4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
[населено място], 09.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2296/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №98/02.05.2017г. по в.т.д.№115/17г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение №40/25.11.2016г. по т.д.№30/2016г. на Окръжен съд Разград , с което касаторът е осъден на основание чл.327 ТЗ да заплати на [фирма] сумата 45 906 лв.,представляваща неплатена цена по четири фактури за доставени торове,ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на решението на апелативния съд и за допуснати процесуални нарушения при постановяването му,без да се посочват конкретни доводи,обосноваващи твърдяните пороци.
Ответникът по касационната жалба [фирма] е оспорил същата,считайки,че не са налице предпоставките за допускането й до касационен контрол,а по същество – че атакуваното въззивно решение е обосновано,правилно и законосъобразно,поради което претендира то да бъде потвърдено в случай,че спорът бъде допуснат до разглеждане по същество.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено,че страните са били в трайни търговски отношения,като фактурите,на които се основават претенциите на ищеца,са били издадени във връзка с извършени от него доставки на агропрепарати. Намерил е,аналогично на възприетото от първата инстанция,че направеното от ответника,настоящ касатор, оспорване на положените от управителя на дружеството в три от фактурите подписи не е доказано, при разпределена в съответствие с чл.193 ал.3 изр.1 ГПК доказателствена тежест на тази страна.Съобразен е като относим към приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ установеният от заключението на съдебно-счетоводната експертиза факт,че и четирите фактури са били осчетоводени от двете страни по спора, което, освен че е израз на потвърждаващи сделките действия от страна на търговеца-ответник, установява и факта на получаването и приемането на доставените стоки /доколкото това обстоятелство е изрично отразено в тях/.За да отговори на оплакването на въззивника,свързано с твърдението му за нищожност на договорите за доставка,поради сключването им в нарушение на разпоредби на Закона за защита на растенията/отм./,установяващи разрешителен и регистрационен режим за търговия, съставът на ВАпС се е позовал на приетото в производството пред първата инстанция заключение на агротехническата експертиза,в което е посочено, че стоките,предмет на сделките по четирите фактури, представляват торове; препаратите са посочени във фактурите по начин,съответен на отразеното върху опаковките им и придружаващите ги издадени от производителя сертификати; торовете са обозначени като „ЕО тор“, съобразно изискванията на Регламент /ЕО/ №2003/2003 на ЕП и Съвета,което ги прави свободно обръщаеми в рамките на Общността и като такива не се обхващат от регистрационния режим по ЗЗР/отм./. По тези съображения въззивният съд е намерил възражението за нищожност на сделките по търговска продажба за неоснователно и недоказано,а задълженията за плащане на цената на доставените стоки – за валидни и изискуеми.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване в приложеното към касационната му жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал като значими за изхода на делото три процесуално-правни въпроса: 1. Следва ли съдът при решаване на делото да обсъди всички събрани по делото доказателства и да ги оцени?; 2.Следва ли съдът да приеме за верни отговорите на вещото лице по назначена агрономическа експертиза,след като не е изложил мотиви защо не приема заключението на вещото лице? и 3.Следва ли съдът да изложи мотиви защо не приема заключението на вещото лице по назначената по делото агрономическа експертиза? Твърди се,че въззивното решение е постановено при противоречие със задължителната практика на ВКС,обективирана в решение №7/08.02.12г. по гр.д.№510/11г. на второ г.о., решение №374/22.11.10г. по гр.д.№219/10г. на второ г.о., решение №679/13.01.09г. по гр.д.№1496/08г. на второ г.о.,произнесени по тези въпроси в смисъл , обратен на процедирането от ВАпС. Допълнително са поставени още два въпроса от материално-правен характер,обвързани с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1.Подлежат ли на регистрация органичните торове в БАБХ или не? и 2. Действителна ли е сделка,сключена в нарушение на чл.24в от ЗЗР/отм./?
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,съгласно т.1 от посоченото тълкувателно решение, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Поставените в изложението към касационната жалба на [фирма] въпроси не осъществяват посочените характеристики , определящи ги като правни. Първият от процесуално-правните въпроси не е обвързан със съответни оплаквания за липса на произнасяне на въззивния съд по конкретно наведени от страната доводи и възражения. Вторият и третият са в известна степен нелогични и формулирани по начин,който не кореспондира с възприетите от въззивния съд констатации и направени изводи. Съдът изцяло е кредитирал заключението на агро-техническата експертиза,въз основа на която е приел като правнорелевантни фактите,че доставените от ищеца стоки представляват не продукти за растителна защита /каквото твърдение е навел ответникът с отговора на исковата молба/,а торове, които, обозначени със символа „ЕО тор“, не подлежат на регистрация,съгласно изрично посоченото в чл.24в ал.1 т.1 от отменения,но в сила към момента на фактурирането на стоките Закон за защита на растенията /чийто последващ аналог е разпоредбата на чл.131 т.3 от новия ЗЗР/. Към въпросите касаторът е изложил обосновки, съдържащи твърдения,че съдът е следвало да съобрази,че вещото лице е определило торовете като органични,каквато констатация обективно не се установява в заключението.Съждението на касатора,че по аргумент за противното от разпоредбата на чл.24в ЗЗР/отм./,според която неорганичните торове с маркировка „ЕО тор“ не подлежат на регистрация,съдът е следвало да приеме,че органичните подлежат на такава,от което да заключи,че е налице нищожност на договорите за доставка, не почива на правната логика и принципи,според които нищожността поради противоречие със закона не може да бъде изведена чрез тълкуване. Освен това в производството ответникът се е защитавал,като е твърдял нарушение не на разпоредбата на чл.24в ЗЗР/отм./,а на тези на чл.23 и чл.23а ЗЗР/отм./,касаещи установяване на разрешителен /а не регистрационен режим/ и то за препарати за растителна защита,а не за торове. Поради това и въпросите,свързани с характеристиките на стоките,определящи ги като органични или неорганични торове са ирелевантни, доколкото не са били включени в предмета на спора.
Нямат характер на правни поради това и материално-правните въпроси,формулирани във втората част на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Първият от тях е изцяло ирелевантен,а по втория липсва произнасяне на въззивния съд в търсения с поставянето на въпроса смисъл – във въззивното решение съдът е посочил,че по силата на посочената разпоредба на закона стоките попадат извън предвидения за търговия с продукти за растителна защита регистърен режим,а не,че сделка,сключена в нарушение на тази разпоредба, е действителна.
Липсата на конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в т.см. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това съставът не намира основания за констатации за наличие на допълнителните предпоставки , сочени от касатора в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /във връзка с процесуално-правните въпроси/ и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /по материално-правните/. Последната разпоредба е цитирана формално,без да се излага обосновка за необходимост от създаване на съдебна практика по причините и с целите,посочени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже на касатора достъп до касационен контрол на атакуваното решение на ВАпС.
Данни за направени от ответника по касационната жалба разноски за производството няма,поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №98/02.05.2017г. по в.т.д.№115/17г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.