ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
София,20.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1318/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248,ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Р. Д. С. /Т./ от [населено място] против определение №1175 от 05.04.2017 год. по гр..д.№3769/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е изменил по реда на чл.248, ал.1 ГПК постановеното от него решение №58 от 10.01.2017г. по гр.д. 3769/16г. в частта му за разноските, като е намалил присъдените на ищеца по спора – въззивник в производството разноски. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с обжалваното решение е допусната грешка при изчисляване на дължимите разноски, поради което и молбата на настоящият жалбоподател – С. е частично основателна. Съдът подробно е разяснил как се формира сумата на направените по делото разноски и съответно е изменил решението си с оглед така направеното изчисление, като е съобразил и направените от С. разноски и е извършил компенсация. По отношение на юристконсултското възнаграждение е приложена нормата на чл. 78, ал.8 ГПК, като в случая е определена съразмерно с минималното възнаграждение за адвокатска защита по Наредба № 1 / 04г.
Частната жалба е неоснователна.
Правно ирелевантно е приложеното от страната изложение, с което е същата е развивала доводи свързани с основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като в случая, след като въззивен съд се е произнесъл по искането по чл.248, ал.1 ГПК, за разноските направени пред него, то производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК – изрично т.24 ТР ОСГТК на ВКС №6/12г.
Законосъобразно е приетото от състава, че когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, направил валидно искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора се присъжда възнаграждение аналогично на това за осъществена адвокатска защита. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл. 78, ал.8 ГПК, уреждаща възмездяването на разноски при този вид процесуално представителство. Доколкото настоящата хипотеза е такава, т.е. ход по същество пред въззивната инстанция е даден преди изменение на ГПК / ДВ. Бр. 8/24.01.2017г./ – а именно на 24.10.2016г., то правилно е било съобразено от състава, че на ответника по спора се дължат разноски, изчислени съобразно Наредба № 1/04г. за минималните адвокатски възнаграждения. Законосъобразно съставът е съобразил уважената част от исковете, изразени в процентно съотношение за въззивника – о.93 %, като размера на разноските е съобразен именно с този процентен израз.Така възивният съд е обосновал и коректния размер на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на банката ищец – 7022.07лв. Правилно същият е обосновал извод и за дължимите на ответницата разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, като и в този случай състава е определил процентен израз – 0.07% или 416.47лв.и съответно е извършил компенсация. Или обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното правно необосновано жалбоподателят счита, че разноски не се дължат поради това, че противната страна не е представила списък по чл.80 ГПК. Съгласно приетото с т 2 на ТР ОСГТК на ВКС №6/12г., списъкът по чл.80 ГПК има правно значение само когато се иска изменение в частта за разноските, съобразно което същият съставлява необходимо условие за допустимост на искането. Това обаче не е относимо към присъждането на разноските в производството. Както вече бе обосновано разноски в разглежданата хипотеза се заплащат с оглед нормата на чл.78, ал.8 ГПК.
Фактически невярно е твърдението, че не са й били присъдени разноски, тъй като с оглед мотивите и диспозитива на състава такива са били съобразени по компенсация.Необосновано страната счита, че разноските направени от противната страна не са били изяснени – съдът е обосновал формиране на размера им по пера, като е съобразил както разходите за държавна такса и експертизи, така и за юристконсултско възнаграждение. По отношение прекомерността на разноските страната не е установила и пред въззивната инстанция разбирането си, за това че делото не е фактически и правно сложно. Още повече, като се вземе предвид договореното от нея адвокатско възнаграждение, което като математичен израз е напълно съответно на присъденото юристконсултско възнаграждение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1175 от 05.04.2017 год. по гр..д.№3769/2016 год. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: