О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
[населено място], 26.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№43/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №112/20.06.2017г. по в.т.д.№154/17г. по описа на ОС Русе ,с което е потвърдено решение №303/10.03.17г. по гр.д.№5033/16г. по описа на РС Русе,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД – за обявяване недействителна по отношение на него извършената на 14.04.16г. между ответниците сделка по покупко-продажба на 31 недвижими имота.
Ответникът [фирма] е възразил срещу касационната жалба с искане да не бъде допусната до касационен контрол.„
Ответникът [фирма] не е взел становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Първо отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК.
Искът,с който е бил сезиран районният съд,е с правно основание чл.135 ЗЗД.Същият е оценяем,а цената му се определя по реда,посочен в препращащата правна норма на чл.69 ал.1 т.4 ГПК вр. т.2 – от данъчната оценка на имотите,предмет на прехвърлителната сделка,в който смисъл е и трайно установената практика на ВКС /определение № 141/26.02.2014 г. по ч.т.д. № 160/2014 г., ІІ ТО, определение № 395/08.07.2015 г. по ч.т.д. № 1779/2015 г., І ТО, определение № 122/18.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 857/2016 г., ІІІ ГО, определение № 147 от 03.05.2016 г. по гр.д.№ 1600/2016 г., ІІІ ГО, определение № 4/05.01.2017 г. по ч.т.д.№ 2383/2016 г., ІІ ТО, определение № 28/16.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 5515/2016 г., ІV ГО и др./.
В случая данъчната оценка на имотите , описани в нотариалния акт , е 14 740 лв.
Повдигнатият пред съда спор е с търговски характер. Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД има обезпечителна функция спрямо сделката,чието изпълнение се цели да бъде гарантирано с него. В случая предявяването му цели да се постигне удовлетворяване на ищеца,който е кредитор по търговска сделка от категорията на абсолютните по смисъла на чл.286 ал.21 вр. чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. Твърди се наличие на неудовлетворено вземане на банката по договор за кредитна линия /представляващ банкова сделка/ и се претендира обявяване за недействителна спрямо него увреждащата го разпоредителна сделка /чрез намаляване възможността да бъде постигнато удовлетворяването му от отчуждените имоти/,извършена между двамата ответници – търговци. Тези обстоятелства обуславят търговския характер на спора , както се приема и от други състави в практиката на ВКС /определение № 28/19.01.2012г. по ч. т. д. № 12/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 355/08.05.2014г. по ч.т. д. № 18/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 576/17.11.2017г. по ч.т.д. № 2700/2017г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./. Предвид това,че разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на иска по търговско дело- 20 000 лв.,под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция, като произнесено по иск с цена под този размер, въззивното решение на ОС Русе не подлежи на касационно обжалване. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба,а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№8329/24.07.17г. срещу решение №112/20.06.2017г. по в.т.д.№154/17г. по описа на ОС Русе и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д.№43/18г. по описа на ВКС,ТК, Първо отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщенията за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.