О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
[населено място], 03.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№374/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Л. Е. срещу определение № 611/18.10.2017г., постановено по в.ч.т.д.№499/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение №946/27.03.17г. по т.д.№1084/16г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата на частния касатор по чл.248 ГПК за изменение на определение №228/24.01.17г. , с което в полза на ответната страна и в негова тежест на основание чл.78 ал.4 ГПК са присъдени разноски в размер на 1000 лв.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд.Частният касатор счита,че не дължи всички разноски, направени от ответната страна,тъй като производството по делото за несъстоятелност е прекратено само по отношение на него,поради оттеглянето на неговата молба, но е продължило по молбата на другия кредитор.Изложени са съображения и във връзка с неуважаването на направеното от Е. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се касиране на обжалваното въззивно определение и на потвърденото с него определение на ВОС,като бъде уважена молбата му по чл.248 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор е оспорил наличието на общата /формулиран правен въпрос/ и на допълнителна предпоставка /в някоя от хипотезите на т.т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК/ за допускане на касационно обжалване на въззивния акт,както и е противопоставил възражения за неоснователност на изложените в частната касационна жалба оплаквания срещу законосъобразността на определението на ВАпС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение като взе предвид изложените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да постанови атакувания акт, ВАпС е констатирал,че производството по т.д.№1084/16г. по описа на ВОС е образувано по молба на [фирма] и А. Л. Е. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]; в хода на делото е направено оттегляне на молбата от физическото лице Е.,поради което с определение №228/17г. производството е частично прекратено по отношение на този молител,като със същото определение в полза на противната страна [фирма] са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.За да обоснове извода си за правилност на отказа на ВОС да измени така постановеното от него определение в частта за разноските, въззивният съд е посочил,че съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото,за чието понасяне са представени надлежни доказателства;в конкретната хипотеза производството е било прекратено по причина,която е пряко свързана с процесуалното поведение на единия от молителите и, независимо, че производството е продължило по отношение на другия,ответникът има право да му бъдат възстановени направените до момента на частичното прекратяване разноски,чието извършване е доказано в уважения размер. Сочейки като приложима разпоредбата на чл.7 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,предвиждаща минимален размер на такова от 800 лв.,въззивният съд е заключил,че уговореното и изплатено на процесуалния представител на дружеството-ответник възнаграждение не е прекомерно и съответства на правната и фактическа сложност на извършените до момента процесуални действия.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК /представено след изрични подробни указания на въззивния съд за отстраняване на нередовности при депозирането на жалбата/ частният касатор е изложил фактически твърдения,че по подадени от него,съвместно с другия молител – [фирма], молби по описа на ВОС са били образувани две дела за откриване на производство по несъстоятелност на два различни субекта – [фирма] и [фирма]; и по двете Е. е извършил оттегляне на претенцията си; и по двете е бил осъден да заплати на ответниците разноски при прекратяването в размери по 1000 лв.; и двете определения на първоинстанционния съд,постановени по реда на чл.248 ГПК /с които му е отказано изменение на произнасянето в частта за разноските/ са били предмет на обжалване пред апелативния съд; с постановеното в другото частно производство /ч.т.д.№500/17г./ определение от 26.10.17г. въззивният съд е уважил жалбата му,противно на крайния резултат в определението,което е предмет на обжалване по настоящото дело.Наличието на две определения,различни по правни изводи и краен резултат,но постановени по идентични казуси,частният касатор е счел като предпоставка, обосноваваща приложение на чл.280 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол, не са обосновани,в съответствие с постановките,възприети в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор не е формулирал конкретен правен въпрос,който е бил разрешен от въззивния съд,съобразно общия критерий за допустимост.Касационната инстанция няма нито правото,нито задължението да извлича такъв от обстоятелствената част на касационната жалба или изложението,доколкото следва да спазва принципите на състезателност и на равнопоставеност страните в процеса. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол,съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради това твърденията за наличие на два противоречащи си като мотиви и краен резултат съдебни акта, постановени при идентична фактическа обстановка,навеждащи на допълнителен критерий по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, не следва да се обсъждат,а следва да бъде постановен отказ за достъп до касационен контрол на обжалваното определение на ВАпС.
В полза на ответната страна [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 611/18.10.2017г., постановено по в.ч.т.д.№499/2017 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Л. Е. с ЕГН [ЕГН],с адрес в [населено място] ул.Х. А.“№20 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.. ап.. сумата 200 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.