3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
[населено място], 24.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1819/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Инвестстрой“ЕООД срещу определение №115/18.04.18г. по в.т.д.№85/18г. на Бургаски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу постановеното по т.д.№108/17г. на Окръжен съд Бургас решение №475/12.01.18г. В частната жалба е оспорен извода на апелативния съд за просрочване на подадената въззивна жалба.Изложени са в тази връзка твърдения,че пликът с въззивната жалба е предаден на куриер на 26.02.18г.,от която дата е и пощенското клеймо върху него,а посочената в товарителницата дата 27.02.18г. по всяка вероятност е резултат от ненавременното изпращане на пратката,поради лоши метеорологични условия.Посочено е,че актът на апелативния съд противоречи на практиката на Върховен касационен съд,според която при спор относно датата на подаване на пратката,съдът следва да извърши проверката като събере съответни доказателства – включително, освен пощенския плик и товарителницата, известие за доставяне,разписка,фискален бон,извлечение от съответните книги или удостоверение.Изложени са съображения и относно началната дата за броенето на срока за обжалване при твърдения за нередовно връчване на съобщението на решението на първата инстанция с неправилно прилагане разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК.Искането е да бъде отменено атакуваното определение и делото – върнато на Бургаски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба „Есетере България“ЕООД е оспорил наличието на основания за отмяна на атакуваното определение по съображенията, наведени от жалбоподателя, които счита за необосновани и голословни. Поддържа искане частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
За да върне подадената от „Инвестстрой“ЕООД, представлявано от управителя на дружеството Ц. П. В., въззивна жалба Бургаски апелативен съд се е обосновал със съображения за неспазен двуседмичен преклузивен срок,установен в разпоредбата на чл.259 ал.1 ГПК. Констатирал е,че на страната е бил връчен препис от постановеното от първата инстанция решение по реда на чл.50 ал.2 ГПК на 12.02.18г.; въззивната жалба срещу него приета от куриер на „Е.“ на 27.02.18г. и е доставена в деловодството на окръжния съд на същата дата.Тъй като срокът за обжалване междувременно е бил изтекъл /на 26.02.18г.,който е работен ден/ апелативният съд е приел,че не е надлежно сезиран да се произнесе с решение по спора,поради което и е постановил определението си.
Така постановеното от Бургаски апелативен съд определение е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за неправилно приложение на разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК без да е била изпълнена процедурата по чл.50 ал.4 ГПК.Последната е приложима тогава,когато има данни канцеларията на търговеца да се намира на адреса,но да е ограничен достъпът до нея или никой да не се съгласява да приеме съобщението/ книжата. В случая,видно от данните по делото, върху призовките и съобщенията длъжностното лице е отбелязвало,че на посочения /който е и вписан като седалище в Търговския регистър/ адрес няма такова дружество,което сведение е получено от живущите на адреса.Въпреки липсата на предпоставки,съобщенията са залепяни на входната врата,видно от удостоверяването. Друг адрес като седалище на дружеството в Търговския регистър не е вписван.Поради това връщането в цялост на съобщението с приложения към него препис от решението отново със отбелязване,че на посочения адрес няма такава фирма, правилно е отчетено от съда като основание за прилагането на последицата по чл.50 ал.2 ГПК от невписването на новия адрес,на който търговецът извършва дейността си.
Необосновано е твърдението на частния жалбоподател,че въззивната жалба е подадена на 26.02.18г. , а доводът,че въззивният съд е следвало да събира всички възможни и допустими доказателства,за да установи това е неоснователен. Според данните,с които е разполагал съдът /и които са били безспорни/ въззивната жалба е била изпратена по куриерска фирма „Е.“ /както твърди и частният жалбоподател/ и е пристигнала в деловодството на окръжния съд , придружена от товарителница №138202431, съставена от фирмата-куриер , като в нея изрично е посочено,че пратката е приета от подателя й на 27.02.18г. Доставянето е извършено в същия ден,като върху въззивната жалба допълнително е отбелязан същият номер на товарителницата и датата на получаване. При тези данни безспорно се констатира просрочие на въззивната жалба,тъй като последният ден,в който подателят е могъл да предаде за доставка книжата /за да спази срока при приложение разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК/ е този с дата 26.02.18г. /понеделник/ и като е установил тези обстоятелства от наличните доказателства апелативният съд е процедирал правилно,връщайки въззивната жалба. Приложеното към частната жалба ксерокопие на плик с номер 60000001000504,върху който е поставен печат на „Е.“, съдържащ дата 26.02.18г., не следва да се кредитира като доказателство,установяващо различен факт,респ. – обуславящо различен извод, доколкото от него не може да бъде направено обосновано заключение, че същият е съдържал въззивната жалба. Върху копието от плика липсва отразяване,че е доставен заедно с товарителницата, приложена към делото под съответния й номер /в който случай същият щеше да се намира в кориците на делото,а не в държане на подателя/,а изписаните върху него ръкописно данни за подател и адрес на подателя не съответстват на посочените такива в товарителницата. Опровергаването на удостоверената в товарителницата дата на предаване пратката на куриера – 27.02.18г. би могло да бъде извършено единствено с изходящо от самата куриерска фирма удостоверяване,каквото частният жалбоподател,чиято е тежестта, не е ангажирал.
Поради това постановеното от Бургаски апелативен съд определение,с което въззивната жалба е върната като просрочена, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №115/18.04.18г. по в.т.д.№85/18г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.