., по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 905,92 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на концесионна вноска и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 193,30 лв. – неустойка за неизпълнение на други задължения по договор за концесия. При обективно съединяване на искове, какъвто е процесният случай, преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва с оглед цената на всеки отделен иск, а не на техния сбор. Касационната жалба е подадена след влизане в сила измененията на чл. 280, ал. 2 ГПК /обн. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./, поради което и пар.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК не намира приложение. С изменението на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК е изключена касационната обжалваемост по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая, предвид на това, че цената на всеки от обективно съединените искове не надхвърля 20 000 лева, следва да се сподели постановеното от първия тричленен състав на Върховния касационен съд, а именно, че атакуваното въззивно решение в тази част не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 129 от 30.06.2017 г. на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено по т.д. № 343/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: