ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 544
София, 12.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1215/16 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248,ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на И. Б. Й. от [населено място] против определение №284 от 21.01.2016 год. по гр..д.№282/2015 год. на Софийски апелативен съд
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на настоящият жалбоподател за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение от №1612 от 17.07.2015г. по гр.д. 282/15г., в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че дължимостта на разноски за юристконсултско възнаграждение е поставена в зависимост от изхода на спора и се извежда от нормата на чл. 78, ал.8 ГПК, като в случая е определена съразмерно с минималното възнаграждение за адвокатска защита по Наредба № 1 / 04г. и под този размер не може да бъде направена редукция.
2
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразно е прието от състава, че когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, направил валидно искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора се присъжда възнаграждение аналогично на това за осъществена адвокатска защита. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл. 78, ал.8 ГПК, уреждаща възмездяването на разноски при този вид процесуално представителство. Доколкото настоящата хипотеза е такава, то правилно е било съобразено от състава, че на ответника по спора се дължат разноски, изчислени съобразно Наредба № 1/04г. за минималните адвокатски възнаграждения..Или обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното правно необосновано жалбоподателят счита, че разноски не се дължат поради това, че противната страна не е представила списък по чл.80 ГПК. Страната неправилно е тълкувала приетото с т 2 на ТР ОСГТК на ВКС №6/12г., тъй като списъкът по чл.80 ГПК има правно значение само когато се иска изменение в частта за разноските, съобразно което същият съставлява необходимо условие за допустимост на искането. Това обаче не е относимо към присъждането на разноските в производството. Както вече бе обосновано разноски в разглежданата хипотеза се заплащат с оглед нормата на чл.78, ал.8 ГПК.
Правно необосновано страната е приложила и изложение с което е развивала доводи свързани с основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като в случая след като въззивен съд се е произнесъл по искането по чл.248, ал.1 ГПК, за разноските направени пред него, то производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК – изрично т.24 ТР ОСГТК на ВКС №6/12г.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №284 от 21.01.2016 год. по гр..д.№282/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: