О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
[населено място] ,01,04, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3461/14г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. К. и Г. А. К. против решение №1153/09.06.2014г. по в.гр.д.№1111/14г. на Софийски апелативен съд,поправено с решение №2430/08.12.2015г. в частта,с която е потвърдено решение от 15.01.2014г. по гр.д.№8317/2012г. на СГС Първо ГО 21 състав в частта му,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от тях искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за сумите над 20 000 лв. за ищеца Г. К. и над 70 000 лв. за ищцата Р. К. до предявените размери от по 130 000 лв.,ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд. Касаторът изразява несъгласие с отразените в решението изводите,че съдът,разглеждащ иска срещу застрахователя е обвързан с влязлото в сила решение по предявените граждански искове срещу виновния водач /деликвент/ и,че е недопустимо присъждането на застрахователно обезщетение над размера, за който деликвентът вече е осъден.Твърди, че това решение,респ. влязлата в сила присъда, с която е уважен граждански иск, не се ползват със сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя,който не е бил страна в производството по гражданския иск. Поради това касаторът счита,че съдът,решаващ спора по чл.226 от КЗ може да определи размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди самостоятелно, прилагайки критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.По същество на спора твърди,че размерите,в които е присъдено обезщетението, са силно занижени.
Ответникът по касация „Лев инс“ АД е оспорил касационната жалба по същество и с твърдения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е и частна касационна жалба,с която Р. А. К. и Г. А. К. обжалват по реда на чл.274 ал.2 от ГПК определение №2156 от 22.08.2014г. по същото гражданско дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК,с което САС е отказал да уважи молбата им за изменение на решението в частта за разноските.
Ответникът „Лев инс“АД е оспорил частната жалба с искане да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваните решения, за да отхвърли исковете за разликата над 20 000 лв. и 70 000 лв. до 130 000 лв. съответно, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за неимуществените вреди,причинени на ищците, в резултат на противоправните действия на деликвента,причинили смъртта на баща им при наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Относно установяването виновността на дееца съдът е съобразил наличието на влязлата в сила присъда по НОХД №21/2011г. на ОС Добрич /частично изменено от Варненски апелативен съд/,приемайки и, че е обвързан от решението в частта по предявените в наказателния процес граждански искове досежно размера на отговорността за обезвреда. Изложил е мотиви за недопустимост на присъждането на застрахователно обезщетение над окончателно определения от наказателния съд размер,доколкото договорната отговорност на застрахователното дружество покрива единствено гражданската отговорност на виновния водач.Намерил е за неоснователни изложените от ищците доводи в подкрепа на обратната теза,обосновавайки се с това,че застрахователят не може да бъде задължен в повече отколкото самия причинител на вредоносния резултат.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът излага,че разрешението,дадено от въззивния съд с обжалването решение на въпроса: Следва ли обемът на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да бъде ограничаван до размера на присъденото обезщетение по вече уважен граждански иск на увреденото лице срещу застрахования деликвент,в което производство застрахователят не е участвал като подпомагаща страна? е в противоречие с трайната задължителна съдебна практика на ВКС.
Така поставеният от касатора материално-правен въпрос е въведен в предмета на спора и е свързан с крайните решаващи изводи на съда, поради което същият осъществява характеристиките на правен въпрос по смисъла на общия критерий,въведен с чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът се релевира с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Посочени са конкретни решения от практиката на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №129/29.11.2012г. по т.д.№346/11г. на ТК Второ отделение и решение №11/08.02.2013г. по т.д.№620/11г. на ТК Второ отделение,с които се приема,че ищецът има право на обезщетение за причинените вреди от застрахователя и в по-висок размер от претендирания срещу деликвента размер,а съдът,разглеждащ иска по чл.266 ал.1 от КЗ, не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,който следва да бъде определен съобразно предвидения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост.
Посочената от касатора съдебна практика понастоящем е преодоляна с приетото от ОСТК на ВКС Тълкувателно решение №1/23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г.,с чиято т.1 е прието,че в производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 от ЗЗД,когато има за предмет обезщетяване на същите вреди,но в рамките на застрахователната сума,уговорена в застрахователния договор. Атакуваното решение на САС е постановено в съответствие с така приетото в тълкувателното решение,поради което не се констатира наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
По частната касационна жалба.В хода на устните състезания пред въззивната инстанция процесуалният представител на ищците е направил искане за присъждане на направените в двете инстанции разноски.В решение №1153/09.06.2014г. САС не е присъдил в полза на ищците разноски по делото,като е осъдил същите да заплатят на ответника 650 лв. разноски по компенсация.С молба по чл.248 от ГПК адв. Д.,като процесуален представител на ищците, е поискал да бъде изменено решението, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,определено по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете инстанции – общо 15 040 лв.,както и в частта,с която са осъдени да заплатят на ответника разноски по компенсация. С определението от 22.08.2014г. съдът е разгледал искането и по мотиви,че липсват предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА,касаеща безплатна правна помощ, е оставил молбата без уважение.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на определението.Твърди се,че страната не е длъжна да доказва отрицателен факт – незаплащането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител поради оказване от последния на безплатна правна помощ,а освен това по делото пред първата и въззивната инстанции са представени нарочни пълномощни от ищците, като в това,представено пред САС изрично е посочена разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА.Поддържа се и,че липсва основание за прихващане на насрещни вземания на страните за разноски,тъй като в решението не е посочен размер на направени и признати от съда такива, а с адвокатското възнаграждение не може да бъде извършено прихващане,тъй като е дължимо пряко на процесуалния представител.
Ответникът по частната касационна жалба ЗК“Лев инс“АД е оспорил същата като неоснователна и е поискал да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия намира частната жалба за частично основателна. Видно от данните по делото, за производството пред първата инстанция ищците са упълномощили първоначално адв.Д.,а впоследствие – адв.Д., който и е осъществявал процесуалното им представителство пред двете инстанции. В представените договори за правна помощ,сключени между тях и адв.Д. не е уговорено адвокатско възнаграждение,нито са налице данни за плащане на такова. От това следва да се приеме,че правната помощ е предоставена при условията на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата.С представения пред СГС списък на разноски изрично е поискано да бъде присъдено възнаграждение на адвоката по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.За производството пред въззивната инстанция са представени пълномощни от ищците за адв.Д. , в които изрично е посочено,че възложените му пълномощия са в хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗА.
При така установените факти настоящият състав на ВКС намира,че на основание ал.2 на чл.38 от ЗА на пълномощника адв.Д. се следва адвокатско възнаграждение,определено по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,което с оглед размерите,в които са уважени исковете, възлиза на 1130 лв. за процесуално представителство на Г. К. и 2630 лв. за процесуално представителство на Р. К. – общо 3760 лв. за всяка инстанция или 7520 лв. общо за двете. В този размер въззивният съд е следвало да уважи искането,като присъди сумата в полза на адв.Д.. Поради това определението на САС от 22.08.2014г. следва да бъде частично отменено,като се постанови изменение на решението в частта за разноските и в полза на адвоката бъде присъдена посочената сума.
В останалата част,касаеща присъдените в тежест на ищците разноски,дължими на противната страна, частната жалба е неоснователна.В полза на ответното дружество,съразмерно на отхвърлената част от исковете, пред въззивната инстанция се дължи на основание чл.78 ал.8 от ГПК своевременно поискано от страната юрисконсултско възнаграждение,което,определено по същата наредба, възлиза в размер на 4730 лв.Вместо да присъди тази сума,САС е осъдил ищците да заплатят на ответното застрахователно дружество сумата 650 лв.Макар и присъдена в по-малък размер,сумата е дължима от ищците и поради това изменение на решението в тази му част по молбата им не следва да се допуска. Тъй като в тази част от решението не е поискано изменение от страна на ЗК“Лев инс“АД с присъждане на дължимия размер на юрисконсултското възнаграждение и поради забраната на чл.271 ал.1 изр.2 от ГПК, тази сума не подлежи на корекция от настоящия състав.
С оглед направено пред настоящата инстанция искане във връзка с производството по частната жалба в полза на адв.Д. следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. по чл.11 от Наредба №1/2004г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1153/09.06.2014г. по в.гр.д.№1111/14г. на Софийски апелативен съд,поправено с решение №2430/08.12.2015г.
ОТМЕНЯ определение №2156 от 22.08.2014г. по същото въззивно гражданско дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1153/09.06.2014г. по в.гр.д.№1111/14г. на по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските,като ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД с ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. Д. с адрес [населено място] [улица] полуетаж офис№4 сумата 7520 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. К. и Р. К. срещу определението от 22.08.2014г. в останалата й част.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД с ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. Д. с адрес [населено място] [улица] полуетаж офис№4 сумата 200 лв. за производството по частната касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.