О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
[населено място] , 09.08.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№3052/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С определение №3022/05.10.2018г.,постановено по гр.д.№5067/17г., Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от П. Ф. Л. и А. Т. К. молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №1063/30.04.2018г. с намаляване на присъдените в полза на НББАЗ и в тяхна тежест разноски.
Срещу това определение е подадена частна жалба от П. Ф. Л. и А. Т. К. , в която се излагат оплаквания за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд определение, основани на съображения за неправилно извършени от съда изчисления, несъобразяване на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за липса на правна и фактическа сложност на въззивното производство,обуславящи присъждане на адвокатско възнаграждение в определения от съда размер.
Ответната страна по частната жалба НББАЗ я оспорва, изразявайки становище за правилно процедиране на въззивния съд и за неотносимост и неоснователност на наведените от частните жалбоподатели възражения срещу правилността на обжалвания съдебен акт. Твърди,че направеното от въззивниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дължимо в полза на НББАЗ, с оглед изхода на производството пред въззивния съд, е уважено от състава , като размерът на присъдените разноски са съобразени със спорния предмет и наредбата.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
От данните по движението на въззивното производство се установява,че същото е образувано по въззивна жалба на ищците Л. и К. срещу частта от решението на първата инстанция, с която предявените от тях искове са отхвърлени за сумите 12 000 лв. и 13 250 лв. съответно. Въззиваемия НББАЗ е доказал понесени от него разноски за въззивното производство в размер на 4200 лв. , представляващи платено от него адвокатско възнаграждение за защита общо срещу двамата въззивници. С постановеното от състава на САС решение въззивната жалба е оставена без уважение, като първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната му част. Произнасяйки се по разноските,направени във въззивното производство, съдът е приел, че за защитата си срещу всеки от въззивниците ответникът по въззивната жалба е направил разноски от по 2100 лв. , разпределяйки отговорността за разноските между Л. и К. по равно. Доколкото изходът на спора пред тази инстанция е бил изцяло в полза на въззиваемия, съдът е приел,че нему се дължи пълния размер на направените разноски. Разгледал е в тази връзка направеното от пълномощника на въззивниците възражение за прекомерност на платеното от НББАЗ на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение и, уважавайки същото, е присъдил в тежест на Л. да плати на НББАЗ разноски в размер на 1100 лв., а в тежест на К. – 1200 лв.
С постановеното по реда на чл.248 ГПК определение съдът е обосновал отказа си да измени решението в частта му за разноските, по съображения,че присъдените размери са съобразени със съответните обжалваеми интереси и с изхода на спора пред въззивната инстанция.
Определението на САС е правилно.
Оплакването на частните жалбоподатели,че възнаграждението за процесуалното представителство е следвало да бъде изчислявано върху общия обжалваем интерес противоречи на принципа, залегнал в чл.2 ал.5 он Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В този смисъл правилно въззивният съд е разпределил общо платеното от ответника по въззивната жалба за защитата му срещу двата субективно съединени иска в тежест поравно на въззивниците, загубили делото пред тази инстанция. Произнесъл се е и по направеното от тях възражение за прекомерност,като е съобразил съответните размери от по 2100 лв. за всеки от въззивниците спрямо обжалваемия им интерес. Констатирал е /макар да не е посочил точния минимален размер по наредбата в този случай, който реално възлиза на 890 лв. по отношение обжалваемия интерес на Л. и на 927,50 по отношение на К./, че възнаграждение в размери 2100 лв. е прекомерно завишено. Определеният при намаляването размер,в който е приел,че въззивниците следва да отговарят спрямо въззиваемия, съответно 1100 лв. и 1200 лв., съответства на фактическата и правна сложност на въззивния спор. Следва да се отбележи,че липсва законова разпоредба при намаляването съдът да е ограничен от минималния размер, посочен в наредбата, и да е задължен непременно да присъди него, а преценката му е свободна да се основава на възприятията му относно тежестта на делото и обема на процесуалните действия, извършени от пълномощника в тази връзка. Тази преценка в случая настоящият състав намира за правилна и законосъобразна.
Поради това определението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3022/05.10.2018г.,постановено по гр.д.№5067/17г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.