3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 11,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 707/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма],гр. К. против решение №311 от 17.11.2014г. по т.д.488/14г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Развито е и подробно разбиране за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е отменил решение №473 от 14.05.2014г. по т.д. 1803/13г. на ВОС за уважаване на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1 пр. 3-то ГПК, за заплащане на сумата общо в размер на 100 822.23лв., като получена на отпаднало основание и по същество е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал подробно извод, за това че задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е елемент от съдържанието на договора, който производителите на ел. енергия са длъжни да сключат с оператора – съгл. чл.84,ал.2 ЗЕ и чл.104 ЗЕ, като само размерът на тази цена подлежи на регулация от административния орган- Д.. Съдът е направил извод, че в случая макар и да не е сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора, доказателствата сочели наличие на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договори, а заплащаните цени за достъп от производителя съставлявали доказателство за възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ/отм./ Функцията на Д. при издаване на решение за определяне временни цени за достъп била само регулаторна т.е. само относно определяне на пределна цена за тази услуга. Направен е решаващ извод, че решението на Д. не е основание за заплащане на процесните суми, а оттам и неговата отмяна от ВАС не заличава с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението, поради което иска по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД е неоснователен.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантни въпросите: „При положение че Върховният административен съд е отменил Решение №Ц -33/14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са били определени временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа, тази отмяна заличила ли е с обратна сила основанието на което е възникнало задължението за плащане на цена за достъп и води ли до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп от В. – производителите и 2 / Ако отмяната на решението на Д., цитирано в т.1, води до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп, следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.- производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на Д. е подлежало на изпълнение….” Касаторът е развил допълнителен критерий по чл.280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Поставените въпроси, обосновават общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като от тях може да бъде изведен, с оглед правомощията на ВКС / ТРОСГТК №1/10г./, релевантния правен въпрос за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетеност на Д., временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа.
Касаторът не обосновава предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като посочената от него практика – ТР №17/59г., ТР ОСГК №50/85г. нито разглежда, нито е относима към поставените от него въпроси. Не се обосновава и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което касаторът е поставил седем фактически въпроса и е изложил разбирането си по тях, без да съобрази, че следва да развие доводи за наличие на това основание, съобразно разясненията дадени с т.4 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г.
Налице е обаче, съобразно изложеното от страната, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложени са множество решения на съдилищата / в по-голямата им част е установено влизането им в сила/, които в противоречие, с разрешението дадено от въззивния съд на поставения въпрос, приемат при идентична фактическа обстановка/, че при липсата на договор за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, правомощията, упражнени от Д. по чл.32,ал.4 ЗЕ определят елемента цена в договорите, който се регулира по административен ред от определения законово административен органи и се дължи само в определения по този ред размер, от което е направен извод, че с отмяната на акта на Д., която има обратно действие, отпада с обратна сила задължението за заплащане именно на тези цени и даденото подлежи на връщане по реда на чл.55, ал.1,пр.3-тоЗЗД – в този смисъл приложените- решение на Варненски окръжен съд по гр.д. 2206/14г., решение № 1082/10.06.2014г. по гр.д. 973/14 на Пловдивски окръжен съд, решение по гр.д.2208/`14г. на Варненски окръжен съд и др. Т.е. страната установява наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2066лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №311 от 17.11.2014г. по т.д.488/14г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- [фирма],гр. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2066лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: