О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№327
[населено място] 18.07. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1120/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на На В. Б. срещу разпореждане №385/24.02.2015г. по т.д.№1190/14г. по описа на П.,с което е върната подадената от нея касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт,като се твърди,че указанията на съда , дадени в определение №217/02.02.2015г. за отстраняване на констатирани нередовности при администрирането на касационната жалба не са й съобщени надлежно,тъй като жалбоподателката не живее на адреса,на който е извършено връчването,а в чужбина. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото на П. за повторно даване на срок за отстраняване на недостатъците на касационната жалба .
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
В образуваното по искова молба на „П к б /Б/“ЕАД производство по т.д.№409/13г. по описа на СтЗОС Надежда В. Б. е конституирана като ответник по иск с правно основание чл.422 от ГПК с посочен адрес за призоваване в [населено място] [улица] ет.7 ап.42.Същата е взела участие в производството,като е била представлявана от съпруга си Ц. Н. Б.,също ответник по исковата молба,с писмено пълномощно, заверено в консулската служба при Посолството на РБългария във Ф..По същия начин жалбоподателката е била представлявана и в производството пред П.,образувано въз основа на подадена от Ц. Б.,лично и като неин представител, въззивна жалба , в която Б. изрично е посочил горния адрес за призоваването на двамата.В хода на производството пред двете инстанции Б. е била призовавана и уведомявана на този адрес,като съобщенията до двамата съпрузи са получавани със задължение да бъдат предавани от Н. Г.,посочен като свекър на жалбоподателката. Производството пред П. е приключило с решение по съществото на спора,съобщението за което е връчено на двамата ответници отново по същия начин. В законоустановения срок е постъпила касационна жалба,подписана лично от Н Б.,като в нея изрично е посочен същия адрес за връчване на съобщения.При администрирането на касационната жалба въззивният съд е констатирал недостатъци,за което с разпореждане №217/02.02.2015г. я е оставил без движение,като е дал указания за отстраняване на допуснатите нередовности /включително с приподписването й от адвокат и представяне на пълномощно за процесуално представителство пред ВКС/.Съобщението с указанията е изпратено на посочения адрес в [населено място] и е получено на 10.02.2015г. отново от Н. Г. със задължение за предаване.В законоустановения и изрично посочен от съда срок указанията не са изпълнени,поради което П. е постановил обжалваното разпореждане №385/24.02.2015г.,с което е върнал касационната жалба.
При така констатираните обстоятелства настоящият състав на Върховен касационен съд ТК Първо търговско отделение намира,че разпореждането за връщане на касационната жалба,подадена от частната жалбоподателка, не страда от пороци,които биха обусловили неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ГПК страната,която живее или замине за повече от един месец в чужбина,е длъжна да посочи съдебен адресат,ако няма пълномощник по делото,а според чл.41 ал.1 от ГПК страната,която отсъства повече от един месец от адреса,който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение,е длъжна да уведоми съда за новия си адрес,като същото задължение има и нейния пълномощник.И в двата случая при неизпълнение съобщенията се считат за връчени и се прилагат към делото.В настоящия случай жалбоподателката сама е посочила адрес в страната,на който да бъде призовавана; упълномощила е съпруга си,със същия адрес за призоваване, да я представлява; била е призовавана от този адрес и от нейно име са били извършвани валидни процесуални действия,срещу които същата не е възразявала. Всички съобщения са били изпращани на посочения от нея адрес и са били приемани от лице,живеещо на адреса,което с подписа си е удостоверило съгласие за приемането им и задължаване за предаването им /чл.46 ал.1 и ал.2 ГПК/. На същия адрес е било изпратено и съобщението с указанията за отстраняване на нередовностите в касационната жалба и то е прието от същото лице и по същия начин. При тези факти от обстоятелството,че през цялото време е живяла извън страната, жалбоподателката не би могла да извлече изгодни за нея последици с оглед установеното по-горе съобразяване на въззивния съд с установените процесуални правила за връчване на съобщения. Същата е упълномощила адвокат С. едва след постановяването на атакуваното разпореждане,поради което позоваването й на този факт е ирелевантно за предмета на разглеждане в настоящото производство.
По тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №385/24.02.2015г. по т.д.№1190/14г. по описа на П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.