1
Р Е Ш Е Н И Е
№197/2015
[населено място] 27.01 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря:Н.Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 2619/15година.
Производството е по чл.47, т.3, пр.2-ро и т.5, пр. 2-ро ЗМТА, образувано по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Българска търговско – промишлена палата решение от 30.03.2015г. по в.а.д №487/2013г по описа на същия съд. Ищецът поддържа, че решението на Арбитражния съд противоречи на обществения ред на Република България, както и че е налице произнасяне извън предмета на делото. Във връзка с тези основания по-конкретно е посочено, че е бил нарушен принципа на равнопоставеност и на състезателното начало, мотивирано от ищеца, с оглед заведени от ответника срещу [фирма], искове свързани със същия договор за финансов лизинг, по които според страната били постановени едни и същи решения – идентични като текст и съдържание, като от мотивите не ставало ясно как е формирана вътрешната воля на съда. Поддържано е още, че е нарушен принципа за свободно формиране на вътрешното убеждение, принципа на дирене на обективната истина и правото на справедлив процес, както и принципа на законност.
Ответникът – [фирма] – [населено място], чрез пълномощниците си оспорва предявения иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанията по чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 30.03.2015г. по арб.д. №487/13г. на А. съд при Българската търговско –промишлена палата -гр. София са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове – за присъждане на сумата 9 565 026лв.- заплатена по договор за финансов лизинг на недвижими имоти, с опция за прехвърляне правото на собственост от 19.12.2008г и за сумата 500 000 лв. -представляваща част от обща сума в размер на 4871616лв.- законна лихва за забава във връщане на сумите, заплатени по договора за финансов лизинг, присъдени са и разноски съобразно решението.
[фирма] – [населено място], чрез пълномощника си, е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно решение по чл.47, т.3 пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице това основание е необходимо, ищецът да установи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Понятието “обществен ред” включва основните принципи на правопорядъка – израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Тези принципи съставляват утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение.Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Правният принцип, винаги се изразява чрез съдържанието на правните норми, чиято съвкупност го определя. В този смисъл не се считат за принципи на правото отделни норми, колкото и те да са важни и характерни за него, доколкото те не предопределят цялостната уредба на конкретно обществено проявление. Поради това, сама по себе си нормата не става принцип и поради нейното прогласяване от Конституцията.Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му, чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая, ищецът е поддържал, че е нарушен принципа на равнопоставеност и на състезателното начало, обосновано с въведеното с чл. 121 и чл.122 от Конституцията право на участие и защита на страните във всички стадии на производството. Конкретно страната е поддържала, че от тези текстове се извежда задължението на арбитражния състав да мотививира решението си, а постановеното и атакувано арбитражно решение нямало законосъобразни мотиви. От това твърдение е изведено засягане на правото на страните на участие и защита и съответно на принципа за равенство и състезателност в арбитражния процес.Връзката с процедирането на арбитражния състав е мотивирана с това, че по разглеждания спор, съставът се е произнесъл по иск за връщане на суми на отпаднало основание по развалени договор за финансов лизинг, а противната страна също така предявила искове, с оглед претенции за неплатени суми по същия договор, за което било образувано друго арбитражно дело. Въпреки различния предмет на тези дела, обаче,според страната, мотивите по делата били идентични. От тези доводи е изведено, че било неясно как е формирано вътрешното убеждение на състава. Направен е извод, че с оглед тази идентичност на мотивите не било изпълнено и изискването по всяко от делата анализа и преценката да бъдат самостоятелно формирани, поради което се създавало впечатление за тенденциозност. Това формиране на мотиви, според страната, било „ в пълен разрез с обществения ред на РБ”.Така е обосновано и разбирането за липса на мотиви по атакуваното решение. Оплакванията са неоснователни.Принципът за равенство и състезателност и изведеното от тях право на защита, като съдържание обхващат правото на всяка страна да участва в процеса и да разполага с еднакви процесуални права за да защити свое нарушено право, респективно да се защити от твърдение, че е нарушила чуждо субективно право/ в съответствие с процесуалната си позиция/.Ето защо обсъждането и възприемането от състава на конкретни факти и доказателствата, които ги установяват след като са налице мотиви за това, макар и идентични с такива по друго дело между страните, не може да бъде третирано като нарушение на този принцип. Не може да бъде третирано като такова нарушение и твърдението за наличие на сходство в мотивите по различни дела, доколкото съставът е разгледал предявеният иск, разрешил е повдигнатия правен спор и е обсъдил възраженията на страните.Самият ищец не сочи липсата на произнасяне по правния спор, нито е поддържал подмяна на същият т.е. произнасяне по друг правен спор, нито е твърдял че е нарушено някакво конкретно негово право,което той не може да реализира, поради това, че според него две арбитражни решения на същия състав съдържали еднакви мотиви. Или общото оплакване за идентичността на конкретни мотиви на състава с други такива по друго дело не може да бъде обосновано като нарушение на правопорядъка, доколкото не са засегнати конкретните процесуални и материалноправни права на страната в конкретния спор, като правна последица от това. Следователно,доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а общо оплакване за необоснованост на изводите на арбитражния съд, определено от ищеца като липса на мотиви и са ирелевантни към соченото основание по чл.47, т.3-то пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав,изложил подробни мотиви по спора, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането, по което е основателно само на лимитивно посочени от чл.47 ЗМТА основания.
Ищецът, във връзка с основанието по чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА е поддържал нарушение на принципа на свободно формиране на вътрешно убеждение, принципа на дирене на обективната истина и правото на справедлив процес и безпристрастен съд. Конкретно в тази връзка е твърдяно нарушение при формиране на арбитражния състав, тъй като председателя на състава- М. Л. следвало да си направи отвод, поради наличие на „ основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост”. Този извод е изведен от обстоятелството, че за председател на арбитражния състав и по другото дело с ищец – [фирма] е бил избран същият арбитър. И тъй като по спора, по който е постановено атакуваното решение, заседанията били проведени след заседанията по другото образувано дело, то арбитър М. Л. знаел, според ищеца, при определянето му за председател на състава, че е бил ангажиран и по друго дело между същите страни. Посочено е още, че както по разглеждания спор, така и по в.а.д.№483/13г. председател на състава бил М. Л., а един от членовете- арбитър А. М..Така е обосновано нарушение на принципа за справедлив процес и безпристрастен съд.В тази връзка още е сочено и нарушение на чл.13 ЗМТА и чл.17, ал.1 Правилника на АС при Б., съгласно, които всеки арбитър следвало да посочи обстоятелствата, които могат да породят съмнения досежно неговата безпристрастност, а съгласно чл.17, ал.3 от Правилника, арбитърът или председателя на решаващия орган са длъжни да се отведат при посочените в ал.1 на текста причини.Така обоснованите доводи не водят до извод за наличие предпоставки по разглежданото основание за отмяна на основание чл.47, т.3, пр.2-ро ЗМТА.Доколкото в случая, двама от арбитрите, формиращи арбитражния състав се посочват от страните по спора и липсват доводи за нарушаване на процедурата по формиране на състава, респективно по разглеждане на спора и възможността на ищеца да упражни изцяло процесуалните си права за защита на своят интерес, то не би могло да се изведе и липса на справедлив процес, само поради това, че страните по различни дела са сочили едни и същ арбитър и съответно двамата посочени арбитри са определили един и същ арбитър за председател на състава. Още повече, че участието на арбитър М. и по двете дела е в резултат на избор на настоящия ищец в изпълнение на процедурата по чл.12 ЗМТА. Безпристрастността е свързана с позицията на необвързаност на решаващия правораздавателен орган с конкретния спор, и неговата неангажираност със страните и техните твърдения. В случая, данни за обективно настъпили факти, предполагащи както оказване на въздействие върху арбитражния състав, поради това, че двама от арбитрите са участвали и по разрешаването на друг спор между страните, респективно такава зависимост, очертаваща липса на безпристрастност не са налице, а и не са твърдяни от ищеца. Посочените от него норми, изискват наличие на вътрешно убеждение на арбитъра за пристрастност към разглеждания спор, т.е. са относими към различно по състав и правни последици изискуемо поведение, но не и към формирането на конкретното решение по спора, а още по-малко към изложените мотиви. Страната не е посочила по какъв конкретен начин формиране на волята на състава, респективно постановяване на арбитражното решение е опорочено от това, че посочените и от нея арбитри са разглеждали и друг спор между същите страни. Освен това ЗМТА регламентира/ а и към формиране на арбитражния състав е регламентирал/ както възможност за посочване на арбитри по споровете/ чл.11 ЗМТА/ така и възможности по чл.14 и 15 ЗМТА, определящи ред за отвод на арбитър, за който страната счита, че е налице основание, като нейно субективно усещане за наличие на „ тенденциозност и пристрастност”. Такова искане, обаче не е направено в рамките на арбитражното производство, поради което и в исковата си молба, ишецът не може, валидно да противопостави довод за липса на направен служебно отвод на председателя на състава, без обективно поддържани основания за това, и този довод да води до установеност на обсъжданото отменително основание.
Ищецът е поддържал във връзка с разглежданото основание по чл.47, т3, пр.2-ро ЗМТА и нарушаване на принципа на свободно формиране на вътрешното убеждение поради това, че са разгледани едновременно две арбитражни дела, които имали връзка на „преюдициалност”. Страната е поддържала, че съгласно чл.34, ал.1, б.”б” от Правилника на АС при Б., производството по делото е било преюдициално спрямо другия разгледан спор, тъй като ако се приемело, че договора е развален и претенцията на ищеца е основателна, то няма как да бъде уважен предявения иск за плащане на дължими суми по договор за финансов лизинг.Страната подробно е развила разбирането си, че и по двете дела се явявал важен въпроса относно разваляне на процесния договор за финансов лизинг, като същият е разгледан в контекста на поддържаното от страната по основателността на иска. От тези доводи е изведено и това, че председателя на решаващия орган и по двете дела имал вече формирана воля по отношение на разваляне на процесния договор. Направено е оплакване, че като не е спрял производството по другия разглеждан от АС при Б. спор, М. Л. е имал предварително формирана воля относно изхода по процесния спор.Или решението е опорочено, с оглед нарушаване на принципа на свободно формиране на вътрешното убеждение, дирене на обективната истина и правото на справедлив процес и безпристрастен съд. Ищецът е поддържал още и това, че арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България, тъй като бил нарушен принципа на законност „по отношение на изменението на процесния договор”, изразяващо се в неправилност на тълкуването, при нарушаване на чл.20 а ЗЗД, тъй като съдът е „изместил предметния обхват на спора към изпълнението на страните по делото на друг договор- договор за строителство от 23.12.2008г.”, като неправилно било прието, че втория договор променя и допълва процесния, въпреки, че страните не уговорили такива клаузи. Доводите са неоснователни. Искане за спиране на производството, поради наличие на преюдициален спрямо него висящ спор, не е въведено процесуално от ищеца в арбитражното производство. Нещо повече,именно ищецът се е противопоставил в заседанието от 04.02.14г. да бъде спряно по същата причина производството, направено като искане от противната страна. Или направено като довод за нарушение на обществения ред оплакването, че делото не е било спряно, въпреки, че при разглеждане на арбитражния спор, ищецът изрично се е противопоставил за това не обосновава довод за наличие на основание за отмяна на арбитражното решение. Оплакването освен това не нарушава императивни норми на правопорядъка, или поне не е сочено такова нарушение, доколкото оплакванията на страната са свързани с неправилност на изводите на състава, респективно с допускане на процесуални нарушения от същия, така и квалифицирани и обосновани от ищеца. Формиране на решение по съдебен спор, в т.ч. и на арбитражното решение, обхваща съвкупната преценка на събраните доказателства по вътрешно убеждение и в съответствие с тяхната относимост, допустимост и надеждност, с оглед очертаване на фактическата обстановка, от която следват правните изводи и съответно приложението на конкретната правна норма. Доколкото при тази дейност са налице нарушения на процесуални респ. на материалноправни норми, то и навеждането на конкретни доводи за такива нарушения / каквито са изложените от ищеца/ са относими изцяло към правилността на акта т.е. към приетото, респективно неприетото от състава, съобразно обсъдените според него релевантни факти за спора. В тази връзка и разбирането на ищеца по конкретно допуснатите нарушения от решаващия орган, изцяло изведено от защитната му теза съставлява оплакване за неправилност на решението. Определянето на конкретни твърдяни факти като релевантни за спора– напр. обсъждането на конкретни данни, възприемането или невъзприемането на сочени доказателства, респективно становища на страната по тези факти, не обосновават друг извод, след като арбитражния съд е разгледал и формирал решение по всички спорни между страните въпроси и се е произнесъл по тях. Несъгласието с постановения резултат от тази дейност се дефинира именно като оплакване за неправилност на решението.
Ищецът е поддържал и основание по чл.47, т.5, пр. 2-ро ЗМТА. Тази хипотеза е налице, когато за спора има сключено арбитражно споразумение, но арбитражния съд е излязъл извън предмета на спора, като е присъдил нещо различно или повече в сравнение с поисканото. Страната е поддържала, че арбитражният състав се е произнесъл извън предмета на спор, поради това, че на стр. 37 от решението, съставът очертава фактическия състав на чл.55, ал.1 пр.3-то, а по-нататък в мотивите „ измества предметният обхват на спора като на стр.12 заявява- „ отдава приоритет на чл.8 от строителния договор спрямо чл.9.3.2. от лизинговия договор”.Така е направен е извод, като са развити подробни оплаквания, че решаващият орган е извел изводите си относно изпълнение на главното задължение на лизингодателя по процесния договор – да предаде процесните обекти изследвайки друг договор- този за строителство. При определената вече дефинитивност на основанието, развития от ищеца довод е без правно значение за наличието му. Съпоставен петитума на предявените искове с диспозитива на арбитражното решение, обосновава извод за съответствие между заявеното и присъденото, а и оплаквания в обратен смисъл не са развити в исковата молба, т.е. арбитражния състав не се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като липсва произнасяне извън заявения петитум. Изложените, като мотивиращи това основание, от ищеца доводи третират въпроси свързани с поддържана от страната неправилност на изводите на състава, поради неправилно изведена фактическа обстановка, което не може да бъде релевирано като основание в настоящето производство.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма],гр. София иск за отмяна на решение от 30.03.2015г. по в.а.д №487/2013г на Арбитражния съд при Българска търговско – промишлена палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: