4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
[населено място] ,29,06,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3204 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 231/07.08.2015 год. по т.д.№ 55/2015 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 188/03.12.2014 год. по т.д.№ 223/2013 год. на Плевенски окръжен съд и са отхвърлени изцяло предявените от касатора против Г. И. М. и [фирма], по реда чл.422 ГПК, искове за установяване вземане на ищеца от ответниците,в качеството им на солидарни длъжници, в размер на 56 755,89 евро , по запис на заповед от 01.08.2008 година, както и от законна лихва върху същата сума от 09.07.2013 год. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди частична недопустимост на въззивното решение – произнасяне на въззивния съд и извън предмета на въззивното обжалване, доколкото за част от претенцията отхвърлителното първоинстанционно решение не е обжалвано и е влязло в сила. Оспорва правилността му , като постановено в противоречие с материалния закон и задължителна за въззивния съд съдебна практика на касационна инстанция, според която чл.147 ал.1 ЗЗД, на която разпоредба въззивният съд е основал отхвърлителното си решение,не намира приложение по отношение на менителничното поръчителство.
Ответните страни – [фирма] и Г. И. М. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Считат,че на практика липсва кореспондиращ на решаващите изводи на въззивното решение правен въпрос, доколкото формулираните са с общо и абстрактно съдържание.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил искове по реда на чл.422 ЗЗД , за установяване на вземане по запис на заповед / частично – от 56 755,91 евро при пълен размер на сумата по записа 82 585,38 евро / ,с издател ЕТ „ Г. Д. 99 „ , по отношение на ответниците – авалисти по записа на заповед. Ответниците са противопоставили възражения относно редовността на менителничния ефект,досежно подписи на издател и авалисти, вкл. неподписването от тях на договора за лизинг, в обезпечение на задълженията на лизингополучателя по който е съставен записа на заповед. Противопоставено е възражение за погасяване на вземането, на основание чл.147 ал.1 ЗЗД, предвид непредявяване на иск срещу длъжника / респ. наследниците му / в шестмесечен срок от възникване на задължението.Ищецът не оспорва твърдяната причина за издаване на записа на заповед. Сочи, че на 01.10.2012 год. лизинговият обект му е бил върнат,съответно правоотношението по договора за лизинг – прекратено, а претендираната за установяване като вземане към ответниците сума е формирана от главница по договора за лизинг, за период до връщане на лизинговия обект,ведно с дължими възнаградителна лихва, данъци, премии и такси и мораторна лихва върху същите, за периода до 04.01.2013 година.Противопоставя се на приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД спрямо отговорността на авалистите по записа на заповед. Същите – Г. М. лично и като представляващ [фирма] – са подписали в качеството на поръчители договора за лизинг. Записът на заповед е предявен за плащане на наследниците на издателя му – на 11.02.2013 год. и предходно – на 25.09.2012 год. – на авалистите.
Въззивният съд е отхвърлил исковете, изцяло обосновавайки се с приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД, но съобразявайки изискуемост на задължението по каузалната сделка, която приема за настъпила с връщане на лизинговия обект – от 01.10.2012 год..Именно от тази дата и предвид непредявяване на иск срещу длъжника по лизинговия договор , респ. наследниците на същия, в 6-месечен срок от същата / заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу наследниците на издателя на записа на заповед и авалистите е подадено на 09.07.2013 год. /, съдът е счел менителничното поръчителство на ответниците погасено,предвид крайния и преклузивен характер на този срок. Независимо от предходното, съдът е отчел неизтекъл 6- месечен срок и считано от подаване на исковата молба /, макар че същата не е предявена срещу издателя на записа на заповед, както и от предявяването записа на заповед на наследниците на издателя – на 25.09.2012 година.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1/ Приложим ли е чл.147 ЗЗД към менителничното поръчителство по Търговския закон ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с реш.№ 120 по т.д.№ 988/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и 2 / Кога настъпва падежа по запис на заповед , издаден с падеж „ на предявяване до определен срок „ ,когато менителничният ефект обезпечава договор за финансов лизинг, предсрочно прекратен от лизингополучателя и при неизпълнени по договора от страна на последния парични задължения – с прекратяване на каузалното правоотношение или съобразно разпоредбите на ТЗ – с предявяването на записа на заповед ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касаторът се позовава и на вероятна недопустимост на въззивното решение, в частта в която съдът се е произнесъл за пълно отхвърляне на исковете, независимо от необжалването и влизането в сила на решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част – за разликата между 53 063,57 евро / в който размер исковете са уважени,съответно и в тази му част първоинстанционното решение е предмет на въззивното обжалване / и пълния размер от 56 577,89 евро, за която сума исковете са отхвърлени от въззивния съд,след отмяна на първоинстанционното решение, уважаващо същите до 53 063,57 евро.
Първият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,тъй като и за да отхвърли исковете срещу авалистите по записа на заповед, въззивният съд се е позовал на погасяване на задължението на менителничните поръчители, на основание чл. 147 ал.1 ЗЗД.Въпреки че обосновава изискуемост,на основание каузалното правоотношение, което записа на заповед обезпечава, въззивният съд не е изложил мотиви от които да би се приело, че намира исковете срещу авалистите неоснователни, с оглед качеството им и на поръчители по каузалното правоотношение и предвид погасяване на поръчителството,на основание чл.147 ал.1 ЗЗД. В подкрепа на извода, че не това е имал предвид съда, е и изследване изтичането на 6-месечния срок без предявяване на иск срещу издателя, респ. наследниците му,съгласно чл.147 ал.1 ЗЗД, считано и от предявяването на записа на заповед на същите.С тези си мотиви,различни от мотивирането на липса на пасивна материалноправна легитимация, като изводима от съвпадащото качество поръчители – менителнични поръчители, независимо че и само то не би било достатъчна предпоставка за отхвърляне на исковете / по съображения в реш.№ 17 по т.д.№ 213/2010 год. на ІІ т.о.,реш.№230 по т.д.№ 383 / 2012 год. на ІІ т.о., реш.№_40 по т.д.№ 148 / 2011 год. на І т.о. на ВКС и др./, въззивното решение се явява в противоречие с реш.№ 120 по т.д.№ 988 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, според което чл.147 ал.1 ЗЗД не намира приложение при менителничното поръчителство, на което е чужд принципа за акцесорност на договора за поръчителство,респ. за акцесорност на задължението на поръчителя спрямо това на главния длъжник, съгласно разпоредбите на ЗЗД.В същия смисъл и реш.№ 11 / 11.03.2013 год. по т.д. № 234 / 2012 год. на І т.о. на ВКС.
Вторият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд действително е допуснал смесване между алтернативните правни основания за претендиране на вземането от кредитора – ищец / по каузалната и абстрактната сделки / и предпоставките за преценка на настъпила изискуемост на вземането ,съобразно всяко от тях, съответно разменяйки ги. Необоснован се явява,обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, доколкото не се посочва и мотивира наличието на противоречива, непълна или неясна правна норма, чието тълкуване да е породило противоречива съдебна практика,нито се обосновават предпоставки за преодоляване на еднозначна,но неправилна съдебна практика по приложението на такава норма,с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231/07.08.2015 год. по т.д.№ 55/2015 год. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 220,10 лева.
След изтичане на срока или представяне на доказателство за плащането, делото да се докладва на състава – за прекратяване или на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :