5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
[населено място] ,15.02.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 156 / 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Джайден юнайтед България„ООД против определение № 1979/25.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 3028/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което , след отмяна на определение № 13021/08.06.2018 г. по гр.д.№ 7606/2018 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещи искове , предявими от „Имекс Груп „ ООД против жалбоподателя, за осъждането му да заплати сумата от 650 000 щатски долара, дължима поради неизпълнение на задълженията му, произтичащи от сключен договор № IG-JUB/052011 от 26.05.2011 г. и сумата от 248 500 щатски долара, дължима поради неизпълнение задълженията му по сключен договор № IG-JUB/092013 от 23.09.2013 г. , чрез налагане на запор по сметки на ответника в посочени в диспозитива на определението банки, до размера на сбора от двете суми. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, като постановено без да са налице предпоставките за допускане на обезпечението на бъдещи искове, съгласно чл.391 ГПК. Намира необоснован извода за вероятна основателност на исковете, позовавайки се на спецификата на сключените договори, които „не са типични договори за продажба”, а изпълнението на „Джайден юнайтед България „ ООД по същите е предпоставено от много и различни условия, основното от които – вещите , предмет на бъдещите продажби да бъдат първо закупени от Министерство на отбраната на Република България.Страната счита, че молбата за допускане на обезпечението не конкретизира обстоятелствата, на които се твърди неизпълнение, нито доказателствените средства за тяхното установяване , а доказателства не биха и могли да се представят, именно предвид обусловеността на изпълнението от действия на трето за страните лице. Последното е предпоставяло допускане на обезпечението срещу парична гаранция, което не е сторено. Излагат се съображения, че наложените запори ще затруднят съществено търговската дейност на дружеството. Като основание за неправилност се изтъква недопустимост на бъдещите искове, предвид договорената между страните арбитражна клауза, предвиждаща отнасянето на всеки възникнал по изпълнението им спор пред арбитражен съд в Берн, Швейцария, при спазване на швейцарските правила за арбитраж по международни дела. Нямало доказателства, обаче, че последните предвиждат допустимо обезпечаване на претенциите пред български съд.
Ответната страна – „Имекс Груп” ООД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Възразява срещу твърдението за договорено между страните отлагателно или прекратително условие. „Джайден юнайтед България„ ООД е поело задължение да сключи с Министерство на отбраната договори и неуспехът му да го стори съставлява неизпълнение на сключения между страните договор, а не несбъдване на условие за действието на същия. Акцентира се на представените към молбата за обезпечение доказателства, съдържащи признание за неизпълнението на ответника и за дължимостта на получените от ищеца суми, предвид това неизпълнение. Довода за недопустимост на бъдещите искове, с оглед договорената арбитражна клауза , страната намира несъстоятелен , позовавайки се на чл.9 ЗМТА , който изрично предвижда възможността всяка страна по арбитражно споразумение да поиска обезпечение пред съд преди или по време на арбитражното производство, вкл. и когато арбитражният съд е със седалище в чужбина – чл.10 ЗМТА.Затруднението за ответника от наложените запори „ Имекс Груп „ ООД намира напълно неотносимо към преценката на правилността на атакуваното определение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване , съгласно чл.396 ал.2 пр. трето ГПК, съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
За да отмени първоинстанционното определение за отказ да се допусне обезпечението, поради нередовност на молбата, с оглед непосочена цена на всеки от предявимите, бъдещи, обективно кумулативно съединени искове, въззивният съд е счел, че от изложението на същата непротиворечиво и ясно са изводими размерите им , квалифицирайки ги с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД – връщане на даденото на отпаднало основание. Приел е, че са налице доказателства за сключване на двата договора и предоставяне на претендираните суми от ищеца на ответника , както и признание за неизпълнение на поетите от същия задължения и дължимостта им обратно на ищеца , съдържащо се в разменената между тях кореспонденция, също представена като доказателство. Счел е, че при липса на доказателства за противното, обезпечителната нужда се предполага, а претендираната обезпечителна мярка, предвид паричния характер на претенциите, е подходяща .
В изложението по чл.280 ГПК, жалбоподателят формулира въпроса : Правилно ли е да се допусне обезпечение на бъдещ иск, без да е направена преценка за вероятна основателност на исковата претенция и има ли значение дали липсата на тази преценка се дължи на липса на убедителни писмени доказателства , на неясни и неточни фактически твърдения на молителя в обезпечителното производство, относно защитата, която ще търси в исковото производство или на неизследване на приложимото материално право, ако към спора по същество се прилага чуждо материално право ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране съдържанието на нормата. Твърди се и „очевидна неправилност” на въззивния акт, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обосновавана с неизследване от съда, допуснал обезпечението, на приложимото към спора между страните чуждо материално право, тежестта за установяването на което се носи от молителя – бъдещ ищец. Неприлагането на доказателство за съдържанието на това приложимо право , страната визира от една страна като нередовност на молбата, предвид неяснота относно вида на търсената защита,а от друга – като препятстващо преценката за допустимост и вероятна основателност на бъдещите искове.
Формулираният въпрос, в частта относно липсата на доказателства за приложимото чуждо материално право, не кореспондира с довод за неправилност, въведен с частната касационна жалба, в рамките на които е ограничено произнасянето на настоящата инстанция. Жалбоподателят не се е позовал на несъобразена от съда нередовност на молбата за допускане на обезпечение, поради липса на доказателства за съдържанието на приложимото чуждо материално право, макар това да няма отношение към редовността, а към доказаността на бъдещите искове, нито е обосновавал неправилност на преценката за вероятната им основателност с доводи относно приложимост на чуждо материално право. Още повече, че последното само по себе си не би било достатъчно да се отмени допуснатото обезпечение, след като не е конкретизирано основание / норма / по това чуждо материално право,след обосноваване и на приложимостта му, изключващо допустимостта или компрометиращо основателността на бъдещите претенции, достатъчно ясни в съдържанието си – да се върне на ищеца даденото на ответника по сключените договори, предвид неизпълнението на последния и отпаднал интерес от изпълнението им за ищеца. Предвид така изложеното, въпросът , в тази му част, се явява неотносим към предмета на проверка с частната касационната жалба, очертан от самия жалбоподател и отговор на същия не би бил от естество да промени правния резултат, тъй като не би бил съобразим при произнасяне по въведените от страната доводи за неправилност на допуснатото обезпечение. В останалата си част въпросът не кореспондира с процесуалните действия на съда, който изрично е мотивирал преценката си за вероятна основателност на исковете, с наличието на доказателства,вкл. писмени, за релевантните факти : сключване на договорите, предоставяне на търсените суми от ищеца на ответника, в изпълнение на сключените договори и признание на последния за дължимостта им обратно, с оглед неизпълнение на поетите задължения. Не са налице нито неясни фактически твърдения, нито липса на доказателства. Впрочем, самият жалбоподател избягва нужната конкретизация на твърдяната неточност и неяснота на бъдещите искови претенции, както и посочването на конкретни факти, в оборване на основателността им. Защитата й, в този смисъл, е напълно формална и фрагментарна. Независимо от необоснованост на общия селективен критерий, не се явява обоснован и допълнителния такъв – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното цитиране на нормата, несъответно на задължителните указания в т.4 на ТР 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Хипотезата предпоставя във всички случаи посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е обуславящо за отговор на поставения правен въпрос. Такава, процесуална , предвид съдържанието на въпроса, правна норма не е посочена. Доколкото се касае за преценка на предпоставките по чл.391 ГПК, нормата не е неясна, противоречива или непълна и по приложението й е формирана съдебна практика, с която въззивното определение не конфронтира.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Същата следва да бъде обоснована от страната, а не служебно установявана от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод за неправилност . Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Видно е, че на формално основание – липсата на кореспондиращ довод в частната касационна жалба – хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК е изключена. Независимо от последното, обосноваването й не кореспондира на посочените по-горе проявления на очевидната неправилност.Вероятна неоснователност на обезпечените бъдещи искове, предвид действителното съдържание на приложимото чуждо материално право, е неизводима от мотивите на въззивния акт, както и изобщо приложимостта на конкретно чуждо материално право, несъобразена от съда.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1979/25.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 3028/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: