3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София,06.08. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3034/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Атанасова Ч., П. Б. Ч. и А. Б. Ч., всичките от [населено място] против решение №1126 от 12.06.2014г. по гр.д.1067/14г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация- ЗАД [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е приел за правилно постановеното по първостепенния –Пловдивски районен съд решение, с което са били отхвърлени исковете на настоящите касатори против [фирма] – [населено място] за заплащане на дължимата застрахователна сума по застраховка „трудова злополука”, с оглед настъпилото застрахователно събитие – смъртта на техния наследодател при трудова злополука. За да счете за правилно решението на първостепенния съд, решаващият състав е приел, че след като трудовата злополука е настъпила в чужбина, то риска не се покрива от сключената от работодателя задължителна застраховка, която била с териториална валидност само за територията на Република България. С оглед оплакванията на въззивниците, ищци в производството като наследници на пострадалия за това, че клаузата установяваща териториална ограниченост на действието на сключения договор противоречи на разпоредбите на чл.245, ал.1 КЗ и на чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска „ трудова злополука” и с оглед твърдяна поради това нищожност на тази клауза, съставът на ПОС е приел, че с текста на цитираните разпоредби не била регламентирана забрана за установяване на териториален обхват на действието на застраховката. Освен това,тъй като застраховката е групова и в полза на трето лице, то това трето лице не може да излага съображения за нищожност на клауза от договора и не може да вмени в отговорност на застрахователя неизпълнение на задълженията на работодателя за спази трудовото законодателство.
Касаторите са поддържали като основание за допускане на касационно обжалване наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирали въпросите 1/ „ Действителна ли е клауза в застрахователен договор за задължителна застраховка „ Трудова злополука на работниците и служителите”, която предвижда клауза за териториален обхват само на Територията на Република България, при условие че дейността на застрахованите работници/ служители е международен транспорт и това обстоятелство е било известно на застрахователя от публичния Търговски регистър при сключване на застрахователния договор между него и работодателя 2 / „ Намира ли в такива случаи приложение разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, съответно замества ли се в такива случаи по право такава договорна клауза с повелителното правило на чл.2 от НЗЗРСРТЗ” и 3/ „Носи ли отговорност застрахователя, когато е налице колизия между клаузата за териториален обхват и повелителната норма на чл.2 НЗЗРСТЗ при условие, че злополуката е призната от органите на НОИ за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО”. Така поставените въпроси са формулирани, с оглед изложените във въззивното решение мотиви, обусловили обжалвания резултат, поради което отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторите обосновават довод за липсата на съдебна практика по разглежданите въпроси, както и в тази връзка аргументират съображения за непълнота и неяснота на правната уредба, регламентираща отговорността на застрахователя във връзка със задължителната застраховка „ трудова злополука на работниците и служителите”. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато при липсата на съдебна практика относно тълкуването и приложението на закона, недостатъците на правната уредба биха били отстранени чрез извличане на разпоредбата, регулираща конкретните отношения и запълваща непълнотата или отстраняваща неяснотата на правната норма. В конкретният случай, кумулативното наличие на тези предпоставки е установено, тъй като с отговора на поставените от касаторите въпроси, би се изяснила уредбата, засягаща правото на застрахователно обезщетение в хипотеза на уговорени условия в застрахователния договор, изключващи задължително указаното в чл.2 НЗЗРСТЗ съдържание на застраховката „ трудова злополука” при установено застрахователно събитие- починал при трудова злополука по смисъла на 55, ал.1 КСО.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпросите поставени от касаторите,обобщени, с оглед правомощията на настоящата инстанция / т.1 ТРОСГТК №1/09г./, а именно – Как следва да се тълкува при липса на общи условия и действителна ли е клауза в застрахователен договор за задължителна застраховка „ Трудова злополука на работниците и служителите”, която поради несъответствие с дейността на застрахованите работници и служители, би изключила задълженията на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение при условие на призната от органите на НОИ трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО” . На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите- всеки един от тях, следва да внесат държавна такса в размер на по 211.34лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1126 от 12.06.2014г. по гр.д.1067/14г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на всеки един от касаторите – С. Атанасова Ч., П. Б. Ч. и А. Б. Ч., всичките от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер за всеки един от тях по 211.34лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: