5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
[населено място] , 04.12.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1854/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. Д. срещу решение №55/15.02.2018г. по т.д.№698/17г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №486/29.11.2016г. по т.д.№/52/16г. на Окръжен съд Пловдив,с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Логистика“АД иск с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията от ОСА,проведено на 16.01.2016г. за времето от 13.00ч. до 13.45ч.
В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Направено е искане за отмяната му по реда на касационното производство и уважаване на иска.
Ответното търговско дружество „Логистика“АД не се е ангажирало със становище по касационната жалба.
Постъпил е писмен отговор на същата от конституираното в производството като трето лице Д. Н. Т.,в който са оспорени наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при спазване изискванията на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение съставът на Пловдивски апелативен съд е приел предявения от Д. иск за допустим с оглед наличието на предпоставките за това – спазен преклузивен срок и акционерно качество на ищцата. Приел е за безспорно,че на посочената дата 16.01.2016г. е било свикано извънредно общо събрание на акционерите на „Логистика“АД с насрочен час за провеждането му от 10.30ч.,а за установено – че на посочената дата и час събранието е открито от изпълнителния му директор; по всички точки от дневния ред е проведено гласуване и са приети решения, след което в 12.30ч. председателстващият е обявил,че няма да подпише протокола,взел е списъка с присъстващите акционери,заедно с приложените пълномощни и е напуснал залата,заедно с още петима други акционери; изготвеният до момента протокол е продължен с участието на останалите акционери, съставен е бил нов списък, който е подписан от тях, избрани са секретар,протоколист и председател на събранието, под ръководството на последния въпросите от дневния ред са прегласувани, като всички решения са идентични като съдържание и резултат на предходно взетите такива преди напускането на част от акционерите.Тези обстоятелства съдът е приел за установени от съставения от присъствалия помощник-нотариус констативен протокол, от протокола от общото събрание и от събраните в хода на производството свидетелски показания. Въз основа на тези факти първото от сочените основания за незаконосъобразност – нарушения по свикването на ОСА, проведено след 13.00ч. на 16.01.2016г.,съдът е приел за неоснователно по съображения,че се касае до едно общо събрание,а не две отделни такива, за което /както и изрично се сочи в исковата молба/ е налице свикване по законоустановения ред – чрез обявена в Търговския регистър покана. Несподелено е останало и оплакването за нарушение при провеждането на събранието,поради липса на подпис на изпълнителния директор на дружеството в протокола за провеждането му и липса на възможност друг да ръководи събранието. Фактическите действия, описани по-горе, съдът е намерил за съответстващи на устава на дружеството, в който е предвидено,че при невъзможност изпълнителният член да изпълнява задължението си да ръководи събранието това се възлага на друго лице,избрано от Съвета на директорите.Посочил е,че отказът на изпълнителния директор да изпълни удостоверителната си,съгласно чл.232 ал.2 ТЗ функция води до невъзможност да бъде отразено провеждането на общото събрание,което нарушава правата на акционерите и именно с оглед преодоляването на тези последици са законосъобразно предприетите от общото събрание последващи действия по избор на ново ръководство и прегласуване на решенията.
В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като значими за изхода на делото са поставени въпросите: 1.Налице ли е за акционер правен интерес да бъде конституиран като трето лице помагач на дружеството,срещу което е предявен иска по чл.74 ТЗ,чиято целена правна последица е контрол за законосъобразност на решенията на дружеството,свързани с дейността му,която е насочена към постигане на обща цел?; 2.С оглед разпределението на доказателствената тежест по делото задължен ли е ищецът при предявяване на иск по чл.74 ТЗ — срещу ответното дружество да доказва законосъобразни ли са взетите решения?;3. Нарушават ли се неговите права при недопускане от въззивния съд на новопредставено писмено доказателство,за което страната не е могла да узнае,посочи и представи до подаване на жалбата? и 4.Влияе ли се правото на иск и активната материално-правна легитимация на ищеца – акционер в акционерно дружество или съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС,чиито решения се атакуват?.
За да бъде допуснат касационния контрол на въззивното решение поставените от касатора един или повече материално или процесуално правни въпроси следва да са били въведени от страните в предмета на конкретния спор, а мотивите на съда при разрешаването им да са обусловили изхода на делото /т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Не се преценяват от настоящия състав като такива нито един от формулираните от касатора въпроси.
Първият от тях се обвързва с процесуално действие на първоинстанционния съд по допускане на встъпване и конституиране на трето лице помагач на страната на ответното дружество – акционера Д. Н. Т.,което действие е обсъдено във въззивния акт и възприето като правилно от апелативния съд. Дори хипотетично да би било прието,че този извод на въззивния съд е неправилен,поради липса на предпоставки за допускане участието на този акционер като трето лице – помагач на страната на ответното дружество, това не би могло да обоснове отмяна на решението и друг правен резултат, което лишава въпроса от характера му на обуславящ. Участието на трето лице в процеса,освен главните по спора страни, е предвидено от законодателя като процесуална възможност за подпомагане на някоя от тях и допускането му е предпоставено от наличието на правен интерес от встъпването. Неправилната преценка на съда доколко е налице такъв интерес би се отразила единствено върху обвързващата спрямо това лице сила на съдебния акт. Недопустимо е при предявен иск по чл.74 ТЗ само встъпването на акционер като трето лице помагач на страната на ищеца,доколкото всеки от акционерите разполага със самостоятелни права за защита срещу незаконосъобразни и противоуставни решения на общото събрание на дружеството, предвид което разпоредбата на чл.74 ал.3 изр.2 ТЗ го овластява да встъпи като съищец.В този смисъл са разрешенията в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС,цитирано от самия касатор в обосноваване на допълнителната предпоставка на т.1 от чл.280 ал.1 ГПК към посочения въпрос. Сочената разпоредба на ТЗ не въвежда ограничения за акционера,който няма интерес от отмяната на решенията на ОС, да встъпи като подпомагаща ответника страна. Визираното в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК противоречие, като основание за допускане на касационния контрол, не се констатира, което следва в допълнение да бъде отбелязано,въпреки че липсва обоснован общ критерий с поставения първи въпрос,което е достатъчно да бъде отказан такъв / т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Вторият и третият от въпросите са свързани с направеното пред въззивната инстанция /в открито заседание/ твърдение,че на събранието един от акционерите не е бил надлежно представляван,във връзка с което касаторът /въззивник в производството пред ПАС/ е поискал допускане и събиране на новооткрити от него писмени доказателства. Това искане не е уважено от въззивния съд,който се е обосновал с неотносимост към очертания от страните предмет на спора и с липса на предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл.266 ГПК. Въпросът би бил релевантен единствено в случай,че в решението си въззивният съд е формирал извода си за неоснователност и недоказаност на иска,поради липса на доказателства,които сам е отказал да допусне при наличието на предпоставки за приложимост на изключенията, позволяващи събиране на доказателства от въззивната инстанция и които доказателства са били относими с оглед очертания от страните предмет на спора. В случая въззивният съд е разгледал и се е произнесъл с крайния си акт само по наведените от ищеца с исковата му молба основания за незаконосъобразност на решенията на общото събрание. Доколкото те определят рамките в които съдът дължи да осъществи дейността си,а ищецът е длъжен да изчерпи всички свои основания с исковата молба,с оглед предвидените в разпоредбата на чл.74 ТЗ преклузивни срокове, въвеждането на допълнително основание за незаконосъобразност пред въззивния съд и разглеждането му е недопустимо. В т. см. са възприетите в т.6 от ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС разрешения. Цитираната от касатора в подкрепа на наведеното допълнително основание за допускане на касационното обжалване по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК предвид изложеното, е неотносима към конкретния казус.
Последният от въпросите касаторът поставя във връзка с протоколен отказ на въззивния съд да уважи искане,направено от процесуалния представител на ответното дружество за спиране на производството поради наличие на последващо образувано и висящо съдебно производство по оспорване решенията на ОСА,проведено след процесното – на 06.06.2017г.,едно от които е за отмяна на всички решения,взети на ОСА от 16.01.2016г. Правилността на извода на съда за липса на преюдициалност между двете дела по никакъв начин не би могла да бъде преценена като относима спрямо изхода на настоящия спор от гледна точка на правния интерес на ищеца,тъй като спирането на производството само по себе си не би могло да я ползва с оглед същността на претенцията й – за отмяна на решенията на общото събрание.Положителен за нея изход не би бил постигнат в зависимост от изхода по последващо заведеното дело – както в случай,че решенията на ОСА от 06.06.2017г. бъдат отменени,така и в случай,че искът за оспорването им бъде отхвърлен.В последната хипотеза единствената последица за ищцата би била евентуално прекратяване на производството по заведените от нея искове,поради последващо отпадане на правния й интерес,каквато цел не е преследваната от нея. Цитираните като практика решения на ВКС,с които се приема за необходимо зачитането на последващо възникнали факти от значение за спорното право, касаят различна от настоящата хипотеза /влизане в сила на наказателна присъда , с която ищецът , оспорващ освобождаването му по решение на ОС като управител, е лишен от право да упражнява търговска дейност за определен срок/. Освен това и не съдържат разрешение,сочещо изрично на наличие на визираната във въпроса обусловеност, пряко противоречащо на процесуалното поведение на съда в конкретния случай.
С оглед изложеното съставът намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на касационнен контрол на обжалваното въззивно решение, поради което такъв следва да бъде отказан.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №55/15.02.2018г. по т.д.№698/17г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.