3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
С., 27,06,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3562/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение №160 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 14/2015 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма] , [населено място] е на становище,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното, след проведена процедура по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2, и 3 ГПК.Направил е оплакване, че съдът бил нарушил чл.146, ал.1, т.4 и 5 и ал.2 от ГПК като не бил указал на страните кои факти и обстоятелства се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест. Тези нарушения, така общо посочени, съставляват според касатора нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят отмяна на решението като в същия смисъл било решение №307/12г. на ВКС, ІІ г.о. Така, според страната било налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Развито е и общо оплакване, че в нарушение на „ правилата на процесуалния закон са събрани гласни доказателства” и е направен извод, че постановения акт бил „порочен и необоснован”. Посочено е още, че била нарушена забраната на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, като „този въпрос” / непоставен/ бил решаван противоречиво от съдилищата – посочено решение на ЯОС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е поддържала лаконично разбиране, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради сочено от нея нарушение по чл.146 ГПК което по принцип е относимо към процесуалните действия на първостепенния съд. Извън това, общото оплакване за такова нарушаване на процесуалните правила не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не кореспондира с конкретно посочено процедиране на съдилищата. Оплакването е възпроизведено от идентично във въззивната жалба, по което страната също не е посочила конкретно в какво, според нея, се изразява нарушаването на задълженията на първостепенния съд по чл.146 ГПК и по кой съществен факт не е й било указано, че следва да бъдат ангажирани доказателства. Нещо повече, не е поискано и представяне на такива доказателства, респективно не са изложени и съображения по установеност на някакъв конкретен факт, който е имал значение за изхода на спора но поради нарушаване на процесуалните правила не е бил съобразен в поставените решения. Следователно, общо изразеното оплакване не може да обоснове довод за противоречие с цитираното решение на ВКС, дори и да се приеме, че поставения въпрос в него е въпрос поставен и от касатора.По оплакването на страната, за това, че е нарушена забраната по чл.164, ал.1, т.2 ГПК, въззивният съд е приел изрично, че обстоятелствата установявани със свидетелски показания не се включват в кръга от факти, за които е предвидена тази забрана. Или общото оплакване не може да обоснове довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е поставен правен въпрос, а това основание изисква и фактически идентитет по отношение на сравняваните актове, какъвто страната изобщо не е обосновавала.
Посочването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновава извод за наличието му, след като по това основание, нито е поставен правен въпрос, нито са изложени доводи по изискванията на нормата разяснена със задължителна за съдилищата практика – т.4 ТРОСГТК №1/09г.
С оглед така депозираното изложение, следователно, не се обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №160 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 14/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: