5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
[населено място] , 27,10, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№191/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №191/05.06.2015г. по т.д.№3941/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.07.2014г. по т.д.№6011/2012г. на Софийски градски съд ТО VI-17 състав в частта,с която са отменени решенията на О. на [фирма],проведено на 13.07.2012г.,поради нарушение на процедурата по свикването му,предвидена в чл.138 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.21 ал.1 и ал.2 от дружествения договор.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за допустимост на иска,поради предявяването му в тримесечния срок по чл.74 ал.2 ТЗ.Касаторът счита,че след като съдът е приел,че поканата за ОС е получена от ищцата,макар и не в предвидения седемдневен срок /което е направило събранието нередовно свикано/, от този ден е следвало да се брои началото на четиринадесетдневния срок по чл.74 ал.2 ТЗ,който към датата на завеждането на исковата молба е бил изтекъл.Твърди се недопустимост на иска и на основание последващо отпаднал правен интерес от оспорване решенията на ОС,поради настъпило в хода на процеса изключване на ищцата от дружеството на друго основание.
Ответницата по касация П. Й. Х. е оспорила наличието на основания за допустимост на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба съображения.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяването на въззивното решение САС е направил констатация за правилност на изложените от първата инстанция мотиви, която е приела,че процедурата по свикването на общото събрание е опорочена, предвид липсата на предприети съвместни действия за това, осъществени от двамата управители заедно,каквото е изискването на дружествения договор,респ. – спазване на последователността на действията,предвидени в разпоредбата на чл.138 ал.2 ТЗ. На наведените във въззивната жалба доводи срещу първоинстанционното решение за невъзможност да бъде спазена процедурата на чл.138 ал.2 ТЗ,поради факта,че дружеството има само двама членове,които едновременно с това са и управители,въззивният съд е изложил аргумент,че именно по този ред съдружникът и управител П. би могъл да защити правата си, притежавайки дялове над 1/10 от капитала на дружеството. Възражението за недопустимост на иска е намерено за неоснователно,при направен от съда извод за спазен 14-дневен срок за оспорване на решенията от узнаването от ищцата за събранието.Отделно съдът е посочил,че дори твърдяното от ответника връчване на поканата да е установено за извършено на посочената от него дата,до провеждането на събранието не е бил изтекъл предвиденият в закона седемдневен срок,което води до прилагане на 14-дневния срок при хипотезата на чл.74 ал.2 предл.2 ТЗ.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът поставя три въпроса,които сочи като такива,включени в предмета на спора и по които съдът се е произнесъл,обуславяйки с разрешението им крайния изход на спора: Допустим ли е иск,предявен след тримесечния срок по чл.74 ал.2 ТЗ?; Активно легитимиран ли е по иск по чл.74 ТЗ ищец,който е загубил качеството си на съдружник в дружеството след предявяване на иска на друго основание?; Редовно ли е свикване, извършено от съдружник без искане до управителя по чл.138 ал.2 ТЗ,ако свикващият събранието съдружник уведоми останалите съдружници за датата и дневния ред и в чий интерес е установения в предл.2 на посочената разпоредба двуседмичен срок?
Според касатора положителния отговор на първия въпрос,даден в атакуваното въззивно решение, противоречи на задължителна съдебна практика – решение №171/30.10.2009г. по т.д.№166/09г. на ВКС,второ т.о., с което се обосновава основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите два въпроса се релевират с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,който е обоснован с липса на изрична съдебна практика по него.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Първият въпрос е свързан с допустимостта на въззивното решение /и с допустимостта на иска изобщо/,за която съдът следи и служебно. В този случай касационно обжалване на решението може да бъде допуснато по почин на касационната инстанция в случай,че се констатират достатъчно данни за извод за вероятна недопустимост,каквито в случая не са налице. Тримесечният преклузивен срок,предвиден в императивната разпоредба на чл.74 ал.2 ТЗ, започва да тече от датата на провеждането на общото събрание,за която няма спор,че е 13.07.2012г. Исковата молба,с която са оспорени решенията,взети на това общо събрание, е заведена на 04.09.2012г.,която дата е в рамките на посочения срок. При наличието на спор между страните относно редовността на уведомяването за общото събрание на оспорващия решенията съдружник,началото на срока за него се определя от твърдяния от него момент на узнаването /14-дневен/,респ. от датата на събранието /максимален 3-месечен/.В т.см. реш.№1592/ 28.11.2003г. по гр.д.№612/03г. на ВКС,ТК,с което се приема,че само когато е безспорно,че ищецът е бил редовно уведомен за провеждането на ОС и дневния му ред,началната дата на преклузивния срок е датата на ОС. В случая и двата срока са спазени,което обуславя извод за допустимост на предявения иск по този критерий. Посоченото и представено от касатора решение по чл.290 не съдържа разрешения по въпроси за допустимостта на иска,които да са в противоречие с приетото от въззивния съд.
Вторият въпрос също е свързан с допустимостта на иска,доколкото активната процесуална легитимация представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка,за наличието на която съдът следи служебно. Въпросът е свързан с вписани в хода на процеса в Търговския регистър обстоятелства по партидата на дружеството – 26.01.2015г. – последващо заличаване на ищцата като съдружник и вписване на третото лице П. /втория съдружник/ като едноличен собственик на капитала на дружеството с промяна на правно-организационната му форма в Е.. По въпроса е налице задължителна съдебна практика,формирана с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №128/19.11.2009г. по т.д.№269/09г. на ВКС,първо т.о.,с което се приема,че прекратяването на членството на съдружника чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на предявен иск за оспорване решения,приети на предходно общо събрание на съдружниците /в хипотезата на оспорено решение за оправомощаване на управителя за извършване на покупка на недвижим имот/. Настоящият състав споделя посочената практика и я намира за приложима и в тясната хипотеза на оспорено решение за изключване на съдружника при последващо взето и вече вписано решение за повторното му изключване /на друго основание/.Не е налице недопустимост на иска и поради отпадане на правния интерес от воденето му при тези обстоятелства. Въпреки,че положителното за ищцата решение по иска по чл.74 от ТЗ няма да има за последица възстановяването й в правата на съдружник в дружеството,не би могло да се приеме,че правният й интерес от воденето на делото е отпаднал с оглед последващо вписаното прекратяване на членственото й правоотношение, доколкото във вътрешните отношения между съдружниците установяването на точния момент на прекратяването има значение за уреждането на имуществените последици от това,съобразно чл.125 ал.3 от ТЗ.
Третият,формулиран от касатора въпрос Редовно ли е свикване, извършено от съдружник без искане до управителя по чл.138 ал.2 ТЗ,ако свикващият събранието съдружник уведоми останалите съдружници за датата и дневния ред и в чий интерес е установения в предл.2 на посочената разпоредба двуседмичен срок? не осъществява общия критерий за допустимост на обжалването пред ВКС по чл.280 ал.1 ГПК – въпросът е фактологически и съдържа собствени на страната интерпретации за установени факти – за да бъде даден отговор на същия следва да се приеме това, което касаторът твърди – че ищцата в качеството й на съдружник е уведомена,а това е спорен по делото факт.
Освен това не е налице и допълнителният критерий по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК – същият не е обоснован съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС ; нормата на чл.138 ал.2 от ТЗ по императивен начин очертава кръга от лицата,които са овластени да свикват ОС и условията, при които може да стане това. Необходимост от тълкуване в смисъла,вложен в ТР не е налице, а още повече – чрез тълкуване по съображения за целесъобразност на нормата според конкретните обстоятелства не може да се подменя волята на законодателя.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 450 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №191/05.06.2015г. по т.д.№3941/14г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] вх.А ет.2 ап.1 да заплати на П. Й. Х. с ЕГН [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място] [улица] вх.А ет.2 ап.1 сумата 450 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.