4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12 / 10.01.2018г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2455/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.
С определение № 2478/28.07.2017 г. по ч.т.д. № 3025/17 г. Софийски апелативен съд е отменил определение № 2482/10.04.2017 г., постановено по т.д. № 7217/16 г. по описа на СГС, в частта, в която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 365/20.02.2017 г. и е изменил решението като е постановил осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сума в размер на 11 294 лв.,представляваща разноски за съдебното производство.В останалата му част определението на СГС е потвърдено.
Определението на САС е обжалвано изцяло с частна касационна жалба от [фирма], в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд ,с което на практика страната е осъдена да заплати на противната страна всички разноски по делото.Счита,че при отхвърлен изцяло иск съставът на САС е постановил резултат досежно разноските в противоречие с нормата на чл.78 ал.1 ГПК.При липсата на изрична разпоредба,уреждаща разпределянето на разноските в случаи като настоящата хипотеза и при неприложимост пряко на тази на чл.78 ал.2 ГПК, съдът е следвало да измени решението в частта за разноските,като го освободи от такива. Претендира се допускане до касационен контрол и отмяна на определението на въззивния съд, като вместо него се постанови определение, с което дружеството – частен касатор бъде освободено изцяло от заплащането на разноски по делото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] е заявил становище за липса на основания за допускането й до касационен контрол и за нейната неоснователност.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Производството пред СГС е било образувано по осъдителни искове за плащане на цена по доставки на платове по фактури и неустойка,предявени от [фирма] срещу [фирма]. С писмения отговор на исковата молба ответникът е признал иска и е представил платежно нареждане за пълно изплащане на сумата по главното вземане,а впоследствие /след получаването на отговора на исковата молба/ – за погасяване чрез плащане и на претенцията за неустойка.В съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение,съобразно направеното признание и доказателствата по делото. В мотивите на решението си по съществото на спора СГС е приел, че [фирма] е погасил изискуемото си задължение към [фирма] в хода на производството, което води до неоснователност на иска.Същевременно е посочил,че ответникът с поведението си – неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж – е дал повод за завеждане на делото – тъй като не е погасил дълга си преди процеса, поради което е осъдил същия да заплати на [фирма] сума в размер на 9449 лв. – разноски за първоинстанционното производство държавна такса и адвокатски хонорар/, без да включи в тях платените в предварително обезпечително производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо 1845 лв. /съгласно представения списък на разноските/.Отказът да бъде присъдена тази сума е мотивиран с липсата на представени доказателства за извършването им.
В срока по чл. 248 ГПК са подадени молби за изменение на решението в частта за разноските и от двете страни. И двете молби са оставени от съда без уважение с определение № 2482/10.04.2017 г.
За да постанови атакувания акт, САС е приел частната жалба на [фирма] за неоснователна по съображения,извлечени от разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК,представляваща изключение от правилото на ал.1 на същия член. За да уважи частната жалба на [фирма] въззивният съд се е обосновал с това,че страната е представила своевременно списък с разноски, към който са били приложени релевантните доказателства за претендираните разноски по обезпечението на иска, а именно – платежни нареждания за заплащане на адвокатско възнаграждение и на държавната такса за образуване на това производство; ответната страна не е оспорила твърдяния факт за наличие на обезпечително производство по чл.390 ГПК,а съдът е разполагал с възможност служебно да извърши проверка за поддържаното от ищеца обстоятелство.
В представеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е поставен като значим за изхода на това производство следният въпрос: „Ако ответникът заплати исковата претенция преди приключване на устните състезания по делото като представи доказателства за това и ищецът не оспорва това заплащане, но въпреки това поддържа иска си, следва ли съдът при отхвърляне на иска поради плащане да присъди надлежно претендираните от ищеца разноски в тежест на ответника?“ Въпросът се релевира с предпоставката за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, която е обоснована с наличието на законови празноти, налагащи създаването на съдебна практика за преодоляването им.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол в частта му,с която е частично отменено първоинстанционното определение и е изменено решението на СГС в частта за разноските, не се обосновават.В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор е преповторил оплакванията си срещу тази част от определението, посочвайки само,че мотивите му противоречат на ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС,без да формулира конкретен правен въпрос,който е бил разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,съобразно общия критерий за допустимост.Касационната инстанция няма нито правото,нито задължението да извлича такъв от обстоятелствената част на касационната жалба или изложението,а липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол,съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не са осъществени нито общия,нито сочения в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК допълнителен критерии за допускане на определението до касационен контрол и в останалата му част. Формулираният в изложението правен въпрос не може да бъде приет като такъв от значение за изхода на спора по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е бил разрешаван от въззивния съд и което разрешение да е предопределило изхода на спора. Допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е посочена само като законова разпоредба /а частично и като текст/,без приложението й да е обосновано по причините и с целите,посочени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2478/28.07.2017 г. по ч.т.д. № 3025/17 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.