ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№40
[населено място] 18.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2586/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 2379 от 21.07.2017 г. по ч.гр.д. № 3312/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е потвърдил определение № 2671 от 20.04.2017 г., постановено по т.д. № 6903/2014 г., по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.дело № 2596/2015 г. на АССГ, ІІІ отд., 8 състав. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че след като с решение № Ц-5/20.05.2017 г. на КЕВР е определена цена на ел. енергия по процесната облигация за съответстващия период, то този факт има значение за правилното решаване на търговския спор, който е предмет на спряното производство. Поради това е направен извод, че е налице обусловеност на спряното производство от обуславящото адм.дело № 2596/2015 г. на АССГ, ІІІ отд., 8 състав.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател е поддържал наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Поставил е следните въпроси – „ 1. Основание ли е за спиране на търговски спор, основан на смесен фактически състав, част от който е ценово решение на КЕВР, подлежащо по силата на ЗЕ на предварително изпълнение, обжалването на това решение?; 2. Обусловено ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК висящото търговско дело, по което се претендира цена за ел. енергия, определяна по размер с решение на КЕВР, което има допуснато по силата на закона предварително изпълнение, от административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен отменен?” Частният касатор е посочил, че решение № Ц-5/20.05.2015 г., подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, поради което същото следва да бъде зачетено от съда по облигационния търговски спор. С оглед това е твърдял, че е налице задължителна практика по чл. 274 ГПК, във връзка с исканията на дружеството – касатор за спиране на търговски спорове по повод обжалването на решение № Ц-6/2014 г. на КЕВР, напр. – определение № 9217 от 11.04.2016 г. по в.ч.гр.д. № 3231/2016 г. на СГС, определение № 514 от 02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2701/2015 г., Т.К., І т.о. , като са приложени още и в този смисъл цитирани и следните съдебни актове: определение № 456/03.08.2015 г. по дело № 1826/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 253/18.05.2015 г. по дело № 1150/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 442/30.07.2015 г. по дело № 1386/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Общо е посочено, че такива разрешения се срещали и в актовете на съдилищата, като са приложени определения на САС, СГС и ВАпС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него въпроси са възпроизведени от приложените в подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК актове на ВКС, без да е съобразена спецификата на конкретния случай. Въпреки това, обаче, от тях може да бъде изведен релевантен въпрос, относим и към случая, като е налице общо основание. Страната не обосновава допълнителен критерий, с оглед допускане на определението до касационно обжалване.
Посочените актове във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК третират неотносими към случая хипотези, доколкото същите мотивират липсата на преюдициалност към висящ търговски спор на решение Ц-6 от 13.03.2014г. на КЕВР, с което занапред се определят окончателни цени за достъп. Всички цитирани и приложени съдебни актове на ВКС са относими към това решение на КЕВР, като съставите на касационната инстанция са мотивирали правният си извод за липса на предпоставки по чл.229,ал.1, т.4 ГПК, с това, че акта на КЕВР е извън въведения с исковата молба предмет на спор, с оглед претендираното субективно право и посочените правопораждащи го факти. Т.е позовали са се на липсата на преюдициалност спрямо висящият граждански процес на административно правния спор поради съобразяване на конкретните изложени в исковите молби факти по отношение на решение № Ц-6 на КЕВР, на което ищците не са се позовавали като обуславящо тяхното претендирано право- от което черпят права или твърдят неблагоприятни правни последици за ответника. Разглежданият случай не е такъв, тъй като предмет на спора е неизплатена разлика в остойностяването на произведена от ищеца в качеството му на собственик на ВЕЦ ел. енергия, която същият е извел в исковата си молба от отмяната на т.7 на решение Ц-010 от 30.03.2011г на КЕВР. С решението, прието за преюдициално към спора –а именно Ц-05 от 20.02.2015г. на основание чл.173,ал.2 АПК, КЕВР се е произнесъл по същият предмет третиран от отменената т.7 на решение № Ц-10 от 30.03.2011г., тъй като преписката му е била върната след отмяната за такова произнасяне.Така, с това решение, органът е определил преференциалните цени за изкупуване на енергия от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10МВ с обратна дата – считано от 01.04.2011г. /от отмяната на т.7 на Решение Ц-10/ т.е. засягащо пряко процесния исков период, чрез придаденото му обратно действие и заместването на т.7 на решение Ц-10 на КЕВР, от което е извел и правото си ищеца. Следователно, цитираната практика на ВКС е ирелевантна спрямо разглеждания случай, а частният касатор не обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Доколкото, определенията на съдилищата, приложени в подкрепа на твърдението за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, също така третират аналогични хипотези на разгледаните решения на ВКС, и отново съдържат обсъждане на решение Ц-6 на КЕВР, то и те не обосновават твърдяното наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид тези мотиви, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2379 от 21.07.2017 г. по ч.гр.д. № 3312/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: