5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 25.04. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №174/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1918 от 14.10.2016 г. по гр.д. № 4858/2015 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил доводи за недопустимост на постановения съдебен акт, обоснована от него с липса на надлежно представителство на ищеца, тъй като подписа на пълномощното на С. У. бил оспорен, а съдът не дал ход „ на проверката на оспорения документ” и по този начин допуснал същество процесуално нарушение.Направени са още оплаквания, подробно развити от касатора- за това, че обстоятелството, че страна в процеса било дружество задължавало съдът да провери кой е управителя му и кой е представляващия това дружество и с каква представителна власт разполага, с оглед упълномощаването. Обобщено е, че както първостепенният, така и въззивният съд не са поискали от пълномощника на ищеца да представи тези документи и съответно да осъществят считаната за задължителна от касатора проверка. Развити са съображения, че това процесуално поведение на съда довело до порок на решението и във връзка със задължителна съдебна практика – ТР ОСГТК №1 /10г., настоящата инстанция, служебно следвало да допусне касационно обжалване. Касаторът е поддържал основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е обсъдил подробно извода на възивният съд относно изискванията на фактическия състав на чл.7, ал.5 ТЗ и по-конкретно е развил съображения за неправилност на мотивите на съда, че същият не съдържал изискване за недобросъвестност във фактическия състав на нарушението. Въпреки посочване на основанието по т.3 на обсъжданият текст, страната е поддържала и противоречие на решението с решение №215/14г. на ВКС, част, от което е възпроизведена. Посочено е още, че правният въпрос, по който било допуснато касационно обжалване по цитираното с това решение – решение № 154/09г. на ВКС, ІІ т.о. бил: „ Налице ли е недобросъвестно поведение по смисъла на чл.14, ал.1 ЗМГО, когато като търговско наименование се регистрира чужда търговска марка и приложима ли е в този случай нормата на чл.73, ал.1 вр. чл.13, ал.2 ЗМГО”. Касаторът е интерпретирал мотивите на това решение, с което, според него, бил направен извод, че простото регистриране на търговско / фирмено наименование, идентично или сходно на притежавана от друг правен субект търговска марка,за идентични или сходни стоки или услуги с тези, предмет на търговската дейност на регистриращия фирменото наименование търговец, не изчерпва състава на нарушение правото на търговска марка по смисъла на чл.13, ал.1 ЗМГО. Направени са оплаквания за неправилност на съдебният акт. Други доводи не са развити.
Касаторът е направил довод за недопустимост на обжалвания от него съдебен акт, който следва да бъде разгледан служебно, тъй като основателността му е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване – арг. т.1 ТР ОСГТК №1/09г.
Страната е поддържала недопустимост на решението на САС, поради твърдяно ненадлежно представителство, за което, според нея, съдът следи служебно и установеността, на което води до порок на съдебният акт, имащ за правна последица неговото обезсилване. Доводите са правно необосновани. Съдът следи служебно само за правосубектността на страните в процеса. При юридическите лица тази правосубектност се свързва с валидното им възникване и съществуване, съобразно законовата норма, която ги определя. Доколкото в случая в резултат на изпълнение на указанията на първостепенния съд са представите достатъчно доказателства за правосубектността на ищеца – юридическо лице, учредено по законите на САЩ- корпоративно търговско дружество, регистрирано в щата Д., а именно – сертификат за регистрация / и превод/, в това число и решение на съвета на директорите, относно ръководните служители,/ с апостил/, в което фигурира и упълномощилият в процеса Т. Д. – С. У./ вицепрецидент, Директор „ Правна и интелектуална собственост”/. Така установената правосубектност на ишеца е констатирана още от първостепения съд. Доколкото не е твърдяно,а няма дори и индициращи данни в процеса, дружеството да е загубило това си качество, такъв довод не се прави и в настоящето изложение, то постановените спрямо него съдебни актове са допустими.
Валидното представителство, касае защитата на страната в процеса, тъй като при представителството по пълномощие, пълномощникът черпи своите права от договор, обективиращ волята на представлявания, а не от законова императивна норма, чието неизпълнение води до недопустимост на произнасянето. Или, само представляваният определя представителя и представителната власт, с която същия разполага,при спазване изискванията на закона / в случая дружеството е представлявано от адвокат/, а ненадлежното й упражняване касае отношенията между представител и представляван, като действията, осъществени без представителна власт са потвърдим акт.Следователно, ненадлежно осъщественото представителство не обосновава извод за такова опорочаване на процеса, респективно на съдебният акт, който го завършва, което да води до неговата недопустимост. Още повече, че интерес да прави оплаквания относно ненадлежното си представителство, респ. ненадлежна защита или неучастие, поради това в процеса, има само представлявания, но не и противната страна, която не може да упражни чужди процесуални права.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Доколкото касаторът е възпроизвел въпросът, приет за релевантен с решение № 154/09г. на ВКС, без да мотивира или обоснове релевантността му към настоящият спор, то дори и да се приеме / макар, че изрично това не е заявено/, че касаторът го счита, като относим и към неговото изложение, същият не установява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради това, че не е изведен от решаващите изводи на състава, а от доводите за неправилност на тези изводи. В случая въззивният съд е приел изрично / цитирано и от касатора//, че подробно интерпретираните във връзка с неправилност на този извод от касатора съдебни решения са неотносими към разглеждания спор, доколкото са постановени преди приемането на чл.7, ал.5 ТЗ, с който, поради тази причина не са били съобразени, нито техен предмет е била въведената с текста законова хипотеза. Касаторът не е развил съображения, свързани с твърдението му, заявено декларативно, че било налице противоречие именно с тези две решения. Не е изложил аргументи, свързани с необходимостта от тяхната приложимост, спрямо хипотеза, променяща съдържанието на защитаваното право, която не предвижда във фактическия си състав наличие на недобросъвестност, обсъждана подробно от страната. В най- широк смисъл, също не е налице противоречие между постановените съдебни актове и изводите на въззивният съд, който не е приемал в отклонение от цитирания от касатора извод, разрешаващ поставения въпрос в тези съдебни актове- че простото регистриране на търговско / фирмено наименование, идентично или сходно на притежавана от друг правен субект търговска марка,за идентични или сходни стоки или услуги с тези, предмет на търговската дейност на регистриращия фирменото наименование търговец, изчерпва състава на нарушение правото на търговска марка по смисъла на чл.13, ал.1 ЗМГО, а тъкмо обратното разглеждал е иска по чл.76, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.13, ал.2, т.2 и 4 ЗМГО в разширения вариант, установен с чл.7, ал.5 ТЗ като е обсъдил всички предпоставки по цитираните текстове, в това число е обосновавал нарушаване на интересите на притежателя на марката и добросъвестното й използване от страна на ответника. Т.е. при тези изводи не се установява твърдението на касатора, за това, че съдът именно в противоречие с цитираните актове е приел основателност на исковете, само и единствено с оглед регистрирането на наименование, идентично с регистрираната марка на ищеца. Следователно, страната не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК / доколкото фактическите твърдения обуславят такава квалификация/.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ който в случая не е релевантен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като твърдението за установеност на основанието, същата е мотивирала с оплакване за неправилност на изводите на съда по отношение приетото, че двете цитирани решения на ВКС, били постановени без оглед приложението на чл.7, ал.5 ТЗ. Или довод за наличие на основанието не е оплакването за неправилност на акта, нито разбирането на страната по въпроса, в контекста на защитната й теза.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1918 от 14.10.2016 г. по гр.д. № 4858/2015 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: