4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 27.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1808/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД„ Бул Инс” АД, [населено място], чрез пълномощника си- адв. Ал. И., срещу решение №659 от 20.03.2019г. по гр.д.65/18г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – П. И. Я., чрез пълномощника си – адв. И. Д. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си е формулирал правен въпрос – „ Спазен ли е и приложен ли е принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/ 68 г”. Касаторът общо е посочил още, че въпросът бил свързан „ с критерия за определяне на „ справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди”. В тази насока страната е поддържала противоречие с ПП ВС №4/68г.Касаторът е поддържал и противоречие при разрешаване на така поставения въпрос с практика на ВКС,възпроизвеждайки части от решение № 137/10г. на ВКС, ІІ т.о. и други съдебни актове относно критериите, които формират понятието справедливост. Поддържано е още, че съдът макар и формално да е обсъдил някои от критериите, не бил ги съобразил с практиката и с тълкувателната практика. Касаторът е поддържал още и основание по чл.280,ал.2, предл.3-то ГПК. Това свое разбиране е подкрепил с общото оплакване че присъденото обезщетение било несправедливо, основано на „странни медицински документи”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, формулираният въпрос не е релевантен тъй като е фактически / обвързан с конкретния спор и доказването по него/,а не правен. Въпросът относно приложението на чл.52 ЗЗД би могъл да бъде релевантен по всяко дело, свързано с обезщетяване на вреди от деликт. Или така поставен, макар и общо може да бъде възприет като релевантен. Но с оглед соченото общо противоречие с тълкувателна практика на ВКС и казуална практика на същия съд, страната не обоснова допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Поддържаното от нея, че съдът формално е разгледал критериите, определени с тази тълкувателна практика и необосновано е направил своите изводи, поради неправилно възприета фактическа обстановка са доводи, свързани с неправилност на акта, а не такива, установяващи противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос.Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл..52 ЗЗД, тъй като преценката за наличие предпоставките по цитираната норма се извежда от конкретно установените факти по спора. Т.е. съдът е извършил преценката, наложена му със задължителна практика, а несъгласието на страната с този извод е ирелевантно за наличие на основанието, което се поддържа. В тази връзка, касаторът не обосновава и противоречие с изброената практика на ВКС/ решения постановени по реда на чл.290 ГПК./, доколкото не е сочил конкретно противоречие с разрешените с тези решения правни въпроси, по които тази практика е формирана, а общо разгледани- не само, че не се установява такова противоречие, но и изводите на въззивната инстанция са изцяло в съответствие с приетото от различни състави на касационната инстанция.Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие, както и квалификацията им като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност . Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №659 от 20.03.2019г. по гр.д.65/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: