3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 18,02,2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3710/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 257 от 08.10.2014г. по т.д.275/14г. на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, след проведено производство по чл.285 ГПК, приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която е обвързал единствено с формулираните от него въпроси – „ 1/ След като е предоставена възможност на кредитора да предплати разноски и е определен от съда срок за плащането на разноските в производството по несъстоятелност, и същите разноски не са платени от кредитора в определен срок, и е налице определение за спиране на производството по несъстоятелност, поради неплащане от страна на [фирма] [населено място], определените разноски в размер на 6000лв.да поиска отново възобновяване на производството, след като е внесъл сумата определена от страна на съда, след като определението за спиране е влязло в законна сила.” „2/С какъв акт следва да се произнася съдът при възобновяване производството по несъстоятелност –„ „3 / С какъв акт следва да се произнесе въззивната инстанция…”. След като е поставил така формулираните въпроси, касаторът е посочил, че счита за установено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизвел е текста на разпоредбата и е разгледал накратко разбирането си за дефинитивното съдържание на основанието.
С решение от 07.03.2014г. по т.д. № 1455/13г. на ВТОС на основание чл. 632,ал.1 ТЗ е било спряно производството по несъстоятелност на [фирма], мотивирано от констатацията на съдът по несъстоятелността, че в указания от него срок кредитора [фирма] – [населено място] не внесъл необходимите разноски за производството в размер на 6000лв. С определение от 18.07.2014г., съдът е възобновил производството по несъстоятелност на [фирма] и е задължил синдика да представи писмен доклад относно състоянието на масата на несъстоятелността и предстоящите действия в производството. Това именно определение е било предмет на инстанционен контрол, с обжалваното пред настоящата инстанция решение. За да го потвърди, съставът на въззивният съд е приел, че молбата е подадена от кредитор в едногодишния срок от вписване на решението за спиране на производството, като е представен и документ удостоверяващ внасяне на сумата от 6000лв. от кредитора- необходими разноски.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Дори и да бъдат приети за релевантни поставените от него въпроси, то същите обосновават извод за наличие само на общото основание за касационно обжалване. За да бъде допуснато такова, следва да бъдат установени и предпоставките на едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.Страната се е позовала на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът не е сочил конкретни съдебни актове съдържащи задължителни за съдилищата разрешения по поставените въпроси. Следователно, липсват и доводи за наличие предпоставките на основанието.
Посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен и чиято дефинитивност, според разбирането си е изложил, предполага развити доводи за това, че конкретно формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общо развитото кратко разбиране за съдържанието на основанието.
Доколкото вторият поставен въпрос, касаторът е свързал с оплакването си в касационната жалба за недопустимост на постановения съдебен акт, поради това, че първостепенния съд се е произнесъл с определение по възобновяване на производството, то не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на това основание.Единственото оплакване в тази насока на страната не е направено с оглед ревизиране на постановения резултат, а е свързано с наименоването на акта от първата инстанция, което не обосновава извод за недопустимост само на това основание, тъй като с оглед съдържанието му са постигнати целените с него правни последици, отчетени и от въззивния съд,разгледал спора по същество.
С оглед съдържанието на изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 08.10.2014г. по т.д.275/14г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: