8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
[населено място], 02.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на тридесети януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1775 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по предявена от П. Т. Г. касационна жалба против решение № 156 по т.д.№ 177/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 319 по т.д.№ 231/2014 год. на Окръжен съд – Стара Загора, за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./,за осъждане ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, за търпими вреди от настъпване на застрахователно събитие – „пожар„ ,на 28.07.2011 год.,което се претендира в размер на 46 000 лева, по застраховка „Пожар и други щети на имущество„, сключена със застрахователна полица № 8300019911011337 , ведно със законната лихва върху същото. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено: 1/ при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане от въззивния съд на всички доводи и доказателства по делото,вкл. на възражения относно годността на част от доказателствения материал; недадени от въззивния съд указания по предприемане на действия за доказване на определени,релевантни обстоятелства, предвид нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада, по разпределението на доказателствената тежест в процеса; 2/ в противоречие с материалния закон – а/ чл.211 т.2 КЗ /отм./, тъй като, в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата,съдът не е изследвал наличието на пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение, залегнало в ОУ по застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие , при това без да изследва формата на вината, която според касатора и за приложимата разпоредба предпоставя умисъл или груба небрежност на застрахования; б/ прилагането на Наредба № І з 2377 за пожарна безопасност на обекти в експлоатация, въпреки че същата не е била приета и не е приложима с обратно придадено правно действие на разпоредбите й, към момента на настъпване на застрахователното събитие ;3 / необоснованост – досежно извода на съда, че допуснатите от застрахования нарушения на противопожарните изисквания са „ оказали влияние „ и „способствали„ настъпването на застрахователното събитие.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основания за допускане на касационното обжалване, но без конкретни доводи по основанията по чл. 280 ал.1 ГПК, а единствено по съществото на спора и правилността на въззивното решение, с оглед основанията по чл.281 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното:
Ищецът претендира застрахователно обезщетение , за вреди от настъпило застрахователно събитие – пожар на собствена на същия сграда, използвана като пералня, по силата на сключен от ищеца наемен договор с трето за застрахователното правоотношение лице – наемател, конституирано като трето лице – помагач на страната.Твърди се, че пожарът на 28.07.2011 год. е възникнал поради техническа неизправност / в смисъл на инцидентно възникнала и непредизвикана от виновно поведение на застрахования / или пробив в изолацията на електрическата инсталация / по идентични причини /. Предмет на касационен довод не е съществуването на валидна застраховка „Пожар и други щети на имущество„, в сила към датата на застрахователното събитие, както и изпълнение от застрахования на изискванията за уведомяване на застрахователя и изпълнение на задълженията му по образуване на щетата.Обезщетението се претендира за вреди върху постройката – пералня.Тъй като застрахователният договор е сключен в полза на кредитодател на ищеца, предявеният иск е за осъждане застрахователя да плати по сметка на кредитодателя – трето , ползващо се по договора лице – [фирма] сумата от 46 000 лева, ведно със законна лихва върху същата, считано от предявяването на иска.
Ответникът е противопоставил множество възражения, релевантни към настоящото произнасяне от които са : 1/ оспорва, че процесното събитие е резултат от техническа неизправноскт или пробив в изолацията на електрическата инсталация на помещението, твърдейки че са налице нарушения на противопожарните правила и изисквания по отношение на обекта – липса на налични подръчни противопожарни уреди, положени по пода и изложени на механични въздействия и влага кабели на пералните машини, неправомерно извеждане на фазовите линии на захранващия кабел от електрическото табло на северната фасада на сградата, а нулевата линия – от електрическото табло на южната фасада,отклоненията за захранване на пералните машини са в разрез с изискванията за монтаж и устройство на електрически инсталации и уредби – без стандартни разклонителни кутии, електрическите машини са оставени включени в мрежата и без наблюдение /две перални/ към момента на застрахователното събитие, в площта на постройката са съхранявани пластмасови туби със запалителна течност. Като цяло твърдят , че не са спазени от застрахования изискванията на Наредба № І -209 / 2004 год. за пожарна и аварийна безопасност на обекти в експлоатация , като пожарът е възникнал в резултат на „нестандартно неправилно изпълнение на разклонения в електрическата инсталация на обекта / усукване на жици / без стандартни разклонителни кутии и оставяне на инсталацията под напрежение,след напускане на обекта от всички лица.Така застрахователят твърди, че е налице изключен риск, по смисъла на чл.5.6 и чл.5.8 от Глава ІІ на приложимите Общи условия,както и на подточка „ ж” от Специалните изключения на Клауза „ А” от ОУ по застраховка „ Пожар и други щети на имущество„.Паралелно се твърди, че ищецът е в нарушение на чл.189 ал.1 вр. с чл.188 КЗ /отм./,тъй като е декларирал неверни данни в предложението – въпросник на застрахователя – че в обекта има налични пожарогасители,както и че са спазени противопожарните изисквания за обекта – които обстоятелства са значими относно преценката на риска, респ. поведението на застрахования предпоставя отхвърляне на иска,на основание чл.189 ал.4 КЗ /отм./.
Ищецът е противопоставил довод,че действителното състояние на обекта при сключване на застрахователния договор е могло да се установи и потвърди чрез оглед на застрахователя, както и че е неоснователно възражението му за отклонения от нормативните изисквания за противопожарна безопасност.В удостоверяване последното представя удостоверение на [община] , Директор на Дирекция „ Т.”- № Уве – И 373 / 26.11.2007 год. , издадено на основание чл.177 ал.3 ЗУТ,за въвеждане на сградата в експлоатация, като строеж от пета категория – Пералня за професионално почистване, след преустройството й от хлебопекарна.
В допълнителен отговор на исковата молба застрахователят е уточнил,че възраженията му основание на чл.189 ал.4 вр. с ал.1 и чл.188 КЗ /отм./ са приоритетни, а евентуални – тези,основани на отнапред договорен със застрахования изключен риск,при неизпълнение на конкретно визирани в застрахователния договор задължения, предпоставящо отказ, на основание чл.211 т.2 КЗ /отм./.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че при експлоатацията на пералнята са допуснати нарушения на нормативните изисквания, видно от заключението на приетата комплексна пожаро – техническа експертиза – конкретно на чл.32 ал.1 и чл.39 ал.2 от Наредба № 4 за проектиране на електрически уредби в сгради и чл.1668 от Наредба № 3 за устройството на ел.уредби и ел. проводни линии .С това съдът е приел за доказано нарушение по смисъла на чл.32.2 от раздел VІІ на Глава І от ОУ по застраховка „Пожар и други щети на имущество„, както и доказана неправилна експлоатация на електрическата инсталация в обекта, в нарушение на нормативните изисквания – изключен риск, съгласно чл. 5.6 от Глава ІІ, раздел втори – Общи изключения по глава ІІ на ОУ , както и доказано прекарване на електрически кабели в нарушение на техническите норми и изисквания – подточка „ж” от Специалните изключения на Клауза „А” – Основно покритие – от ОУ. С оглед така установените нарушения,съдът е мотивирал извод за наличие на основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно чл. 211 т.2 КЗ / отм./.Позовавайки се и на допълнителни обстоятелства, въз основа на приетата пожаро-техническа експертиза, въззивният съд е споделил същите решаващи мотиви.Приел е,че неизпълнението на конкретните, визирани в застрахователния договор задължения,е оказало влияние или способствало настъпването на застрахователното събитие. Нарушенията на нормативните изисквания и неправилната експлоатация на електрическите съоръжения въззивният съд е приел, че са „създали предпоставки за възникване на пожар„.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е поставил следните въпроси : 1 / „За задължението на въззивния съд да обсъди и анализира в решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички твърдения , доводи, възражения и оспорвания на страните„ – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 261 по т.д.№ 2857 / 2013 год. на І т.о. на ВКС;2/ ”За правомощията на въззивния съд във връзка с доклада , когато докладът на първоинстанционния съд е непълен или неточен и за разпределението на доказателствената тежест в процеса, при иск по чл.208 ал.1 КЗ / отм./, когато застрахователят го оспорва „ – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 102 по т.д.№ 615 / 2011 год. на І т.о. и ТР № 1 / 2014 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС; 3/Обусловено ли е приложението на чл.211 т.2 КЗ / отм./ от установяването на пряка причинно – следствена връзка между виновното неизпълнение на конкретно задължение от застрахования, визирано в Общите условия като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза , поради противоречие с възприетото в реш.№ 49 по т.д.№ 840 / 2012 год. на І т.о., реш.№ 124 по т.д.№ 440 / 2014 год. на І т.о. , реш.№ 77 по т.д.№ 1048 / 2014 год. на ІІ т.о.,реш.№ 102 по т.д.№ 615 / 2011 год. на І т.о., реш.№ 32 по т.д.№1262 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС и 4/ Каква е релевантната форма на вина в хипотезата на чл.211 т.2 от КЗ / отм./, при която застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение – обикновена небрежност, груба небрежност или умисъл ? – противоречие на въззивното с реш.№ 184 по т.д.№ 3092/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Първият от формулираните въпроси е обусловен / видно от изложението и наведените касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК / от твърдението на касатора, че въззивният съд не е съобразил заключението, прието в образуваното и приключило,с прекратяване,поради неустановяване данни за престъпление,досъдебно наказателно производство, както и че не се е произнесъл по довода за това,че приетата пожаро – техническа експертиза, като изготвена 4 години след настъпване на застрахователното събитие, не съставлява годно – като обективно възпроизвеждащо конкретна обстановка,идентична на тази към датата на пожара – доказателствено средство. Въззивната жалба съдържа само възражението за негодност на заключението на пожаро-техническата експертиза, не и такъв – за кредитиране на заключението на експертизата от досъдебното наказателно производство, който би бил и неоснователен, с оглед формираната и задължителна за въззивния съд съдебна практика по приложение принципа за непосредственост при събиране на доказателствения материал.Въпросът, обаче, не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като, макар и некоментиран изрично, отговорът на същия, във връзка с необсъдения довод за годността на приетата съдебно–техническа експертиза не е от естество да обуслови различен правен резултат, доколкото самият ищец не е противопоставил настъпването на факти и обстоятелства,осъществили се след застрахователното събитие – вредите от което претендира именно такива, каквито са към момента на установяването им от съдебно-техническата експертиза, които факти и обстоятелства са били от естество да променят състоянието на обекта , вкл. на инсталации и уредби от същия,съответно да заличат действителната му характеристика след причинения пожар. Поради непокриване на общия, ирелевантно е обстоятелството, че спрямо формулирания въпрос се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият от въпросите е обусловен от довода на касатора, че въззивният съд е потвърдил с решението си неправилно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест в процеса,като последното се твърди нарушение във връзка с доклада.Така касаторът твърди, че в негова тежест е поставено от съда доказването на причината за пожара – като резултат от техническа / в смисъл инцидентно възникнала,а не предпоставена от неизпълнение на конкретни задължения на застрахования / неизправност или пробив в изолацията на електрическата уредба / по идентична причина /, респ. че не са налице нарушения на противопожарните изисквания.Последното,като отрицателен факт, касаторът счита ,че не подлежи на доказване ,както и че не следва да носи доказателствената тежест по установяване причината за пожара .Счита, че в тежест на застрахователя,съобразно правилото на чл.154 ГПК,е установяване на причинна връзка между виновно неизпълнение на задължение от застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Въпросът е обусловен и с недадени указания от въззивния съд , във връзка с твърдението на ищеца, че застрахователят е могъл да извърши оглед на обекта при сключването на застрахователния договор,въпреки изрично въведен с въззивната жалба довод с този предмет.
Видно от определение в закрито заседание от 04.02.2015 год. и определение от първото открито съдебно заседание по делото от 25.03.2015 год., първоинстанционният съд изобщо не е давал указания по разпределение на доказателствената тежест в процеса. Изричен довод с такъв предмет въззивната жалба действително съдържа. Въпросът, обаче, не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като съдът не е отхвърлил иска, предвид бездействие на ищеца в установяване на действителната причина за възникване на пожара,в съответствие със собствените му твърдения, различни от тези на ответника, а предвид установените от ответника,чрез ангажирани от същия доказателства / пожаро-техническа експертиза,свидетели, изискани от ищеца конкретни писмени документи по реда на чл.190 ГПК /,нарушения на нормативните изисквания относно проектиране и изработване на електроинсталацията и нарушения в поети от застрахования задължения по силата на сключения застрахователен договор.В този смисъл, отговорът на поставения въпрос сам по себе си не би бил от естество да промени правния резултат,което изключва характеристиката му на правен,съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год.по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Само ако като единствена последица от неангажиране на дължими от ищеца доказателства съдът бе отхвърлил иска,въпросът би бил релевантен.Всяка от страните,обаче, е поддържала собствена теза относно причината за пожара, съответно и разпределението на доказателствената тежест, ако би било спазено изискването за указания,дължими от съда, би било аналогично на соченото от касатора, като неправилно, а именно : всяка от страните да докаже твърдяната от нея причина за настъпването на пожара,респ. ищецът- че пожарът е в причинна връзка с техническа неизправност, възникнала инцидентно и без връзка с неизпълнение на конкретно задължение на застрахования.Предвид необосноваването на общия, коментар на допълнителния селективен критерий е излишен.
Третият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е разгледал и уважил възражение на застрахователя, прилагайки нормата на чл.211 т.2 от КЗ /отм./.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не е в противоречие с визираната от касатора задължителна за въззивния съд съдебна практика. Съдът не е отрекъл необходимостта от изследване на причинна връзка между нарушението и застрахователното събитие.Приел е, че нарушението на задължения от страна на застрахования е „способствало”, ”оказало влияние” за настъпване на застрахователното събитие, че не само е било от естество да създаде, а е „създало предпоставки„ за настъпването му / на пожара /, както и за конкретния обхват на вредите от същия. Идентични са изразите, употребени и в цитираното, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, решение № 49 по т.д.№ 840/2012 год. на І т.о. ВКС / стр. последна от мотивите /- логично, с оглед следване терминологията на закона – чл.189 ал.4 КЗ, чл.207 ал.2 КЗ /отм./,хипотезата на която последна разпоредба цитираното решение изрично отнася към фактическия състав на чл.211 т.2 КЗ /отм./.Действително – изразът „способства” предпоставя кумулативно наличие и на други предпоставки за настъпване на застрахователното събитие,но въпрос, за кумулирането им и приложението на чл.211 т.2 КЗ / отм./ в такава хипотеза, не е зададен, нито е разрешен в приложената съдебна практика. Реш.№ 124 по т.д.№ 440/2014 год. на І т.о. на практика препраща към дадения в предходно посоченото решение отговор,а реш.№ 77 по т.д.№ 1048 / 2014 год. на ІІ т.о. – към същото и към реш.№ 102 по т.д.№ 615/2011 год. на І т.о. на ВКС. В последното, впрочем, релевантността на установеното неизпълнение на задължения на застрахования е прието за достатъчно да обоснове отказ за заплащане на застрахователно обезщетение не само когато е довело до реализиране на риска, но и когато е в причинна връзка със „ съществено увеличение на риска„. Реш.№ 32 по т.д.№1262 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС е постановено по различни правни въпрос – чия е тежестта за доказване , че конкретното нарушение на застрахования на задължение от ОУ, е значително с оглед интереса на застрахователя,по смисъла на чл.211 т.2 КЗ / отм./ , както и такова ли е неизпълнението на задължението за поставяне на РАПАС система на застрахования автомобил.Впрочем и в това решение, съдебният състав е мотивирал извод, че не следва да се приеме за налично основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, ако „конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява на застрахователя да го носи„. Правилността на преценката на въззивния съд за опосреденост на резултата / пожара и възникналите от същия щети / от нарушението на нормативните изисквания за монтаж и експлоатация на електроинстанацията на застрахованата постройка , вкл. на монтажа на електроуреди към същата, е предмет на друга, различна от настоящата фаза на производството и на основанията по чл.281 т.3 ГПК проверка.
Четвъртият от въпросите покрива общия селективен критерий, доколкото и като основаващ се на договорната отговорност, но без изследване субективна форма на вината, в аспект на груба небрежност или умисъл, въззивният съд очевидно е приел за релевантна обикновената небрежност на застрахования.Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Решение № 184 по т.д.№ 3092 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС дава разрешение на конкретен правен въпрос, различен от настоящия, а именно : Съставлява ли груба небрежност оставянето на ключовете на автомобила без надзор,когато това е създало предпоставка за противозаконното му отнемане ? Съдът е обосновал извод, че конкретното поведение съставлява „груба небрежност„. Не е обоснован,обаче, правен извод, че във всяка хипотеза на поведение, квалифицируемо като основание за отказ по смисъла на чл.211 т.2 КЗ /отм./ е релевантна форма на вината на застрахования „груба небрежност„, т.е. че същият не би бил санкциониран с отказ от заплащане на застрахователно обезщетение ,в случай на обикновена такава.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 по т.д.№ 177 / 2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: +