О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
[населено място] ,12,12,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седми декември,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2446/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД „А. „ против определение № 2884/12.08.2016 год. по гр.д.№ 149/2016 год. на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата на същата страна, на основание чл.248 ГПК, за присъждане в нейна полза на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1 280 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение с довода, че съдът неправилно не е разграничил дължимите й, претендирани от нея разделно в производството, разноски по подадената от самата нея въззивна жалба – оставена без уважение,от тези по осъществяване защита срещу подадената от противната страна въззивна жалба – също оставена без уважение.
Ответната страна – Р. А. А. – оспорва частната жалба, поддържайки като правилни съображенията на състава на Софийски апелативен съд, че отхвърлянето на всяка от въззивните жалби изключва възмездяването на каквито и да било разноски в производството за всяка от страните.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частната жалба е основателна.
Кумулативното приложение на чл.81 вр. с чл.78 ГПК предпоставя извод, че в зависимост от процесуалната си позиция по спора във всяка инстанция,всяка страна има право да претендира понесени в осъществяване на защитата й разноски. Няма основание, когато страната съвместява качество на въззивник и въззиваем, тези разноски да не й бъдат присъдени разделно, съобразно изхода от защитата й, съответно по подадената от нея въззивна жалба, респ. по отхвърляне въззивната жалба на противната страна, когато са своевременно претендира за възмездяване по този начин. Именно разноски, понесени в осъществяване защита срещу въззивната жалба на противната страна, е претендирал жалбоподателя за въззивното производство,съизмерими с дължимо му юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК. Същите са претендирани в размера съгласно чл .7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която и съобразно обжалваемия интерес по въззивната жалба на противната страна – 25 000 лева, дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 1 280 лева. Неправилно въззивният съд е отказал присъждането му, по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, след като е своевременно претендирано от страната с отговора й на въззивната жалба на противната страна.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2884/12.08.2016 год. по гр.д.№ 149/ 2016 год. на Софийски апелативен съд , с което е оставена без уважение молбата на ЗАД „А.„ по чл.248 ГПК, за присъждане на разноски за въззивна инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Р. А. А., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК , да заплати на ЗАД „ А. „ разноски за въззивното производство, в размер на 1 280 / хиляда двеста и осемдесет / лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :