4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 13.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1428/19 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. В. Т. и насрещна касационна жалба на – ЗК „Лев инс”АД, [населено място] против решение №64 от 08.01.2019г. по гр. д.№3176/18г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Т., чрез пълномощника си – адв. Н. Д., е проследила правният спор като е интерпретирала накратко мотивите на въззивният съд и е поставила въпросите -:„1/ „Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищцата болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл.52 ЗЗД”. Страната е поддържала по този въпрос основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е изброила решения на ВКС – в това число и тълкувателна практика. Заявила е също така, че „ евентуално „ поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изведено като налично от общо твърдение за промените в обществените условия и икономическата конюнктура. Поставен е и въпрос №2 / „ Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди, както да изложи съображения при определяне размера на дължимото обезщетение”. Изброени са решения на ВКС. Страната е заявила, че поддържа и втория въпрос във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочила е, че и по двата въпроса поддържа също така и основание по чл.280, ал.2 ГПК като накратко е обяснила смисъла от въвеждането на тази разпоредба. Други доводи не са развити.
Касаторът Т. чрез пълномощника си не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, поставените въпроси, свързани с конкретни обстоятелства и тяхното доказване по спора и отраженията им по отношение на касатора така и посочена, са фактически, а не правни, поради което и същите не обосновават извод за наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Но дори и да бъде изведен релевантен въпрос, каквото задължение настоящата инстанция няма, то налице би било единствено общо основание за допускане на решението до касационно обжалване, свързано с приложението на чл.52 ЗЗД. Страната не е развила доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирала решения на ВКС, свързани с определяне на размера на обезщетението като стойностен адекват на претърпяната по друг спор вреда, без да се сочи конкретно противоречие, респективно отклоняване на състава от тълкувателна практика, а като извод на така посоченото е поддържано оплакване, че обезщетението определено от въззивният съд за вредите понесени от Т. било крайно занижено. Не е обоснована връзка между поставените въпроси и сочената практика. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Правилността на изводите на въззивния съд, интерпретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет.Или краткото оплакване, свързано с неправилност на изводите на съда във връзка със сочените решения не може да обоснове довод за допускане на касационно обжалване. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това доводите, с които е сочено противоречие с тази задължителна практика, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които както бе отбелязано са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Възпроизвеждането на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и евентуалното му поддържане по въпрос, за който страната е твърдяла наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не обосновава довод за наличие и на това основание. Още повече, че не са развити каквито и да е доводи свързани с него, съобразно разясненията дадени с т.4 ТРОСГТК № 1 /09г.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като е единствено е заявила, че поддържа основанието във връзка с поставените фактически въпроси. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №64 от 08.01.2019г. по гр. д.№3176/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: