О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
128
гр. София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 207/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. П. П. против определение № 3817/05.12.2018 г. по в.т.д. № 5958/2018 г. на Апелативен съд София.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е оставил без разглеждане въззивната жалба на настоящия жалбоподател, ликвидатор на „Сини Консулт“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 2142/29.10.2018 г. по гр.д. № 1628/2018 г. на СГС, ТО, VI – 14 състав, с което жалбоподателят е освободен от длъжността ликвидатор на „Сини Консулт“ ЕООД, [населено място], по искане с правно основание чл. 266, ал. 4 ТЗ на Д. Б. Д. и последният е назначен за ликвидатор. За да постанови този резултат, решаващият състав е констатирал, че Д. Д. в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството в ликвидация е поискал от съда по седалището освобождаване на ликвидатора С. П., поради важни причини съгласно нормата на чл. 266, ал. 4 ТЗ. Тази молба е уважена с постановеното по реда на глава 50 ГПК решение № 2142/29.10.2018 г. по гр.д. № 1628/2018 г. на СГС, ТО, VI – 14 състав, което съгласно чл. 606 и чл. 537, ал. 1 ГПК е окончателно и необжалваемо. Въззивният съд е счел за ирелевантни възраженията на жалбоподателя, основаващи се на приетото с решение № 150/04.11.2011 г. по т.д. № 992/2010 г. на ВКС, I т.о., че за ликвидатор не може да бъде назначен управителя на дружеството, тъй като с решението се разглеждала хипотеза на първоначално назначаване на ликвидатор от съда в производството по чл. 517 ГПК, която хипотеза е различна от настоящата на освобождаване на ликвидатор по искане на съдружник, притежаващ 1/20 част от капитала на дружеството, което обуславя охранителен характер на производството. Възраженията за нарушение на процедурата по ликвидация, на ЗДДС и за нанесени вреди на кредиторите са субсумирани под правните норми на деликтната и наказателна отговорност на ликвидатора, последната в качеството му на длъжностно лице, поради което също са ирелевирани от въззивния състав.
Частната жалба е неоснователна.
Доводите на жалбоподателя за недопустимост на атакувания пред въззивният съд съдебен акт са без правно значение за настоящият спор, тъй като касаят разглеждането на подадената пред САС жалба. Настоящата инстанция, обаче, е сезирана не с жалба срещу постановеното решение, а с такава срещу преценката за допустимост на инстанционният контрол на това решение. Следователно, спрямо този предмет на производството изложените доводи са неотносими.
В практиката на ВКС е застъпено трайно разбирането, че производството по чл. 266, ал. 4 ТЗ е охранително – определение № 95/16.02.2016 г. по ч.т.д. № 200/2016 г. на II т.о. на ВКС, определение № 42/16.02.2012 г. по т.д. № 82/2012 г. на I т.о. на ВКС, определение № 131/03.07.2016 г. по т.д. № 1204/2017 г. на II т.о. на ВКС, определение № 631/31.10.2017 г. по ч.т.д. № 2519/2017 г. на II т.о. на ВКС, определение № 312/02.10.2018 г. по т.д. № 844/2016 г. на II т.о. на ВКС и цитираното в този смисъл, както от въззивния съд, така и от насрещната по частната жалба страна, определение № 206/21.03.2011 г. по ч.т.д. № 181/2011 г. на I т.о. на ВКС. Във всички тези актове последователно се застъпва становището, че постановените в охранителното производство съдебни актове не подлежат на обжалване, освен ако молбата на молителя е оставена без уважение – аргумент, извеждан от нормите на чл. 537, ал. 1 и чл. 606 ГПК. Настоящият състав не намира основание за отклонение от така създадената съдебна практика. В текущото производство не е предвиден процесуален ред за обжалване на положителен охранителен акт. Липсата на сила на пресъдено нещо по отношение на охранителното решение обуславя същия ред за изменението му, както и за постановяването му – при изменение на обстоятелствата с нарочна молба от лице, което има качеството на молител по смисъла на чл. 600, т. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 4 ТЗ. Обратен на този извод не може да бъде направен от цитираното от жалбоподателя решение № 150/04.11.2011 г. по т.д. № 992/2010 г. на I т.о. на ВКС, доколкото разгледаната в него хипотеза не е идентична с настоящата. В решението на ВКС е обсъдена недопустимостта за назначаване на ликвидатор на дружеството лице, което има качеството длъжник, срещу чийто дял от дружеството е насочено прекратяването по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК. То е постановено по реда на касационното обжалване на решение по чл. 517, ал. 3 ГПК, което производство е исково, а не охранително.
Наличието на подлежащ на обжалване съдебен акт е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на жалба срещу него. В случая решение № 2142/29.10.2018 г. по гр.д. № 1628/2018 г. на СГС, TO, VI-14 състав е поставено в охранително производство с положителен за молителя резултат, поради което не подлежи на обжалване и подадената срещу него въззивна жалба като недопустима правилно е оставена и без разглеждане.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3817/05.12.2018 г. по в.т.д. № 5958/2018 г. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.