О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 18.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Божилова т.д. № 2295/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Д. П., в качеството й на процесуален представител на „Екстрийм спорт“ ЕООД, гр. София, с искане за допълване на определение № 209/05.10.2018 г. по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на „ЛЮК“ АДСИЦ /акционерно дружество със специална инвестиционна цел/ против решение от 12.04.2018 г. по гр.д. № 16134/2017 г. на Софийски градски съд, като се присъдят в полза на „Екстрийм спорт„ЕООД разноски, в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационна инстанция.
Ответната страна – „ЛЮК“ АДСИЦ, гр. София – оспорва искането, като счита, че по делото не е представен списък с разноски и доказателства за извършването им. Обосновава подаването на касационна жалба с неправилните указания на въззивната инстанция, относно обжалваемостта на решението. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.
Производството по т.д. № 2295/2018 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „ЛЮК“ АДСИЦ , против решение от 12.04.2018 г. по гр.д. № 16134/2017 г. на Софийски градски съд. Настоящият състав с определение № 209/05.10.2018 г. е оставил без разглеждане жалбата с оглед цената на иска, която е под минимално изискуемия праг на касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лв. Определението е потвърдено с определение № 25/15.01.2019 г. по ч.т.д. № 3028/2018 г. на ВКС, I т.о. и е влязло в законна сила.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Искане за възмездяване на разноски, в случай на позитивен за ответната страна резултат, е направено своевременно, с депозирания от процесуалния представител адв. П. отговор. Към отговора са приложени списък на разноските , съгласно чл.80 ГПК и договор за правна помощ. Договореното възнаграждение в размер на 800 лв., внесено в брой, се удостоверява с представения договор, който с оглед задължителните постановки в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК, ВКС има характер на разписка. Възраженията на „ЛЮК“ АДСИЦ за липса от доказателства за извършването на разноските са в несъответствие с дадените разрешения в посоченото тълкувателно решение.
Несъстоятелно е възражението за недължимост на разноските, с оглед неправилните указания на въззивния съд, за обжалваемост на решението. Обжалването на съдебния акт е въпрос, предоставен изцяло в дискреция на страната, а не задължение, в изпълнение указания на съда. Инстанционният контрол е императивно уреден в процесуалния закон, което не допуска отклонение, независимо от посочването на обратното със съдебното решение. Последното нито може да породи, нито да изключи потестативно право на жалба и наличието на такова, допустимо от процесуалния закон, право процесуалният представител на страната притежава компетентността да прецени и самостоятелно.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,на основание чл.78 ал.5 ГПК, също е неоснователно. Ответникът се защитава срещу три обективно съединени иска , два от които с цена до 1 000 лева и един с цена в диапазона 5 000 лева – 10 000 лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 и т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото такова за два от исковете са суми от по 300 лева или 600 лева, а по третия – 638,15 лева, или общата сума на полагащото се минимално възнаграждение, за защита по така предявените искове, възлиза на 1 238,15 лева – значително по-високо от претендираното от ответника. Впрочем, касаторът не е оспорвал, поради прекомерност, адвокатското възнаграждение в идентичен размер, възмездено на ответника в предходната инстанция.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК, определение № 209/05.10.2018 г. по т.д. № 2295/2018 г. на І т.о. на ВКС, както следва:
ОСЪЖДА „ЛЮК“ АДСИЦ /акционерно дружество със специална инвестиционна цел/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 13-15, да заплати на „Екстрийм спорт“ ЕООД, гр. София, разноски за касационна инстанция, в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: