ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
гр. София, 25.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 2189/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. И. Д. против определение № 633 от 14.08.2018 г. по ч.гр.д. № 488/2018 г. на Хасковски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Хасковски окръжен съд е потвърдил определение № 3 от 16.04.2018г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията Хасково, с което е отказано вписване на прекратяване на договор за наем на земеделска земя. За да постанови този резултат, съставът на окръжния съд е приел в решаващите си мотиви, че представеният за вписване акт не е от категорията актове подлежащи на вписване, тъй като чл.4 б.”е” ПВ урежда вписването на сключване на договор за наем, но не и неговото прекратяване.В тази връзка, съдът е извършил и преценка, за това, че процесният договор е именно договор за наем, изведено от указанията дадени с т.2 на ТР2/17г. на ОСГТК на ВКС, с оглед уговорките в него, които съответстват на уредбата на този вид договор в ЗЗД, към който нормативен акт изрично е препратено за неуредените в договора въпроси. Освен тези мотиви, съдът е посочил още и това, че преценката на съдията по вписвания за нередовност на подаденото заявление, с оглед липсата на представена нотариална покана в оригинал или в официално заверен препис е правилна.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като по него е изложила накратко оплакванията си за неправилност на обжалваното определение. Поставила е въпроса : „ Необходимо ли е да се съобразява нормата на чл.8,ал.2 от ПВ т.е. да се представя оригинала и официално заверен препис на нотариалната покана за прекратяване на договора, която не е от актовете изчерпателно изброени в чл.4 от ПВ”. Страната е сочила противоречие по този въпрос с изброени съдебни актове – определения на ВКС. Изложени са доводи за неправилност на приетото от ХОС за това, че сключения договор бил договор за наем. Така е поставен въпросът : ” Правната квалификация на договорните отношения с предмет предоставяне на земеделска земя не се ли определя от съдържанието и формата на сключения договор, а не от наименованието му.” Посочено е противоречие със съдебни актове, изброени в определение на ВКС №386/12г. Страната в заключение лаконично е заявила, че счита поставените въпроси като такива, които имат значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената със задължителна практика дефинитивност на общото основание,първият поставен въпрос не би могъл при разрешаването му сам да обоснове крайният извод на спора, тъй като независимо от това какво би било разрешението му, резултатът няма да бъде променен. Този извод се налага от това, че съдът е направил решаващите си изводи не с оглед нередовносттта на заявлението, а с аргумента / както бе посочено по-горе/, че прекратяването на договор за заем не подлежи на вписване. Или, след като не обуславя самостоятелно постановения правен резултат, то и поставеният въпрос не може да обоснове извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос не е релевантен, тъй като съдът не е извел вида на договора от наименованието му, а от неговите уговорки т.е. от неговото съдържание. В тази връзка и сочената практика постановена преди приемането на ТР ОСГТК №2/17г. е ирелевантна / въпреки че страната не установява противоречие между мотивите на въззивният съд и приетото с тази практика/, тъй като с посочената задължителна практика изрично е прието, както е посочил и въззивният съд, че договорът за наем на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД е действителен, независимо от наличието на законова регламентация, очертаваща специален ред за начина и реда за отдаване на такива обекти за възмездно ползване. Т.е. след като е налице задължителна практика и съдът изцяло се е съобразил с тази практика и се е позовал на нея, то и поддържаното основание не е налице.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото оплакване за неправилност на акта, нито възпроизведеното съдържание на нормата, още повече при наличие на задължителна практика, от която съдът не се е отклонил .
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 633 от 14.08.2018 г. по ч.гр.д. № 488/2018 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: