4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 11,02,2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1435/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. М. и Б. М. М. и двете от [населено място], срещу решение №21 от 10.01.2014г. по гр.д.2412/13г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – Д. [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника си-адв. Л.Г. са заявили, че постановеното решение „ в потвърдителната си част” било в отклонение от практиката на ВКС, което довело до „ неправилно приложение на чл.52, ал.2 от ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.” Развито е разбирането на страната, че въззивният съд е допуснал отклонение от приетото в т.7 ПП ВС №17/63, поради приетият от него по-голям принос на пострадалия водач, който според страната бил извършил само едно нарушение – частично навлизане в лентата за насрещно движение.Касаторите подробно са сравнявали нарушенията на двамата водачи,участници в ПТП, за да обосноват разбирането си за неправилност на решението, така квалифицирано и от тях, с оглед изричното отбелязване, че „неправилният краен извод” се дължи на „ неправилно установените конкретни факти”. Като „допълнително касационно основание” е посочено – „ противоречива практика на съдилищата”. Това разбиране е подкрепено с изложеното, че по гр.д. №297/13г. / съд не е посочен, но доколкото решение по такова дело е било приложено, то същото може да бъде индивидуализирано/ бил приет принос на пострадалия – 30% , а не 60%, както било по разглеждания спор. Касаторите са развили и оплаквания за неправилност на решението по отношение приложението на чл.52 ГПК, свързани с размера на присъдените обезщетения, като са направили довод, че като не бил обсъдил доказателствата по делото, досежно съпричиняването, съдът присъдил занижени обезщетения, което било „ противоречиво решаван въпрос, касаещ приложението на чл.52 ГПК”. Развити са общи съображения, че е налице противоречие с ППВС №4/68 и ППВС №17/63. Извън срока по чл. 283 ГПК страната е подала допълнително изложение, което не съдържа различни от изложените доводи, а към него са приложени решенията цитирани по –горе съобразно указанията на администриращия съд.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, общо поставените въпроси, относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД нямат такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, както и конкретно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не налага извод за противоречиво приложение на чл.51 и чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, както и страната е отбелязала, определяйки съдебната практика като задължителна, съобразно цитираното от нея постановление на пленума на ВС по чл.51 ЗЗД / ППВС №17/63/, общото изискване за приложението на нормата е наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. В случая съдът е мотивирал наличието на съпричиняване с конкретни множество нарушения на правилата за движение от пострадалия, изразено чрез неговите действия – управление на автомобила след употреба на алкохол – при концентрация в кръвта 2.3 промила т.е. при алкохолно опиянение, липса на усилия за предотвратяване на ПТП , неадекватност на пътя изразена в „ лъкатушене” по пътното платно и навлизане в насрещната лента за движение, като тези действия са съпоставени с действията и нарушението осъществено от водача на насрещно движещия се автомобил. Т.е.съдът е разгледал установите факти в съответствие с разясненията дадени с ППВС 17/63. Правилността на тези изводи, подробно интерпретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет.Или всички доводи за недоказаност на тези факти, както и оплакването, свързано с неправилност на изводите на съда в тази връзка не може да обоснове довод за допускане на касационно обжалване. Страната не обосновава и противоречие с посоченото и приложено от нея решение на САС, с което е било определено обезщетение на майката на настоящите ищци и съпруга на пострадалия. Изводът, че определения по-нисък процент съпричиняване води до противоречие при приложението на чл.51 ЗЗД е неправилен. Извън това, че по различните дела доказването може да бъде различно, в случая и с решение по т.д. №297/13г. съставът на САС изрично е приел, че счита приноса на пострадалия, с оглед фактите по делото за по-голям от определения от първостепенния съд размер – 30%, като е мотивирал подробно изводите си за неправилност на така приетото, но същият е посочил и това, че действа при ограничен въззив, доколкото противната страна не е подала жалба и решението в тази част не може да бъде променено по реда на инстанционния контрол. Така че, в случая и правните изводи съвпадат, т.е. не може да бъде обосновано соченото противоречие, дори и да бъде изведен правен въпрос, какъвто страната не е поставила.
Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това доводите, с които е сочено противоречие с тази задължителна практика, както и квалификацията им от касаторите като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касаторите общо противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21 от 10.01.2014г. по гр.д.2412/13г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: