О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
[населено място], 26.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№136/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. И. К. срещу определение №3579/02.11.2017г.,постановено по ч.гр.д.№4096/2017г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу протоколно определение от 16.05.17г. по гр.д.№15367/14г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането й да бъде прието за съвместно разглеждане в производството по чл.422 ГПК искане за установяване дължимост за законната лихва върху главницата,присъдена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение от датата на депозирането му до окончателното изплащане на сумата. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, по съображения за липса на пречки за обжалване на първоинстанционното определение; за неприложимост на ограниченията за обжалване,посочени в ТР №1/13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС поради относимост на спорното искане към хипотезата на чл.214 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е отказал да се произнесе по същество на частната жалба,с която е бил сезиран, насочена срещу определение на СГС,което е приел за необжалваемо. Посочил е,че определението по чл.214 ГПК,независимо дали с него се допуска изменение или се оставя без уважение такова искане,не прегражда развитието на спора,нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона.Посочил е като единствено изключение от този принцип възприетото с т.7б на ТР №1/13г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС, че обжалваемо в хипотезата на чл.214 ал.1 ГПК е само определение, с което се отказва увеличение размера на иск,който не е бил предявен като частичен,а процесният случай не попада в него. Евентуална незаконосъобразност на процесуалното действие на съда при произнасянето му по направеното от ищцата искане,съдът е посочил,че следва да бъде установена в рамките на въззивния контрол на решението по същество,ако то бъде обжалвано.Отделно от възприетото, въззивният съд е посочил и, че , предвид обстоятелството, че се касае за законна лихва, която е била присъдена със заповедта за изпълнение, при което приложимост намира нормата на чл.214 ал.2 ГПК, би могло да се приеме,че искането е не за изменение на иска,а за уточнение на исковата молба.
Определението на САС е правилно.Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези – когато определението е преграждащо по-нататъшното развитие на делото или в случаите,изрично посочени в закона. За определенията,от вида на атакуваното пред въззивната инстанция,законодателят не е предвидил с изрична разпоредба тяхната обжалваемост,а същото и няма преграждащ характер,доколкото не препятства развитието на делото по предявения иск. Определението на първоинстанционния съд е произнесено по искане, направено в хипотезата на чл.214 ал.2 ГПК, предвид константната /включително задължителната/ съдебна практика, приемаща,че исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното производство, като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В този смисъл вземането подлежи на установяване на основанието и в размера,с които е предявено в заповедното производство. Присъдената със заповедта законна лихва представлява по характера си законна последица,но не и отделен иск,който би подлежал на отделно установяване по реда на чл.422 ГПК,за да биха били относими спрямо него разписаните в закона преклузии.
Доколко в съответствие с изложеното е постановеното от СГС определение /което няма конститутивен спрямо предмета на спора ефект/, респ. доколко направеното искане е било съобразено при произнасянето му с крайния акт,то законосъобразността на това негово процесуално действие би рефлектирала върху правилността на решението по съществото на спора,но не подлежи на проверка в отделно частно производство.
Предвид това,определението на Софийски апелативен съд,с което е отказано разглеждането и произнасянето по същество на частната жалба,с която е бил сезиран срещу протоколното определение от 16.05.17г.,като правилно , следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3579/02.11.2017г.,постановено по ч.гр.д.№4096/2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.