4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
[населено място], 02.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№274/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №2187/26.10.2017г. по гр.д.№2025/17г. Софийски апелативен съд е потвърдил решение №9126/16.12.16г. по гр.д.№2587/15г. на СГС в частта,с която ЗД [фирма] е осъден да заплати в полза на А. К. И. по предявения от нея иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ сумата 18 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди ,причинени й в резултат на ПТП,настъпило на 09.09.2014г. по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и след частична отмяна в отхвърлителната част на първоинстанционното решение дружеството е осъдено да заплати на ищцата още 12 000 лв. /над присъдените от първата инстанция/ , ведно със законната лихва и разноски. С касационна жалба ЗД [фирма] обжалва така постановеното решение за сумата 22 000 лв. /в частта му над 8000 лв. до присъдените общо 30 000 лв./.В нея се навеждат оплаквания за необоснованост и неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение. Според касатора присъденото такова е твърде завишено и не съответства на практиката за присъждане на размери на обезщетение в подобни случаи.
Ответницата по касационната жалба А. К. И. не се е ангажирала със становище по нея.
Върховен касационен съд, ТК, първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При преценката и произнасянето си за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови атакуваното пред ВКС въззивно решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установени с доказателствата, събрани в производството пред първата инстанция, фактите по механизма на осъществяването на твърдяното ПТП, противоправното поведение,респ. вината на водача на застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество МПС, произлезлите от настъпилото застрахователно събитие вреди за ищцата и причинно-следствената им връзка с деянието. При определянето на следващото се на ищцата обезщетение въззивният съд е съобразил като основни критерии възрастта й към момента на ПТП – 19 г.,характера на увредата – средна телесна повреда,изразяваща се в отчупване от вътрешния глезен на дясната подбедрица, причинила й болки и страдания /включително физически и психически,първите – особено интензивни в първата седмица,а в съвкупност – наложили вземането на успокоителни лекарства и пропускането на семестър от обучението й/ и трайно затруднение в движението на крака около 2-3 месеца /обстоятелства,установени със свидетелски показания и медицинска експертиза/. Допълнително,с оглед практиката,съдът е отчел и обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие – 2014г.,като е приел с оглед на всички тези критерии,че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 18 000 лв. е занижено , поради което го е увеличил на 30 000 лв. като отговарящ на изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост.
В частта от касационната жалба,в която е обособено изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос.Посочил е,че „даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право,свързан с критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди,е в противоречие със съществуваща практика на ВКС в тази насока …… и с практика на въззивни съдилища по влезли в сила съдебни решения“.Цитирани са решения на ВКС по гр.д.№802/09г. на първо г.о., гр.д.№855/09г. на четвърто г.о.,т.д.№1015/11г. на второ т.о., т.д.№1203/13г. на второ т.о.т.д.№3871/13г.,с които се обосновава твърдение за присъждан за по-тежки случаи на увреждания по-нисък от определения от въззивния съд размер на застрахователни обезщетения.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира за необосновани както общият критерий за допустимост на касационното обжалване,така и допълнителен такъв в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Конкретен материално-правен въпрос по приложението на закона касаторът не е формулирал,което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд,поради липса на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Според развитите в това тълкувателно решение задължителни постановки касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение,като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба. Общото твърдение за неправилно приложение във въззивното решение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД касае правилността на решението,която е предмет на проверката от касационната инстанция, осъществявана във фазата на допуснато касационно обжалване по реда на чл.281 от ГПК,но не обосновава извод,налагащ положително произнасяне,каквото е дължимо в производството по селектиране на жалбите само при наличие на определени предпоставки.
Не са обосновани,нито установени основания за приложимост на допълнителния критерий за допускане на касационното обжалване, в поддържаната в изложението хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е приложил критериите за справедливост,съобразно задължителните указания по ППВС №4/68г. Противоречие с практиката на ВКС,обективирана в посочените от касатора решения не се констатира,предвид това,че предмет на разглеждане по тях са вреди от ПТП,настъпили в различни моменти от период преди 2014г. / между 2002г.- 2009г./,т.е. при други сложени обществено-икономически условия,които представляват самостоятелен критерий,съобразим при определянето на справедливия размер на обезщетението. Останалите критерии по посоченото постановление са приложени спрямо различни относими факти и в зависимост от проведеното в процеса доказване на телесните увреждания,характера и интензитета на търпените от пострадалите болки и страдания,неидентични с установените такива от въззивния съд в конкретния случай.
Доколкото касационната жалба е подадена след изменението на чл.280 ал.1 ГПК /ДВ бр.86/17г./,с което допълнителният критерий на т.2 в предишната му редакция не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване,твърденията за наличие на противоречива практика на въззивни съдилища по влезли в сила решения не следва да се обсъждат.
Изложеното налага като краен извода,че достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2187/26.10.2017г. по гр.д.№2025/17г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната му от ЗД [фирма] част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.