3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
С., 13,10,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 528/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на ЗД АД, гр .С. против определение № 3763 от 23.12.2015 год. по гр.д.№1925/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са присъдени разноски над сумата 2420лв.
Ответникът по частната жалба- Й. К. Д. от [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е изменил в производство по чл.248 ГПК, постановеното от него решение от 22.10.2015г. по т.д.1925/15г., в частта му за разноските, като го е допълнил, присъждайки разноски за въззивната инстанция в полза на ищцата по спора/ въззиваема в производството/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 4840лв. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с решението си не се е произнесъл по направеното от Д. искане за присъждане на разноски, поради което и с оглед постановеният правен резултат, такива следва да бъдат присъдени за въззивната инстанция по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Съставът е отчел приложеното пълномощно за процесуално представителство на въззиваемата и съответно договора за правна защита, сключен в тази връзка, като е съобразил обстоятелството, че представителството е договорено при условията на чл. 38, ал.1, т.1 и 2 ЗА. С оглед това е присъдил, сумите изчислени по реда на Наредба № 1/04г. като е взел предвид и посочения размер указан в договора за правна защита и съдействие.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно решаващият състав е отчел, че са налице всички предпоставки по чл. 78, ал.1 ГПК -производството пред въззивния – Варненски окръжен съд е образувано по жалба на ЗД – [населено място],представен е отговор на въззиваемата страна –Й. К. Д., с който са поискани разноски за въззивното производство.Представен е и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ упълномощаване по реда на чл.38, ал.1, т.1 и 2 ЗА. Съдът изрично е разгледал в мотивите си начина на формиране на стойностния адекват на възнаграждението за процесуално представителство, като го е определил в съответствие с Наредба №1/04г. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Като оплакване срещу обжалвания съдебен акт, страната е поддържала довод, че разноски в обжалвания размер не се дължат, тъй като страните били договорили безплатно представителство и суми над минимално определеното възнаграждение не можели да бъдат присъждани. Поддържано е още, че освен това било проведено едно заседание и не били сочени нови доказателства. Т.е. доводите за неправилност на приетото от въззивният съд, изложени от жалбоподателя, се свеждат до възражение за прекомерност на разноските, обоснована от молителя със задължение на съда да спази минимално определения размер на адвокатско възнаграждение, когато представителството е било уговорено като безплатно на основание чл.38, ал.1 ЗА. Оплакванията са правно необосновани.Разпоредбата на чл. чл.38, ал.2 ЗА въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал.1 на текста, като то следва да е с размер не по-малък от определения по чл.36, ал.2 ГПК.По принцип минималният размер на адвокатското възнаграждение е гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд.Следователно, при определяне на възнаграждението по този ред, съдът е лимитиран единствено от минимално определените стойности на адвокатския труд по Наредба № 1/04г., но не е ограничен над тези стойности. Определеното с договора възнаграждение, не опорочава договарянето на помощта като безплатна. Тя само определя рамките на претенцията, след като така е поискана от страната, но ограничава единствено съда по отношение на пълният предявен размер, не и по отношение на това той сам да определи възнаграждението в тези рамки. В случая съдът е постановил своят акт изцяло спазвайки цитираните норми като той сам е определил възнаграждението за положения адвокатски труд.
Правно необосновано е и разбирането на страната за прекомерност на възнаграждението, тъй като тя не се определя от броя на проведените заседания, а от фактическата и правна сложност на делото, в какъвто смисъл няма развити съображения от страната.
С оглед изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3763 от 23.12.2015 год. по гр.д.№1925/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са присъдени разноски над сумата 2420лв.
Определнието е окончателно..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: