4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 18.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т.д. № 3016/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма], против решение № 1721/14.07.2017 г. по т.д .№ 2605/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.03.2017 г. по т.д.№ 6765/2016 г. на Софийски градски съд.С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск, с правно основание чл.247а вр. с чл.181 ал.1 ТЗ, като [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева / частичен иск / , представляваща част от дължим дивидент, съгласно решение на Общото събрание на акционерите /ОСА/ на [фирма] , провело се на 10.06.2011 г. , ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 09.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като счита, че неправилно въззивният съд е счел за преклудиран довода му, въведен с въззивната жалба , че взетото решение от ОСА от 10.06.2011 г. касае разпределяне на печалбата за 2010 г. , а не и натрупана от предходни години печалба, тъй като установяването на такова решение е част от дължимото от ищеца главно и пълно доказване на основанието за вземането му.Необоснован страната намира мотивирания в евентуалност извод на въззивния съд , че протоколът от ОСА обективира валидно формирана воля за разпределение именно на печалбата , натрупана през предходните , спрямо 2010–та, години.Така касаторът счита, че въззивният съд недопустимо е иззел правомощието на ОСА, за вземане на валидно решение с такъв предмет.Неправилен страната намира и извода на съда за началния момент, от който тече погасителната давност за вземането, предвид противопоставено възражение за изтекла такава – изтичането на тримесечния срок от вземането на решение за разпределяне на печалбата / изплащане на дивидент / , съгласно чл.247а ал.5 ТЗ, вместо от датата на самото решение.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира дължим му дивидент ,предявявайки иска като частичен – за сумата от 50 000 лева, при твърдение за общо дължима му от 406 173 лева, съгласно решение на ОСА на [фирма] от 10.06.2011 г.. Ответникът е оспорил вземането с възражение за погасителна давност, считано от датата на ОСА,взело решението за разпределяне на дивидент / исковата молба предявена на 09.09.2016 г./, както и с довода, че липсва фактически натрупана и разпределима печалба, поради което и се позовава на последващ опит за отмяна на решението – ОСА от 16.02.2012 година, останал неуспешен.
Първоинстанционният съд е уважил иска, съобразявайки представения по делото ГФО към 31.12.2010 г. и в частта за натрупана и неразпределена печалба за предходни на 2010-та години, отхвърляйки възражението за изтекла погасителна давност, предвид изискуемост на вземането на ищеца ,считано от изтичане тримесечния срок по чл.247а ал.5 ТЗ за изплащане на дивидента, въз основа на решението на ОСА от 10.06.2011 г. , т.е. при изискуемост на вземането ,считано от 10.09.2011 г. и при предявена искова молба на 09.09.2016 г. .
Във въззивната си жалба ответникът и настоящ касатор е оспорил присъждането на дивидент за предходни на 2010-та години / т.е. до 2010 г./, твърдейки,че решението на ОСА касае разпределяне на печалбата, натрупана през 2010 година, каквото е и съдържанието на решението на ОСА. Оспорил е и приложението на чл.247а ал.5 ТЗ относно момента на изискуемост на вземането на ищеца.
Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за изискуемост на вземането , считано от изтичане на тримесечния срок по чл.247а ал.5 ТЗ. Счел е, че възражението на ответника – за това , че взетото решение на ОСА от 10.06.2011 г. касае изплащане на дивидент съобразно печалбата от 2010 г., не и съобразно натрупана предходно печалба – като незаявено в преклузивния за това срок, е преклудирано / чл.370 ГПК /.Независимо от този си решаващ извод, съдът е приел – предвид съдържанието на протокола от ОСА в частта му ,отразяваща дневния ред / т.6 / и проекто-решенията по точките от същия , че е изводима волята на акционерите за разпределяне на дивидент съобразно натрупана до 2010 г. печалба, а не през 2010-та година такава. Независимо и от този си извод, съдът е приел, че натрупаната и неразпределена за предходни на 2010 -та години печалба, се включва във финансовия резултат за 2010 г. и дори волята на акционерите да е била разпределяне на печалбата за 2010–та година, то достатъчна такава, съобразно взетото решение – по 1 лев на притежавана акция – за удовлетворяване на всички акционери , е била налице.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е посочил допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – обосноваван с решение № 113 по т.д.№ 204/2015 г. на Софийски окръжен съд, доколкото в същото съдът е изразил становище, че не следва да изземва правомощията на ОСА и следва да уважи иск за изплащане на дивидент само при наличие на валидно и конкретно – посочващо печалбата за кои години предвижда да бъде разпределена, както и изцяло или частично – решение на ОСА. Спрямо този допълнителен критерий,обаче, не е формулиран правен въпрос, нито е доказано влизане в сила на посоченото решение – казуална съдебна практика, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Във всички случаи,обаче, същата би била относима към въпрос относно правомощията на въззивния съд при тълкуване волята на ОСА, относим към евентуалния извод на въззивния съд за установимо вземане решение за разпределение на печалбата натрупана до 2010 г., докато решаващият извод е за настъпила преклузия относно възражението на ответника, че посоченото от ищеца решение на ОСА касае единствено натрупана през 2010 – та година печалба, а такава обективно не е отчетена като достатъчна,за да би бил изплатен дивидент от по 1 лев на притежавана акция от капитала на дружеството – ответник. Процесуално-правен въпрос по приложението на чл.370 ГПК не е формулиран и обоснован.
Единственият формулиран в изложението въпрос, посочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, е : От кога тече погасителната давност за изплащане на дивидент – от вземане на решението за разпределение на печалбата от ОСА или от изтичане на срока по чл.247а ал. 5 ТЗ / или от изтичането на друг срок / ? Въпросът удовлетворява изискването за правен и се конкретизира до това от кога вземането на ищеца е станало изискуемо, с оглед приложението на ясната и непротиворечива норма на чл.114 ал.1 ЗЗД.Не е обоснован,обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, единствено с посочването на нормата и в несъответствие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд ясно е посочил, че в тримесечния срок от вземане на решението на ОСА за изплащане на дивидент, като визиран от законодателя в полза на длъжника – АД, вземането на ищеца е изпълняемо / доброволно от ответника / ,но не и изискуемо. Разпоредбата на чл.247а ал.5 ТЗ, приложима към определяне момента на изискуемост на вземането от дивидент, не разкрива неяснота , непълнота или противоречивост, нито специфика, нуждаеща се от формиране на задължителна съдебна практика по приложението й във връзка с нормите на погасителната давност. Логично е,след като дружеството има правомощието да заплати в рамките и до последния ден на тримесечния срок по чл.247а ТЗ, този времеви период да не би бил зачитан като бездействие на кредитора в търсенето му, което именно бездействие санкционира института на погасителната давност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1721/ 14.07.2017 г. по т.д .№ 2605/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: