ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
[населено място], 25.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 591/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. М. А., против определение № 4060 от 12.12.2017 г. по гр.д. № 6293/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е потвърдил определение от 20.10.2017 г. на Софийски градски съд, по гр.д. № 12510/2017 г., с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че И. А. не е изпълнил указанията на съда, а именно – да представи доказателства, че е регистриран в Бюрото по труда, да посочи в декларацията източникът си на издръжка, а съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът може да признае за определено физическо лице, че няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, като вземе предвид обстоятелствата, посочени в точки от 1 до 7 на същата разпоредба. Прието е оше, че не може да бъде направен, в случая, извод за необходимостта от освобождаване от държавна такса, само на базата на декларация, част, от която не е достатъчно конкретна и при заявен отказ от изпълнение на дадените указания на страната.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Частният касатор поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- определение № 686 от 12.12.2014 г. по ч.гр.д. № 7091/2014 г. на ВКС, ГК, І г.о,; определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. по следните въпроси, които според него, се разрешават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, довело до „ необоснованост и до очевидна неправилност на постановения съдебен акт акт”-: „1. Следва ли да се извършва проверка на декларираните от молителя по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства и това предмет ли е на производството по чл. 83 ГПК?”; 2.” Следва ли непредставянето на допълнителни доказателства да поставя съда в невъзможност да прецени дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски по делото?” 3.” Следва ли съдът при преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК да извърши преценка доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволява нейното заплащане?” „4. Налице ли са единни критерии при преценка на социалния статус на молителите във връзка с освобождаването им от държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК?”; „5. Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски?” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него трети, четвърти и пети въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са свързани с решаващите изводи на състава. Поставените първи два въпроса са релевантни поради което е налице общо основание.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий всички основания по чл.280, ал.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел и по които не е развил никакви доводи. Такъв довод не представлява общото изброяване на съдебни актове без конкретизация, по кой въпрос от поставените пет, съдът се е произнесъл в противоречие с решаващ правен извод, обусловил обжалвания резултат. С оглед приетото относно, това че само първите два въпроса са релевантни, следва да се отбележи, че нито едно от служебно приложените съдебни решения, общо изброени от страната, не ги разрешава, като правен въпрос, по който е формирана практика. Нещо повече в по-голямата си част и доколкото засягат обсъжданите въпроси от съда те са в съответствие, с дадените от въззивният съд разрешения Така например – определение №686/14г. на ВКС, І г.о. изрично приема, че ако съдът има съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, то на лицето могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни. Точно това е приел и възивният съд, мотивирайки произнасянето си, с отказа на молителя да предостави изисканите от първата инстанция данни и с непълнотата на определени данни в декларацията, от които не може да бъде изведена нуждата от освобождаване от държавна такса. Извън това, при липса на каквито и да било доводи, свързани с наличие на такова противоречие, то общо констатираното е достатъчно, за да се приеме, че липсва установеност на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, страната се е задоволила единствено да възпроизведе текста на изменената с ДВ бр.86/17г. норма, която е заменена с различно изискване, с оглед което следва да се преценява основателността на искането за допускане на касационно обжалване, а именно – въпросът да е решен в противоречие с актове на КС и СЕС, в какъвто смисъл касаторът също не е развил каквито и да било съображенвия.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага, че частният касатор следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на СГС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4060 от 12.12.2017 г. по гр.д. № 6293/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: