О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място] , 18,10,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2045/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена на 19.05.2015г. молба на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на определение №2556/14.04.2015г. по т.д.№3271/12г. на СГС IV ТО-2 състав,постановено по реда на чл.692 ал.2 – ал.4 от ТЗ, с което е одобрен съставеният от синдика на [фирма] списък на приети вземания по чл.685 ал.1 от ТЗ, като са изключени от него вземанията на молителя в размери съответно 2 815 660,80 лв. и 733 000 лв.; одобрен е списъкът на неприетите вземания,като в него са включени посочените вземания и е оставено без уважение възражението му срещу неприемането на предявени от този молител други вземания. С молбата е поискано спиране изпълнението на определението на основание чл.309 от ГПК.
Ответниците по молбата [фирма], [фирма] и [фирма] са възразили срещу нея с доводи за недопустимост и неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия,състав на Първо търговско отделение, при осъществяване преценката по чл.307 ал.1 от ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна преди изтичане на тримесечния срок по чл.305 ал.1 от ГПК,но е процесуално недопустима.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.2 от ППВС №2/29.09.1997г. /което е запазило значението си и при действието на новия ГПК,в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 от ГПК подлежат само актове,които се ползват със сила на пресъдено нещо,т.е. – които са задължителни за страните и правоприемниците им и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани,като при това не подлежат на отмяна по посочения ред актовете,за които законът предвижда защита по друг ред.
Определението по чл.692 ал.4 от ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо и същевременно осъществява изключението,посочено по-горе. На лицата по чл. 690 от ТЗ,между които е и молителят,е предоставена законодателно възможност да предявят положителен или отрицателен установителен иск за съществуване на съответното вземане по реда на чл. 694 ал. 1 ТЗ, при наличие на абсолютната положителна процесуална предпоставка да са направили валидни възражения по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ. Следователно и тъй като приетото с определението по чл. 692 ал. 4 ТЗ относно дължимостта на вземанията може да бъде пререшено в производството по чл. 694 от ТЗ, приключващо с влязло в сила решение, определението по чл.692 от ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо.В този смисъл е постоянната задължителна съдебна практика,обективирана в постановените по чл.290 от ГПК решение №15/01.03.2010г. по т.д.№535/2009г. на ВКС,първо т.о.,както и решение №149/08.12.2009г. по т.д.№341/2009г. на ВКС , първо т.о. Поради това определението,чиято отмяна се иска по реда на чл.303 от ГПК, е извън приложното поле на това производство.Молбата, като недопустима, следва да се остави без разглеждане.
При този изход на образуваното производство и с оглед на това,че предвидената в разпоредбата на чл.309 вр. чл.282 от ГПК възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, е специфична мярка на обезпечение, приложима единствено по отношение на съдебните актове, които се ползват с изпълнителна сила,а с такава определението на чл.692 от ТЗ не разполага,искането за спиране изпълнението на определението следва да се остави без уважение.
Ответниците [фирма] и [фирма] са поискали присъждане на разноски,но доказателства за направени такива не са ангажирани от тях /фактурата за уговорено адвокатско възнаграждение, при начин на плащане „по банков път“, не представлява платежен документ и не удостоверява сама по себе си направени разноски/.Поради това съставът не следва да се произнесе в положителен според искането смисъл.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на определение №2556/14.04.2015г. по т.д.№3271/12г. на СГС IV ТО-2 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на определение №2556/14.04.2015г. по т.д.№3271/12г. на СГС IV ТО-2 състав на основание чл.309 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС , ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.