О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
[населено място] , 20.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на единадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2778 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Н. и П. К. Н. против решение № 32 по т.д.№ 722 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено , в обжалваната му част, решение № 833 по т.д.№ 1492 / 2013 год. на Варненски окръжен съд , в която част са уважени предявените по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, установителни искове по чл.124 ал.1 ГПК на [фирма] против касаторите, за установяване вземания на банката към ответниците, като солидарно отговорни, на основание договор за ипотечен кредит № 16 / R / 2007 / 15.01.2007 год. и анекси към същия от 23.11.2009 г., 11.01.2011 г. и 23.04.2012 г. , в размер на 112 533,30 евро главница, 13 402,79 евро – договорни лихви, 285,08 евро – наказателни лихви,544,34 евро – годишна такса за управление за 2013 год. и 42 лв. разходи по уведомяване за предсрочна изискуемост. Касационната жалба е бланкова . В допълнителна молба , след срока за депозиране на касационна жалба, в изпълнение указанието за представяне изложение по чл. 280 ал.1 ГПК, касаторите са изложили мотиви в обосноваване касационни доводи за неправилност на въззивното решение , свързани с процесуални нарушения на въззивния съд по допускане на доказателства, разпределение на доказателствена тежест,произнасяне по всички доводи и възражения на ответниците, твърдейки пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по тях и в съответствие с действителното съдържание на защитата на ответниците.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,поради неформулиран правен въпрос, в съответствие със задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба / бланкетната / е депозирана в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Защитата на ответниците по предявените срещу тях искове е основана на възражение за неравноправност на съществени клаузи на сключения с ищеца договор за кредит, по смисъла на Закона за защита на потребителите / чл. 143 т.12 / и Директива 93 / 13 / Е. на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправсните клаузи в потребителските договори, че запазване действието на същия без тяхната приложимост се явява невъзможно,поради което и претендират нищожност на договора в цялост.Възраженията им за неравноправност се обосновават с въведена в договора възможност за едностранна промяна на лихвените проценти от страна на банката , при това единствено и само в аспект на увеличение размера на дължимата лихва, без реципрочното прилагане на изменение, в случай на намаляване размера на променлив компонент на същата /EURIBOR/ и при изначално неясна методика за промяната; недопустима капитализация на лихвата и начисляване лихва върху лихва, в противоречие с чл.10 ЗЗД / анатоцизъм / ; непредвидена хипотеза за възможен отказ на кредитополучателя от договора. Ответниците са твърдели, че с оглед предварително изготвеният текст на договора не са били във възможност да възприемат съдържанието му и действителния механизъм на формиране на дълга и като цяло да преценят реалното оскъпяване на кредита,за да биха имали възможността да формират информирано съгласие за сключването му. Предвид същото това обстоятелство оспорват сключването му при условия на индивидуално договаряне. Твърдят, че сключването му е в нарушение на чл. 59 ал.2 от Закона за кредитните институции .
За да уважи частично исковете, първоинстанционният съд е мотивирал извод за индивидуално договорени клаузи , но паралелно изложил мотиви и относно неоснователност на твърдението за неравноправност на същите, дори да не биха били индивидуално уговорени, изхождайки от начина на формиране на задължението за лихва, при споделяне на търговския риск, предвид прилагане завишението на променливата величина – EURIBOR,но намаляване надбавката към същия,в полза на кредитополучателите. Позовал се е на извършено по молба на последните преструктуриране на дълга с последващо сключените анекси,с които натрупаните лихви за забава са отнесени към главницата и индивидуално уговорени нови условия за нейното погасяване, вкл. с нови гратисни периоди. В този смисъл е отречено наличието на капитализирана лихва и начисляване лихва върху лихва / анатоцизъм /.
Въззивната жалба на ответниците е също бланкетна, поради което съдът е ограничил произнасянето си до преценка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, каквато не е констатирана, както и до неправилност поради противоречие с императивна правна норма, какъвто характер безспорно имат разпоредбите на З. визиращи неравноправност на договорни клаузи. Въззивният съд не е бил сезиран с довод за процесуални нарушения на първоинстанционния съд, вкл. по отношение приетата по делото съдебно-икономическа – експертиза, нито с доказателствени искания, в срока за депозиране на въззивната жалба,поради което и на това основание са оставени без уважение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение с решаващият извод, че сочените като неравноправни клаузи на сключения от ответниците договор за кредит и анекси към същия , са индивидуално уговорени и на основание чл.144 ал.1 З. спрямо същите са неприложими хипотезите на чл.143 З.. Този си извод е мотивирал, независимо от прието предварително изготвяне съдържанието на договора от страна на банката, с наличието на писмено деклариране от ответниците приемането им без възражения , в съответствие с чл.298 ал.1 ТЗ . Съдът е формирал мотиви и относно липсата на анатоцизъм, аналогични на тези , развити от първоинстанционния съд.
При бланкетния характер и на касационната жалба, касационните доводи и в настоящата инстанция са ограничени до преценка нищожност, недопустимост и неправилност, поради противоречие с материалния закон , аналогично на обхвата на произнасяне на въззивния съд.
Изложението по чл.280 ал.1 ГПК на практика замества съдържанието на касационната жалба, но не отговаря на изискването на чл.280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос, в съответствие със задължителните указания в т.1 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на произнасянето и отговор на който е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение.Съгласно същите указания, настоящият състав е в правомощието си да конкретизира и уточни формулиран правен въпрос, не и да извежда същия от логиката на изложението и в съответствие с възможните, като релевантни, с оглед решаващите изводи на въззивния съд, въпроси , които в случая са : начина и тежестта за доказване индивидуално сключване на договори с потребител , както и по приложението на чл.10 ЗЗД . Предвид необосноваването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , не подлежи на изследване допълнителния такъв – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, предвид позоваването на казуална съдебна практика. В. , дори да би бил поставен конкретен правен въпрос,относим към решаващите изводи на въззивния съд, представената казуална съдебна практика не би обосновала допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Само две от приложените решения – № 534 по гр.д.№ 552 / 2013 год. и № 533 по гр.д.№ 614 / 2013 год. на Русенски окръжен съд са доказано влезли в сила , но в същите произнасяне за индивидуално уговаряне на клаузи по договори за кредит – начина и тежестта за доказването му, с оглед приложението на чл.144 ал.1 З., няма изобщо, а не само като решаващ за правния резултат мотив . Такива мотиви се съдържат в представените от касаторите решение № 1030 по гр.д.№ 5421/2012 год. на Бургаски районен съд и решение от 03.02.2.12 год. по гр.д.№ 15502 / 2011 год. на Софийски районен съд, но относно същите липсват доказателства за влизането им в сила, поради което не са годна за обосноваване на конкретната хипотеза съдебна практика.
Тъй като не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване, съставът не дължи произнасяне по молбата за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд,още повече,че с формулирания предмет – „относно приложението на европейското право към българската правна уредба по въпросите, залегнали в решението на Европейския съд по дело С- 415 / 11 с предмет преюдициално запитване … във връзка с Директива 93 / 113 / Е. – потребителски договори – Договор за ипотечен кредит – Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот – Правомощия на националния съд в исковото производство – неравноправни клаузи – критерии за преценка „ по същество не е формулиран конкретен и допустим предмет на искане за преюдициално запитване, а препратено към вече даден отговор по тълкуване приложението на Директива 93/113/Е., в цитираното решение на Европейския съд.В., решението на ЕС,в хода на първоинстанционното производство е цитирано единствено и във връзка с отправеното до съда искане за спиране на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот,предприето въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на ищеца,респ. интересът от искането за отправяне на преюдициално запитване до ЕС е изрично обоснован с ползване резултата от същото във връзка с молбата за спиране /допълнителен отговор на исковата молба – стр.143 по номерацията на първоинстанционното дело/.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 по т.д.№ 722 / 2014 год. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :