О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
[населено място], 12.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№782/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.Образувано е по молба на Л. Г. Л.,с която е направено искане за допълване на определение №254/29.05.18г. , постановено по настоящото дело, с присъждане на разноски за производството в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата „ЧЕЗ Електро България“АД я е оспорил като неоснователна с доводи,че отговор на частната му жалба не е депозиран от адвоката в законоустановения срок; че страната по делото не може да се ползва едновременно от двете предпоставки на чл.62 ал.2 изр.1 и изр.2 ГПК,при които този срок се счита за спазен; че представените с молбата документи са антидатирани и не установяват твърдените от молителя факти. Направено е евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението,подкрепено с твърдения за липса на правна и фактическа сложност на производството,във връзка с което е уговорено.
Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение констатира,че молбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима,а разгледана по същество, е и основателна.
Производството пред настоящия състав на ВКС,Търговска колегия е приключило с определение №254/29.05.18г.,с което е потвърдено определение №303/21.12.17г. по т.д.№2002/17г. на предходен състав на ВКС,ТК,второ отделение,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „ЧЕЗ Електро България“АД срещу въззивно решение на Софийски градски съд.Ч.т.д.№782/18г. по описа на настоящия състав е било образувано по частна жалба на „ЧЕЗ Електро България“АД срещу определението по т.д.№2002/17г. на ВКС,ТК,второ отделение. Според данните от делото, Л. не е депозирал становище по частната жалба. В молбата по чл.248 ГПК са изложени твърдения,че отговор на частната жалба е изпратен своевременно чрез куриер,но последният погрешно е отправил и доставил пратката в Софийски апелативен съд,вместо в деловодството на ВКС.Към същата са приложени писмени доказателства – товарителница №138409243 и справка от куриерска фирма „Е.“ , от които се установява,че на 06.03.18г. – последният ден от изтичането на срока за отговор на частната жалба, е подадена за доставка пратка с документално описание „т.д.2002/17г. 2 ТО“ и с адресат Софийски апелативен съд; копие от отговор на частната жалба срещу определението на ВКС по т.д.№2002/17г. II ТО,адресиран чрез този до друг състав на ВКС, върху който е поставен печат на Софийски апелативен съд с отбелязване,че отговорът е доставен в деловодството му с експресна поща на 07.03.18г.; списък за разноски по чл.80 ГПК; договор за правна защита и съдействие, според който между Л. и адв.Т. е уговорено и заплатено в брой на 01.03.18г. възнаграждение в размер на 800 лв. „за обжалване на определение №303/21.12.17г. по т.д.№2002/17г. на предходен състав на ВКС,ТК,второ отделение пред друг състав“.
Съгласно изр. 1 на чл.62 ал.2 ГПК когато правото,респ. задължението на страната да извърши определени процесуални действия пред съда е обвързано със законоустановен преклузивен срок,той не се смята за пропуснат,в случай,че съответният документ е бил изпратен в рамките на този срок по пощата. Константна и непротиворечива е практиката,че посочената разпоредба намира приложение и в случаи,когато са ползвани аналогични услуги на куриерски фирми,както е в случая.Срокът се счита спазен и когато погрешно документът е представен пред друг съд,според изр.2 на същия член и алинея,който има задължението да го препрати на надлежния съд.
В настоящия случай от обсъдените по-горе доказателства се констатира наличие и на двете хипотези. Доколкото законодателят не е предвидил алтернативна приложимост за всяка от тях спрямо другата,следва да се приеме липса на основание да се счита,че страната не може да се ползва от разпоредбата в нейната кумулативност, каквато е поддържаната от противната страна теза. Доводите , с които са оспорени представените към молбата документи, не са подкрепени с каквито и да е доказателства,поради което не се споделя от състава.
Основателно е направеното от противната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Съгласно чл.11 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на такова за изготвяне на частна жалба /респ. и за отговор на такава/ без разглеждането на същата в открито заседание е 200 лв.Доколкото уговореното и платено такова в случая е в четирикратно по-голям размер,а предметът на частното производство касае спор за обжалваемост на въззивно решение пред касационната инстанция,който е чисто правен, необременен с фактология и без да е от съществена сложност,съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо отделение счита,че подлежащите на репариране разноски следва да бъдат сведени до двукратния размер на минималното според наредбата адвокатско възнаграждение или молбата следва да бъде уважена за сумата 400 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №254/29.05.2018г. по ч.т.д.№782/18г. по описа на ВКС,ТК,първо отделение,като
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК[ЕИК], [населено място] бул.“.“ №., р-н „М.“, бл. „.“ да заплати на Л. Г. Л. с ЕГН [ЕГН] [населено място][жк]бл.. вх.. ет.. ап.. сумата 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.