5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
С., 18,10,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1565/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 53 от 11.03.2016г. по т. д.301/15г. на Великотърновски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба – “П.””Е. [населено място], чрез пълномощника си – адв. Бл. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поставила въпроса – „Следва ли в производството по молба за откриване на несъстоятелност въззивната инстанция да прояви активност за установяване на факти и за събиране на доказателства, които са от значение за решаване въпроса относно наличието на неплатежоспособносг, съответно свръхзадълженост на ответника” и „ С оглед нуждата в производство за откриване на несъстоятелност да бъде съобразена динамиката в търговските отношения, прилага ли се преклузията на чл.266 от ГПК”.Във връзка с така поставените въпроси, страната е възпроизвела части от актове постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, с което е поддържала, че касационната инстанция е формирала задължителна практика по въпросите, като с решение №241/12г. на ВКС, ІІ т.о. е констатирано/ буквално цитирано от касатора/ нарушение на разпоредбата на чл.621, ал.1, т.2 ТЗ, при отказ на въззивният съд да приеме и събере доказателства относно началната дата на несъстоятелността. Както с цитирания акт, така и с другите посочени от страната е прието, че в производството по несъстоятелност служебното начало било засилено, поради което преклузията уредена в чл.266, ал.1 ГПК не била приложима.Връзката с изложените от въззивния съд мотиви и цитираната практика касаторът е поддържал по отношение на приетото, според него, от състава „че не можел да прецени наличието на предпоставките за откриване производството по несъстоятелност, а в тежест на молителя било да установи тези факти.” Направено е оплакване, че съдът също така бил отказал допускане на повторна съдебно – икономическа експертиза, ВТАС „отново е нарушил нормата на чл.621а,ал.1, т.2 ТЗ”. Касаторът е поставил и материалноправни въпроси, а именно: „Следва ли в производството по чл.608, ал.1 ТЗ за всеки отделен случай да се осъществява преценка дали определено парично задължение се отнася до търговска сделка по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ” и „Парично задължение по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ ли е това, което е последица от факти, осъществени след сключването на търговската сделка и пораждащи тези задължения/ например неизпълнение, пораждащо задължение за обезщетение за настъпилите от него вреди/”. Касаторът е поддържал противоречие по така поставените въпроси с приетото с решение №143/15 ВКС, І т.о., за това, че към задълженията, произхождащи от търговска сделка се прибавят и тези отнасящи се до търговска сделка, съобразно новата редакция на чл.608, ал.1 / ДВ бр. 20/13г./, а въззивният съд, според страната, бил приел, „че приложените дебитни известия произтичали от корекционна процедура”. Касаторът е поставил въпроса – „ Следва ли парично задължение, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ да е безспорно като е сочил практика на ВКС по чл.290 ГПК, с която е прието, че вземането в този случай следвало да бъде само изискуемо, а не безспорно. Поставен е въпроса : „При преценка относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна преценка на икономическото състояние на длъжника”, като в същият смисъл,относими към преценката на предпоставките за наличие на неплатежоспособност са поставени още два въпроса и е развито съображение за даден от въззивният съд отговор в отклонение от приетото със задължителна практика – цитирана и приложена.
Касаторът не обосновава основателен довод за приложно поле на касационно обжалване.
Материалноправният, респ. процесуалноправен въпрос се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обусловил решаващите изводи на съда- арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС №1/09г. С оглед така установената със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първите два поставени процесуалноправни въпроси са общи, като несвързани с конкретно процедиране на състава отразило се на постановеният резултат. Страната в мотивната част на изложението си във връзка с тези въпроси е посочила, че липсата на активност на въззивният съд се изразявал в това, че съставът приел „ че не може да прецени наличието на предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, а в тежест на молителя било да установи тези факти”, а с цитираната по-горе практика се установявала засиленост на служебното начало.Така очертаното противоречие е правно необосновано, тъй като се основава на некоректна интерпретация на мотивите на въззивният съд. Същият не е приемал това, че не може да извърши преценка за наличие предпоставките по чл.608, ал.1 ГПК, тъкмо обратното приел, че поддържаното за неплатежоспособност на длъжника не е налице, с оглед обсъдения цялостно събран доказателствен материал и заключението на експертите, включили и спорните вземания, по които касаторът твърди, че е кредитор в краткосрочните задължения. Съдът дори и при засилено служебно начало, обаче, не може да замести страната по доказване на твърденията й по наличие предпоставките за основателност на молбата й. Направеното лаконично оплакване, че не е допусната експертиза пред възивният съд, която отново да даде заключение по факти, които са били предмет на изслушаните пред първостепенния съд експертизи, само с оглед несъгласието на въззивника/ настоящ касатор/ с тях също не променя извода за недоказаност на твърденията му, опровергани изцяло от събраните доказателства, с подробно изложени мотиви на състава в тази насока. Следователно, поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а приложените и обсъдени решения на ВКС касаещи процедиране на съдилищата в различни хипотези не обосновават довод за въведен и допълнителен критерий.
Поставените от касатора първи три материалноправни въпроси не обуславят, постановения правен резултат, поради което и не установяват наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК.Този извод се налага от това, че въззивният съд не само е извършил преценка по наличие на изискуемо вземане на кредитора – молител в производството по несъстоятелност, но и е обосновал подробно и независимо от изложеното в тази връзка, недоказаност на предпоставките за откриване на такова производство, като, както вече бе посочено, е разгледал тези предпоставки и при включване на вземанията на настоящия касатор, съобразени при извода за неоснователност на молбата, с оглед икономическото състояние на ответника, обсъдено в контекста на заключенията на съдебно-икономическите експертизи. Следователно и с оглед тези решаващи изводи, така поставените въпроси не могат да обосноват основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Останалите поставени материалноправни въпроси са свързани с преценката на състава за наличие на неплатежоспособност на ответника.С оглед свързаните с тях мотиви на въззивният състав тези въпроси могат да бъдат приети за релевантни. Страната, обаче, не обосновава допълнителен критерий по тях. Действително, съдът е съпоставял актива и пасива на длъжника, но също така е приел и това, че плащанията не са били преустановени от него и съобразно експертизите е разгледал цялостното икономическо състояние на дружеството. В тази връзка липсва противоречие с цитираната практика, установяваща задължение за съда да разгледа цялостното икономическо състояние на длъжника. По останалите два въпроса страната не е сочила конкретно практика, а от изброените съдебни актове на ВКС, в смисъл аналогичен на изложеното по първият поставен въпрос, липсват конкретно въведени доводи, които да кореспондират с конкретен решаващ мотив на въззивния съд. Т.е. не е обоснован извода,че въззивният съд се е отклонил от така изброената практика, като недостатъчно е общото твърдение че „ противно на тази практика” съдът бил приел недоказаност на неплатежоспособността респ. свръхзадължеността на ответника”. Това общо оплакване не обосновава валиден довод за наличие на противоречие в правен извод при условие, че цитираните решения третират и различни правни хипотези, наложени от различното фактическо съдържание на случаите.При липсата на посочен конкретно правен извод на съда, за който да е поддържано такова противоречие, следва да се приеме, че доколкото решаващият състав не е приел нещо различно от разрешенията, дадени със сочените като задължителна практика решения, не се установява приложно поле на касационно обжалване. Оплакванията за неправилност на съдебния акт са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение..На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и установени разноски пред настоящата инстанция в размер на 9600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 11.03.2016г. по т. д.301/15г. на Великотърновски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на “П.””Е. [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 9600лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: