3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
[населено място] ,05.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1588 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 91 / 15.01.2015 год. на Софийски апелативен съд по т.д.№ 3 900 /2014 год.,с което е отменено първоинстанционното решение,за уважаване предявените от касатора против Е. Г. К. и М. А. Д.,обективно съединени по реда на чл.422 ГПК искове и вместо това същите са отхвърлени. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.739 ал.2 ТЗ във връзка с чл.465 ТЗ – досежно извода, че ответниците, в качеството на авалисти,не могат да отговарят за задълженията на дружеството – длъжник по сключено с ищеца каузално правоотношение по договор за кредит – в обезпечение задълженията по който ответниците са авалирали изходящ от същото дружество запис на заповед,след като вземанията на кредитодателя и поемател по записа на заповед са останали неудовлетворени в производството по несъстоятелност, образувано срещу длъжника по договора за кредит и издател на записа на заповед и последният е заличен като търговец. Касаторът намира необоснован извода на въззивния съд, че е налице хипотеза на „ злоупотреба с права „ от страна на кредитора,по смисъла на чл.465 ТЗ,позволяваща авалистите да противопоставят възражението за заличаване на търговеца,като правопогасяващо за отговорността им по записа на заповед.Обосновава се и довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид решаващи изводи във въззивното решение,в противоречие с правилното разпределение на доказателствената тежест ,съобразно задължителните указания в т.17 от ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответните страни – Е. К. и М. Д. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване.Макар и релевантен,поставеният правен въпрос,според същите, не е бил предмет за разрешаване в противен смисъл в цитираната каузална съдебна практика , напротив – въззивното решение се твърди постановено в унисон с разрешението, дадено с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 17 по т.д. № 213 / 2010 год. на ВКС, в което като „ недобросъвестност „ и „ злоупотреба с права „ е дефинирано знанието на приносителя на менителничния ефект за наличието на относителни възражения по каузално правоотношение с хонората „ ,каквото в спора се твърди знанието му за „заличаването на търговеца „ – длъжник по каузалното правоотношение и издател на записа на заповед,респ. за погасяване на вземанията по каузалното правоотношение, съгласно чл.739 ал.2 ТЗ.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е формулиран въпросът : „ Налице ли е злоупотреба с право и съответно – могат ли авалистите по запис на заповед да противопоставят на поемателя възражение за недължимост,в хипотезата, когато издателят на записа на заповед , същият и кредитополучател по каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед,е обявен в несъстоятелност и заличен като търговец , ако вземането по записа на заповед и по свързаното с него каузално правоотношение не е напълно погасено,чрез удовлетворяване на кредитора – поемател ? „. Въпросът се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с определение № 461 / 15.07.2014 год. по т.д.№ 4195 / 2013 год. на второ т.о. на ВКС – и на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с въззивно решение № 211/19.07.2013 год. по т.д.№ 229 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
Въпросът удовлетворява изискването за правен – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обосновал решаващ извод на въззивния съд,за отхвърляне на предявените искове, с приложение на чл.739 ал.2 ТЗ във връзка с чл.465 ТЗ.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – цитираното определение на ВКС е по реда на чл.288 ГПК,със същото не се допуска касационното обжалване и съгласно ТР № 2/2011 год. по тълк.дело № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС то не съставлява задължителна за въззивния съд съдебна практика,тъй като не формира сила на пресъдено нещо. Конкретната хипотеза на противопоставена „недобросъвестност„ или „ злоупотреба с права „ по смисъла на чл.465 ТЗ не е била предмет на разрешаване със задължителна за въззивния съд съдебна практика, вкл. не е разрешена с цитираното от ответните страни решение по реда на чл. 290 ГПК.С приложеното определение по реда на чл.288 ГПК,обаче,се установява влизането в сила на представеното решение на Варненски апелативен съд,в качеството му на казуална съдебна практика,дала противоречащо на даденото от настоящия въззивен съд разрешение на идентичен правен въпрос.В същото / стр.5 от приложеното копие / изрично е прието,че кредиторът по каузално правоотношение ,обезпечено със запис на заповед и поемател по записа,предявил правата си срещу несъстоятелния длъжник по сключения договор за кредит в производството по несъстоятелност на същия,но неполучил удовлетворяване поради изчерпване масата на несъстоятелността,не губи правото си да се удовлетвори от авалистите по същия запис на заповед, независимо от заличаването на несъстоятелния длъжник,след като по този начин не би получил двойно плащане.Изрично е мотивирано и съображението,че поредността на предявяване вземанията – срещу несъстоятелния длъжник и едва след заличаването му – срещу авалистите, не съставлява поведение по смисъла на чл.465 ТЗ, тъй като за поемателя по записа на заповед не съществува задължителна поредност в предявяването,предвид солидарната отговорност на задължените лица – издатели и авалисти / чл.513 ТЗ /.
Следователно,касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , обоснована с решение № 211 по т.д.№ 229 / 2013 год. на Варненски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91/15.01.2015 год. по т.д.№ 3 900 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО , 11 състав.
УКАЗВА на [фирма],в едноседмичен срок от уведомяването,да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 3 000 лева .
След изтичане на срока или представяне на доказателство за плащането,делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :