1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
[населено място] , 19,05, 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря: Н.Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 3487/14година.
Производството е по чл.47, т.2 и 4 ЗМТА, образувано по иск на М. В. В., чрез пълномощника му – адв. В. В. за отмяна на постановеното от арбитър Бисерка Газдова арбитражно решение № 645 от 24.10.2013г. по арб.д. №645/2013г.
Ищецът поддържа, че решението е постановено при лишаването му от възможност да участва в арбитражното производство, тъй като не е бил надлежно уведомен, нито за образуването на посоченото арбитражно дело, нито за постановяване на решение по него. Научил за производството от получаване на препис от частна жалба по гр.д. 642/14г. на СГС, получен на 16.07.2014г. Страната е поддържала още, че е била възпрепятствана да участва в избора на арбитър по смисъла на чл.12 ЗМТА, като ищецът едностранно е посочил арбитър.Освен това, общите условия не били подписани от ищеца В., поради което и арбитражната клауза не намирала приложение спрямо него,а и тя била неравноправна, поради което същата следвало да бъде прогласена за нищожна.
Ответникът – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Н. Л. оспорва иска като недопустим, а по същество – като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. Неоснователно е поддържаното от ответника по иска за недопустимост на сезирането, поради предявяване на претенцията извън срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. Приложената към арбитражното дело товарителница №1051003760728, придружена с удостоверение на [фирма] – [населено място], не установява факта на валидно връчване на атакуваното по реда на чл.47 ЗМТМА арбитражно решение.В товарителницата е отбелязано, че изпратената до ищеца пратка по арбитражното дело не е била връчена на адресата. Този факт всъщност не се оспорва, а се излага и в отговора на дружеството по настоящето дело. Следователно, налага се извод за липса на редовно връчване на съобщението за решението, тъй като чл.13.4 от общите условия на договора за револвиращ заем, лимитивно очертаващ хипотезите, при които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в образуваното пред арбитър Газдова арбитражно производство не съдържат основание като отбелязаното/ уточнено в писмо на ответното дружество/ – „отсъствие”.С оглед изложеното не е опровергано от ответника, обстоятелството, че ищеца е бил уведомен за постановяване на арбитражното решение с получаване препис от частна жалба по гр.д. 642/14 на СГС, получена от него на 16.07.2014г., спрямо която дата и срока за подаване на исковата молба по чл.47 ЗМТМА е спазен.
Доводите на страната за недействителност на арбитражното споразумение са относими към хипотезите, визирани в чл.47, т.2 ЗМТА. Страната е поддържала, че арбитражната клауза не била валидно договорена,поради липса на данни за действителното уведомяване на ищеца за общите условия, освен това била и неравноправна. Доводът е правно необоснован, тъй като ищецът не оспорва факта, че е подписал договора за револвиращ заем, респективно и общите условия към него,съобразно изрично договореното, че същите са неразделна част от договора, предадени са на страните при подписването му, страните са запознати с тях и се задължават да ги спазват. Следователно, заемополучателят се е съгласил с всички вписани условия, а факта на постигане на съгласие по договорките установява и индивидуалната договореност на правата и задълженията, обективирани от договора и общите условия към него. В случая арбитражната клауза е уговорена в общите условия на договора, поради което е задължителна, тъй като заемополучателя е заявил писмено, че ги приема-арг.чл.298,ал.1,т.1 ТЗ респ. чл.16 ЗЗД. Допустимостта на възлагане решаването на определен спор от арбитраж, който не е постоянна институция и се състои от един арбитър е уредена в чл.4 и чл.11 ЗМТА. В случая с арбитражното споразумение са посочени няколко арбитри, сред които и Бисерка Газдова/ към която спорът е бил отнесен/, като избора на арбитър е предоставен на страната, която инициира производството пред арбитъра, поради което не може да се приеме, че уговореното нарушава императивни законови разпоредби,респективно, както е поддържал ищецът- не обосновава нарушение на чл.12 ЗМТА.
Страната лаконично и общо е посочила, че арбитражната клауза била и неравноправна, съобразно разпоредбата на чл.143, т. 16 ЗЗП, чийто текст е възпроизвел, като по този начин е мотивирал разбирането си за поддържаното основание. Твърдението е неоснователно. Клаузата на чл.13.1 от ОУ не е неравноправна по смисъла на обсъждания текст, нито нищожна по смисъла на чл.146,ал.1 ЗЗП, тъй като от една страна както бе посочено учредяване на арбитраж ад хок е допустимо, от друга страна са определени няколко арбитри, към които всяка от страните може да отправи искане за разрешаване на възникнал спор, липсват данни за нарушение на целите предвидени в чл.1 ЗЗП – а именно достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителските спорове. Или съобразно законовата дефинитивност на понятието неравнопоставена клауза / чл.143 ЗЗП/ арбитражната клауза не е неравноправна, а и страната не е сочила конкретни съображения, водещи до извод различен от вече направения.
Ищецът установява, обаче, наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. За да е налице посоченото основание, следва да бъде установено, че в резултат на нарушаване на процедурните правила, той е бил лишен от възможност да участва в арбитражното производство – не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство или поради независещи от него причини не е могъл да вземе участие в производството. В разглеждания случай,съобщение за образуване на арбитражното производство и исковата молба са изпратени от арбитър Газдова чрез куриерска служба „ Еконт експрес” с товарителница № №1051003728483, като съгласно протокола за проведеното заседание от 24.10.2013г. уведомяването е прието за редовно.Според приложената товарителница, придружена с удостоверение на [фирма] – [населено място], се установява, че е направен неуспешен опит за доставка на пратката по причина „ отсъствие”. И в случая, обаче в самата товарителница не е посочена причината,поради която не е връчена доставката на адресата,тя е изведена от писмо на куриерската служба.А указаната причина „ отсъствие” към посочения в товарителницата номер не фигурира в някоя от изброените в чл.13.4 от общите условия хипотези. Следователно, при липса на доказателства за това, че исковата молба и доказателствата, както и призовка за проведеното заседание са връчени надлежно, според договореното между страните, на настоящия ищец, то следва да се приеме, че не е налице и редовното му уведомяване за проведеното арбитражно производство.При данни за това, че и решението не е било връчено, съобразно изискванията на договорките в общите условия на договора, налице са предпоставките по чл.47, т.4 ЗМТА.
По изложените съображения арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл.47, т.4 ЗМТА,а делото върнато на арбитър Газдова за ново разглеждане съобразно чл.49 ЗМТА.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47,т.4 ЗМТА арбитражно решение №645 от 24.10.2013г., постановено от арбитър Бисерка Газдова в производство по арбитражно дело №645/13г. и ВРЪЩА арбитражното дело на арбитър Бисерка Газдова за ново разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: